Най-главни между онези Маяри от Валинор, чиито имена още се помнят в преданията за Древните дни, са Илмаре, помощничката на Варда и Еонве, знаменосец и глашатай на Манве, несравним по воинска доблест сред цяла Арда. Ала от всички Маяри най-добре опознали Чедата на Илуватар двамина — Осе и Уинен.
Осе е васал на Улмо и владее моретата, що мият бреговете на Средната земя. Не слиза към дълбините, защото обича бреговете, островите и ветровете на Манве; радват го бурите и смехът му често се носи сред грохота на вълните. Съпругата му е Уинен, Владетелка на моретата, чиято коса се разстила из всички води под небесата. Обича тя всяка жива твар и всяко растение сред водите солени; нея зоват моряците да укроти вълните и да смири яростта на Осе. Нуменорците дълго живели под нейна закрила и я почитали наравно с Валарите.
Мелкор ненавиждал морето, понеже нямал власт да го покори. Разказват, че при сътворението на Арда опитал да привлече Осе, като му обещал цялото царство на Улмо. И в древни времена настанали страховити бедствия морски, що причинили много зло и на сушата. Но по молба на Ауле успяла Уинен да укроти Осе и го довела пред Улмо; там той измолил прошка, приел отново властта на Улмо и му останал верен. Поне отчасти, защото продължил да обича дивото буйство и понякога беснее на воля, без да е чул повеля от своя властелин Улмо. Затуй всички пътници по вълните морски може и да го обичат, ала не му се доверяват.
Мелиан се нарича онази, която служела едновременно на Вана и Есте; дълго живяла тя в Лориен и полагала грижи за дърветата и цветята в градините на Ирмо, докато накрая преминала в Средната земя. Гдето и да отиде, славеи пеят след нея.
Най-мъдър сред Маярите бил Олорин. Той също живеел в Лориен, ала пътят му често го водел към дома на Ниена, от която се учел на милост и търпеливост.
За Мелиан е разказано повече в „Куента Силмарилион“, ала за Олорин там не се споменава, защото макар да обичал елфите, той бродел сред тях невидим или под форма близка до тяхната, тъй че не знаели те откъде идват прелестните видения и мъдрите мисли, що сам Олорин влагал в сърцата им. В по-сетнешни той станал приятел с всички Чеда на Илуватар, жалел за техните скърби и който го слушал, мигом забравял покрусата и пропъждал виденията на мрака.
Най-последно стои името на Мелкор — Онзи, що се възправя със Сила. Ала изневерил е той на това име, затуй не го изричат Нолдорите, които сред всички елфи понесли най-много злини от неговата злоба и му отредили името Моргот — Мрачният враг на света. С велика мощ го надарил Илуватар, тъй че бил равен на Манве. Имал дял в силата и мъдростта на всички други, но обръщал всичко това само към злото и напразно прахосвал сили за жестокост и тирания. Защото алчно копнеел за Арда и всичко в нея; мечтаел наместо Манве сам той да властва над всички свои събратя.
И поради гордост безмерна рухнал от величие към презрение спрямо всичко извън самия себе си, докато станал накрая дух безмилостен и суетен. Мъдростта превърнал в лукавство на лъжец безсрамен, за да прекланя пред своята воля всеки, когото решал да използва. Отначало копнеел за Светлината, ала щом не можел да я притежава само за себе си, гневно слязъл надолу към Мрака сред яростта на свирепи огньове. Тъкмо мрака използва най-често за своите зли дела в Арда и е вселил страх от тъмното в душата на всяка жива твар.
Но с тъй велика мощ се бил въздигнал във времена незапомнени, че дълго имал надмощие над всички Валари начело с Манве и владеел почти цялата земна твърд. И не бил сам. В дните на неговото величие мнозина Маяри се подлъгали по блясъка и останали в негова власт даже когато рухнал към мрака; сетне подмамил на своя служба и други с лъжи и измамни дарове. Най-страховити сред тия духове са Валараукарите — огнени чудовища, наречени в Средната земя с името Балрози или демони на ужаса.
