напълно. Канели се да се върнат в Бейджоу в най-скоро време. Съдията си помисли с тъга, че ако не разреши делото на госпожа Лу, никога вече няма да види семейството си.
Сутринта на третия ден, когато Ди закусваше в кабинета си, слугата съобщи, че е пристигнал пратеник от щаба на главнокомандуващия. Той носел писмо, което трябвало да бъде връчено лично на съдията.
Влезе висок мъж в пълно бойно снаряжение, цял покрит със сняг. Той се поклони, връчи на съдията голям запечатан плик и каза отсечено:
— Имам заповед да се върна с отговор!
Съдията го стрелна с любопитен поглед.
— Седнете! — кратко каза той и отвори писмото. То гласеше, че агентите на военната полиция са установили брожение сред гражданите на Бейджоу. Имало и донесения, че на север, в лагерите на варварските орди, се извършват военни приготовления и ето защо Главнокомандуващият беше на мнение, че спокойствието в тила на Северната армия трябва да се запази на всяка цена. Намекваше се, че ако съдията на Бейджоу поиска в околията му да бъде разположен военен гарнизон, това желание ще бъде незабавно удовлетворено. Писмото беше подписано и подпечатано от Генерала на военната полиция от името на Главнокомандуващия.
Съдията пребледня. Той бързо грабна четката и написа отговор от четири реда:
Съдията на Бейджоу високо оценява навременното предупреждение, носи позволява да съобщи, че още тази сутрин сам ще предприеме необходимите мерки за възстановяване на реда и спокойствието в околията си.
Ди притисна големия червен печат на трибунала върху плика и го подаде на пратеника, който го пое с поклон и си тръгна.
Съдията стана и повика слугата. Каза му да приготви пълните му церемониални одежди и да покани тримата му помощници.
Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган се изненадаха, като видяха съдията облечен така тържествено и с обшита в злато кадифена шапка. Като гледаше тъжно лицата на тримата мъже, станали негови доверени приятели, Ди каза:
— Така не може да продължава. Току-що получих недвусмислен намек, че в щаба на Главнокомандуващия знаят за брожението сред населението на околията ни. Предлагат ми тук да бъдат разположени военни части. Способността ми да управлявам Бейджоу е поставена под съмнение. Бих ви помолил да присъствувате като свидетели на една кратка церемония в личната ми резиденция.
Докато минаваше през покрития коридор, съединяващ канцеларията с личната му резиденция, съдията осъзна, че откакто семейството му бе заминало за Тайюан, сега за първи път посещава собствения си дом. Той заведе тримата мъже право в семейното светилище, разположено зад главната зала. В студеното помещение нямаше нищо друго освен широкия шкаф, който стигаше до тавана, и една обредна маса вляво от него.
Съдията запали благовония в специалния съд и падна на колене пред шкафа. Тримата му помощници коленичиха край входа на залата. Ди стана и с благоговение отвори високата двойна врата на шкафа. Полиците бяха отрупани с малки вертикални дървени табелки върху миниатюрни гравирани подставки. Това бяха възпоменателните табелки на предците на съдията. Върху всяка от тях със златни букви бяха изписани посмъртното име, санът, а също годината, денят и часът на раждането и смъртта.
Ди коленичи отново и докосна три пъти пода с челото си. После, притворил клепачи, се съсредоточи. Шкафът бе отварян за последен път преди двадесет години в Тайюан, когато баща му бе обявил пред табелките на предците годежа с Първата му жена. Тогава Ди бе стоял на колене с годеницата си зад гърба му… Сега пред погледа му отново изникна слабата, белобрада фигура с любимото набръчкано лице. Но този път лицето на баща му беше студено и безучастно. Съдията го видя изправен неподвижно на входа на огромната тържествена зала посред редица от свъсени мъже, застанали отляво и отдясно. Видя и себе си, коленичил в нозете на стареца, и усети, че всички втренчено го гледат. В дъното на просторната зала едва се виждаше дългата, обшита в злато мантия на родоначалника, седнал неподвижно на високия си трон. Той бе живял преди осем века, не дълго след мъдрия Конфуций.
Коленичил смирено пред тази тържествена свита, съдията се почувствува успокоен и облекчен като пътник, завърнал се у дома след дълго и уморително странствуване. Той заговори с ясен глас:
— Недостойният потомък на прославения род Ди, наречен Жендзие, най-възрастен син на покойния съветник Ди Чънюан, почтително заявява, че след като не успя да изпълни с чест своя дълг към държавата и народа, днес ще подаде оставката си. Едновременно с това ще се признае за виновен в две углавни престъпления, а именно: че е осквернил гроб без достатъчно основание и че е обвинил в убийство невинен човек. Намеренията му бяха чистосърдечни, но способностите му се оказаха недостатъчни да се справи със задачите, чието решаване му бе поверено. Като съобщава всичко това, покорният ви слуга почтително моли за прошка.
Когато млъкна, многобройните сенки на това видение една по една избледняха. Последното, което видя, бе как баща му спокойно изглажда гънките на дългата си червена мантия — жест, който Ди така добре си спомняше…
Съдията стана и след като отново се поклони три пъти, затвори шкафа. Обърна се и направи знак на тримата мъже да го последват. В личния си кабинет им каза с твърд глас:
— Сега искам да остана сам. Ще съчиня текста на обявите за оттеглянето ми от длъжност. Върнете се тук преди пладне и наредете да ги разлепят навсякъде, за да се възстанови спокойствието в града.
Тримата мъже се поклониха мълчаливо, после паднаха на колене и докоснаха три пъти пода с челата си, за да покажат, че ще останат верни на съдията, каквото и да се случи с него. Когато си отидоха, Ди написа писмо до префекта, в което подробно разказваше за провала си и се признаваше за виновен в двете углавни престъпления. Той добави, че не вижда основание да моли за снизхождение.
След като подписа и подпечата писмото, Ди се облегна назад в креслото си с дълбока въздишка. Това беше краят на кариерата му като управител и съдия на Бейджоу. Следобед, подир разпространяването на обявите, той трябваше да предаде служебните печати на старши писаря, който временно щеше да управлява околията в очакване на новия сановник.
Като отпиваше малки глътки от чая си, Ди установи, че сега може да гледа с безразличие на очакващото го изпитание. Смъртната присъда беше сигурна. Единствено императорският надпис, с който го бяха удостоили навремето, като съдия на Пуян, можеше да даде основание на Столичния съд да прояви снизхождение. Ди горещо се надяваше, че това отличие ще бъде взето предвид и съдът ще се въздържи от конфискация на цялото му имущество. Разбира се, по-младият му брат в Тайюан щеше да се погрижи за жените и децата му. Но съдията знаеше добре колко е унизително да живееш от подаяния, пък били те и на собствените ти роднини.
Беше доволен, че майката на Първата му жена най-сетне е оздравяла. Тя щеше да подкрепя дъщеря си в предстоящите безрадостни дни.
Глава двадесет и втора
Съдията стана и се приближи до мангала. Докато топлеше ръцете си, чу вратата зад него да се отваря. Той се обърна раздразнен, но с изненада видя, че е влязла госпожа Гуо. Усмихна й се бързо и каза любезно:
— Точно сега съм много зает, госпожо Гуо! Ако има нещо важно, можете да го съобщите на старши писаря.
Но госпожа Гуо остана на мястото си. Тя стоеше мълчаливо, със сведен поглед. След известно време каза с тих глас:
— Чух, че Ваша Милост се кани да ни напусне. Бих желала да благодаря на Ваша Милост за вниманието, проявено към съпруга ми и мене.
