помогне на Манве, защото познавала Мелкор още отпреди Музиката и го отхвърляла, а той я мразел и се страхувал от нея както от никой друг сред Валарите. Рядко се делят Манве и Варда и най-често остават във Валинор. Чертозите им са над вечните снегове на връх Ойолосе сред Таникветил — най-могъщата планина на света. Изправи ли се Манве от своя трон да огледа Земята, ако до него е Варда, взорът му стига безкрайно далеч през мъгла, мрак и морски дълбини. А щом Манве е с нея, Варда чува по-ясно от всички други гласовете, що отекват по земната твърд надлъж и шир над хълмове, над долини и над мрачните кътчета, сътворени от Мелкор. От всички Велики на този свят, елфите най-силно почитат Варда и с обич се прекланят пред нея. Елберет я наричат и нейното име с песни призовават, щом над Средната земя падне сянка и изгреят звездите.
Улмо е Властелин на Водите. Самотен живее той. Нийде не спира задълго, а броди на воля из дълбините по цялата Земя, че и под нея. По мощ е втори след Манве и преди сътворението на Валинор ги свързвала здрава дружба; ала отпосле рядко се сбирал с Валарите и посещавал съветите им само когато решавали велики дела. Защото мислел неспирно за цялата Арда и не му трябвало място за отдих. Не му била по сърце сушата земна и рядко се обличал в тяло, както правели неговите събратя. Щом го зърнели Чедата на Еру, смут велик ги обземал, защото страховит е Владетелят морски, като огромна вълна, тръгнала към брега с мрачен шлем от кипнала пяна и ризница искряща в сребристо-зелени отсенки.
Но въпреки туй обича Улмо и елфи, и хора, тъй че не ги изоставял даже когато се струпвал върху им гневът на всички други Валари. Понякога идва невидим до бреговете на Средната земя, а и навътре навлиза с талазите морски, за да засвири с рогове мощни от бяла раковина, наречени Улумури; и чуе ли някой звука им, никога не го забравя и вечно носи в сърцето си копнеж по морето. По-често обаче Улмо говори с гласове, що се чуват като звън на води и потоци. Защото негово царство са всички морета, езера, реки, ручеи и извори; елфите казват, че духът на Улмо тече по вените на света. Тъй стигат до него, даже и в дълбините, вести за всички беди и скърби на Арда, що инак биха останали незнайни за Манве.
По мощ и сила Ауле почти не отстъпва на Улмо. Нему се пада властта над всичко в земната твърд на Арда. В началото той често се трудел заедно с Манве и Улмо; негово дело е цялата суша. Той е ковач и майстор на всички занаяти, а най-много обича делата изкусни, били те дребни или могъщи като величавите градежи от славното минало. Негови са и безценните камъни в земните недра, и златото с блясък омаен, и високите планини, и бреговете морски. Най-много премъдрости е дал той на Нолдорите и винаги е бил техен приятел. Люто завиждал Мелкор, защото Ауле му бил най-близък по дух и могъщество; дълго пламтяла вражда между тях и Мелкор вечно съсипвал делата на Ауле, а Ауле с труд и мъка поправял злините негови. И двамата желаели да творят неща нови и непознати за всички други, а всяка възхвала на своите умения и изкуства слушали с радост. Но Ауле си оставал верен на Еру и се прекланял пред волята му във всичко, що вършел; не завиждал на чуждото дело, а охотно съветвал и сам дирел съвети. Мелкор пък хабял напразно духа си в злоба и завист, додето накрая вече нищо не можел да стори, без да е пълно с подигравка към чуждата мисъл или с безцелна разруха.
Съпруга на Ауле е Явана, Дарителката на плодове. Обича Явана всичко, що расте по земята и помни в ума си всяка негова форма — от величавите дървеса в гори отдавна изчезнали до мъха по скалите или дребните и потайни гъбки в сивата плесен. Втора по слава и почит е тя подир Варда сред кралиците на Валарите. Яви ли се в тяло женско, изглежда висока и стройна, пременена в зелени одежди; ала понявгаж избира и други форми. Виждали са я да се възправя като дърво под небесата, със Слънцето вместо корона; а от клоните златна роса се лее и дето докосне земята безплодна, ширват се ниви зелени; корените пък докосват водите на Улмо, а сред листата шепне ветрецът на Манве. Елдарите я наричат Кементари, Владетелка на Земята.
Двамата братя Феантури, повелители на духовете, най-често биват наричани Мандос и Лориен. Ала всъщност тъй се наричат техните обиталища, а истинските им имена са Намо и Ирмо.