Сред ония от неговите слуги, които имат названия, най-могъщ бил духът, наречен от Елдарите Саурон или Гортаур Жестоки. Отначало той бил един от Маярите на Ауле и познавал много от премъдростите на своите събратя. Във всички дела на Моргот из Арда, във всяка негова злина и лукавство имал пръст и Саурон, който по злоба му отстъпвал само защото дълго служил на чужда воля, вместо на своята собствена. Ала подир дълги години той се въздигнал като сянка на Моргот, като призрак на неговото коварство и поел същия гибелен път надолу към Пустотата.
ТЪЙ ЗАВЪРШВА ВАЛАКУЕНТА.
КУЕНТА СИЛМАРИЛИОН
Историята на силмарилите
Глава 1
За началото на дните
Разказват мъдреци, че Първата война започнала още когато Арда била неоформена и нямало ни растения, ни живи твари по нея. Дълго имал Мелкор надмощие, ала насред войната на помощ на Валарите долетял от далечните небеса още един дух, който бил чул, че се води схватка в Малкото царство; и цяла Арда прокънтяла от звуците на смеха му. Тъй дошъл Тулкас Силния, чийто гняв се носи като могъща буря, разпилявайки мрак и облаци; пред яростта и смеха му Мелкор побягнал от Арда и задълго се възцарил мир. А Тулкас останал сред Валарите, докато Мелкор бродел навън из мрака и мислел за него с люта ненавист.
По онова време Валарите въдворили ред из земите, моретата и планините, а Явана най-сетне засяла семената, които отдавна била сътворила. Древните огньове вече били изгасени или затрупани в недрата на хълмовете, тъй че имало нужда от светлина и по молба на Явана Ауле сътворил два могъщи светилника за Средната земя между необятната морска шир. Варда напълнила светилниците, Манве ги запалил, а сетне Валарите ги издигнали върху могъщи колони, далече над древните планини. Единият бил на север от Средната земя и се наричал Илуин; другият греел на юг и се наричал Ормал; тъй двата светилника на Валарите облели с лъчите си цялата Земя и настанал вечен ден.
После семената на Явана взели бързо да никнат и от тях произлезли безброй растения, големи и малки — мъхове, треви, папрати и величави дървета, що гордо издигат корони сред облаците като живи планини, ала зелен сумрак обгръща техните корени. И зверове дошли да обитават из тревистите степи, под сенките горски и край реките и езерата. Нямало още разцъфнал цвят и не пеели птици, защото всичко туй чакало своето време в скута на Явана; ала несметно живо богатство била сътворила нейната мисъл и нийде нямало толкоз различни твари, както в средните области на Земята — там где се срещали и преливали лъчите на двата светилника. И пак там, на остров Алмарен сред Великото езеро, обитавали най-напред Валарите в ония дни, когато всичко било още младо, а първата зеленина галела взора им и те задълго били щастливи.
Почивали Валарите подир дългия труд и гледали как расте и се развива всичко от тях замислено и сътворено, додето веднъж Манве обявил празненство велико; свикал той всички Валари и тяхната свита. Ала Тулкас и Ауле били изморени, защото силата на единия и уменията на другия служили дълго без нито миг отдих. А Мелкор знаел за всичко, понеже дори и тогава имал тайни приятели и доносници сред ония Маяри, които бил склонил към своето дело; и скрит далече сред мрака, пълнел се с ревност и завист към делата на равните нему, що желаел да покори на своята воля. Сбрал той извън пределите на Еа всички покварени духове и решил, че е силен. А като усетил как се задава отново часът му, отправил поглед към Арда и красотата на земната пролет го изпълнила с още по-люта омраза.
През туй време се сбрали Валарите на Алмарен, без да мислят за зло и поради блясъка на Илуин не забелязвали, че далече на север хвърля сянка Мелкор — защото бил станал черен като мрака на Пустотата. И пеят песни, че през онзи Празник на Пролетта взел Тулкас за невяста Неса, сестрата на Ороме и тя танцувала пред Валарите по зелените ливади на Алмарен.
После Тулкас заспал уморен и доволен, а Мелкор решил, че часът е настъпил. Прехвърлил Стените на Нощта със своята армия и връхлетял Средната земя откъм далечния север, а Валарите нищичко не усетили.
Почнал Мелкор да гради и дълбае огромна крепост там, под мрачните планини, где лъчите на Илуин са неясни и хладни. Назовал тази крепост Утумно. И макар че Валарите още не знаели, злото на неговата омраза се разлетяло оттам на всички посоки да оскверни Пролетта на Арда. Зеленината вехнела и