По-големият, Намо, живее сред Мандос, що е на запад от Валинор. Пази той Домовете на мъртвите и призовава духа на всеки загинал. Никога не забравя и знае всякоя жива твар, била тя минала или бъдна, освен онези, що още са само в мисълта на Илуватар. Той е Съдникът на Валарите, ала присъда изрича само когато Манве го моли. Вайре Тъкачката му е съпруга и всичко станало в безкрайното Време тя е втъкала из своите изкусни плетки сред вечно растящите чертози на Мандос, за да наметне с одежди отминалите епохи.
По-малкият, Ирмо, е повелител на сънищата и мечтите. Сред Лориен са неговите градини в царството на Валарите и няма по-прелестно място на света, изпълнено с безброй всемогъщи духове. Нежната Есте, целителка на страдания и умора, е негова съпруга. Сиви одежди носи тя и покоят е нейният дар. Денем не скита, а дреме на остров потаен сред сенчестото езеро Лорелин. От чешмите на Ирмо и Есте черпят сили и свежест всички във Валинор; а често даже самите Валари идват в Лориен, та да подирят разтуха и отдих подир тежкия труд из Арда.
По-могъща от Есте е Ниена, сестра на Феантурите; тя живее самотно. Скръбта познава до дъно и страда за всяка рана, причинена на Арда от злия Мелкор. Тъй голяма била скръбта й от развоя на Музиката, че далеч преди края нейната песен се превърнала в тиха жалба и печалните звуци се вплели в съдбините на света, още преди да е сътворен. Ала тя не плаче за себе си и който я чуе, се учи на състрадание и твърда вяра. Нейният дом е на запад от Запада, по най-далечните брегове на света; рядко идва във Валимар, где цари светла радост. Предпочита да навестява близките до нея чертози на Мандос; и всички чакащи там я призовават, защото носи сила духовна и превръща скърбите в мъдрост. Нейният дом има прозорци навън, към стените на Битието.
Велик по сила и доблест е Тулкас, наречен още Асталдо Храбрия. Той последен пристигнал сред Арда да помогне на Валарите в първите битки против Мелкор. Радост му носят борбите и надпреварата; а жребец не язди, защото е неуморен и няма на този свят по-бързи нозе от неговите. Крепка плът има и злато блести в косите и брадата му, а в двете си ръце мечове носи. Не го е грижа за бъдно и минало, нито пък знае да дава съвети, ала е верен приятел. Съпругата му е Неса, сестра на Ороме, снажна и бързонога. Елените са й любимци и вечно я следват, щом развее коси по вятъра и побегне из горските дебри, бърза като стрела. Танцът й носи наслада, затуй тя често танцува из Валимар по вечнозелени ливади.
Могъщ властелин е Ороме, може би не тъй силен както Тулкас, ала по-страшен в гнева си; защото Тулкас вечно се смее, било то на кървава рат или на дружеска схватка, смеел се даже в лицето на Мелкор през древните битки. Ороме толкоз обичал Средната земя, че с нежелание я напуснал и последен дошъл във Валинор; в стари времена често прехвърлял планините и повеждал войската си към хълмистите равнини. Той е ловец на чудовища и зли твари, радост му носят конете и хрътките; обича дърветата горски и затуй го наричат Алдарон или още Таурон, Властелин на горите. Нахар пък се казва жребецът му, бял под лъчите на слънцето и сребристо искрящ през нощта. А Валарома се нарича мощният му рог, чийто зов е като пурпурен слънчев изгрев, като блясък на мълния в облаците. Неведнъж се е чувал този зов сред горите на Явана във Валинор, защото там учел Ороме бойците си как да преследват злите твари на Мелкор. Съпругата му е Вана Вечномладата, по-малка сестра на Явана. Под нейните стъпки напъпват цветята и разцъфтяват, щом ги погледне, а птиците песен запяват, чуят ли че наближава.
Тези са имената на Валарите и Валиерите. Разказахме тук накратко как са ги видели Елдарите сред Аман. Но в каквито и славни форми да са се явили пред Чедата на Илуватар, били са само воали над истинската им хубост и сила. Малко се помни от онуй, що са знаели нявга Елдарите, ала и то е нищожно пред тяхната същност, зародена нейде далече във времена и простори, недостъпни за нашата мисъл. Деветима били най-почитани и могъщи, един обаче отпаднал, та останали Осмината, наречени Аратари, Върховни властелини на Арда: Манве и Варда, Улмо, Явана и Ауле, Мандос, Ниена и Ороме. Манве е техен крал и има грижа за съюза им с Еру, ала по мощ и слава са равни, далеч над всички останали, били те Валари, Маяри или други пратеници на Илуватар в Еа.
Заедно с Валарите дошли и други духове, чието битие също започвало още преди света, ала били от по-нисък ранг. Наричали се Маяри — поданици на Валарите, техни слуги и помощници. Елфите не познават броя им и само за малцина са измислили имена Чедата на Илуватар, защото напуснат ли Аман, Маярите рядко посещават Средната земя във форма зрима за елфи и хора.
