кралете и кралиците на Нуменор са били многократно поправяни (понякога с не съвсем ясна цел). Постарах се да приведа тук последния вариант. В текста се срещат няколко дребни хронологични загадки, но от друга страна чрез него могат да бъдат изяснени някои привидни грешки в приложенията към „Властелинът на Пръстените“.
Родословното дърво за по-ранните поколения потомци на Елрос е взето от няколко взаимно свързани таблици, създадени по едно и също време с обсъждането на закона за наследяване на властта в Нуменор. Някои по-рядко употребявани имена са били променяни — например Вардилме се среща и като Вардилие, а Явиен като Явие. Смятам, че в родословното дърво съм използвал най-достоверните варианти.
Тази част на книгата се различава от останалите (освен от ония в Част четвърта) по това, че не представлява цялостен текст, а по-скоро есе от обединени цитати. Тази форма бе наложена от самата същност на материалите; както се изяснява в развоя на есето, историята на Галадриел не може да бъде нищо друго, освен история на бащините ми постоянно променящи се идеи и „недовършеният“ характер на преданието в дадения случай не засяга само един отделен ръкопис. Ограничих се само с представяне на непубликуваните творби по тази тема, избягвайки каквото и да било обсъждане на по-широки въпроси, свързани с развоя на събитията; всеки друг избор би повлякъл след себе си разглеждане на цялостната връзка между Валарите и елфите, започвайки от първоначалното решение Елдарите да бъдат призовани във Валинор (както е описано в „Силмарилион“) и още редица странични теми, по които баща ми е оставил множество ръкописи, нямащи нищо общо с целта на тази книга.
Историята на Галадриел и Келеборн е толкова тясно преплетена с други легенди и предания — за Лотлориен и Горските елфи, за Амрот и Нимродел, за Келебримбор и сътворяването на Всевластните пръстени, за войната срещу Саурон и намесата на Нуменор — че не може да се разглежда откъснато и по този начин в основния текст и петте му приложения се обединяват буквално всички непубликувани материали за историята на Средната земя през Втората епоха (като на места неминуемо бива засегната и Третата). В „Разказ за годините“, който е отпечатан в приложение Б към „Властелинът на Пръстените“, се казва: „Мрачни бяха тия години за хората в Средната земя, ала и славни за Нуменор. Оскъдни и кратки са писмените сведения за тогавашните събития, а датите им често остават неясни“. Ала дори и тия оскъдни сведения, оцелели от „мрачните години“, са се променяли заедно с растежа и развитието на бащините ми идеи; не съм се опитвал да изглаждам съществуващите противоречия, а само ги изтъквам и привличам вниманието на читателя към тях.
Без съмнение при наличието на противоречиви варианти не винаги би трябвало да се придържаме единствено към въпроса кой от тях е съчинен по-рано; а баща ми като „автор“ или „разказвач“ не винаги може да бъде различен от „летописеца“ на древни предания, пресекли епохите под различни форми и чрез различни хора (когато Фродо се среща с Галадриел в Лориен, вече са минали над шейсет века откакто тя е напуснала разрушения Белерианд, за да избяга на изток отвъд Сините планини). „За всичко туй се разказва едно или друго, ала кое е вярното, знаят единствено Мъдреците, що отдавна не са между нас.“
През последните си години баща ми се занимаваше много с етимологията на имената и названията в Средната земя. В тези крайно противоречиви съчинения често се преплитат легенди и исторически елементи; но тъй като са странично разклонение от основната му филологическа цел и я засягат само мимоходом, наложи се да направя значителни съкращения. Именно затова тази част от книгата до голяма степен представлява сбор от кратки цитати, като други подобни откъси съм добавил в приложенията.
Този разказ е от „късните“ — поради липса на точна дата мога само да кажа, че спада към последния период от бащиното ми творчество за Средната земя и мястото му е по-скоро при „Кирион и Еорл“, „Сраженията край Бродовете на Исен“, „Друедаините“ и филологическите есета, цитирани в „Историята на Галадриел и Келеборн“, отколкото при ръкописите от времето около и след публикуването на „Властелинът на Пръстените“. Съществуват два варианта: цялостна машинописна чернова (очевидно от ранния етап на съчиняване) и машинописна белова с множество поправки, която се прекъсва в момента, когато Елендур приканва Исилдур да избяга. За редакторската ръка тук почти не е имало работа.
Според мен тези откъси датират от времето на „Гибел сред Перуникови поля“, когато баща ми силно се интересуваше от древната история на Гондор и Рохан; без съмнение те е трябвало да се превърнат в части от цялостен разказ, описващ най-подробно онова, което е изложено откъслечно и накратко в приложение А към „Властелинът на Пръстените“. Материалът е в начален етап на съставяне, много разхвърлян и изпълнен с противоречиви варианти, преминаващи в набързо надраскани и на места съвсем нечетливи бележки.
В едно свое писмо от 1964 година баща ми споделя:
Разбира се, съществуват множество неизяснени връзки между „Хобитът“ и „Властелинът на Пръстените“. Повечето от тях бяха написани или поне нахвърляни, но по-късно отпаднаха, за да не претоварвам лодката — например изследователските пътешествия на Гандалф, взаимоотношенията му с Арагорн и Гондор, цялостното придвижване на Ам-гъл до укриването му в Мория и тъй нататък. Между другото, бях описал най-подробно какво се е случило всъщност преди посещението на Гандалф при Билбо и идването на „неочакваните гости“ — така, както е видял събитията самият Гандалф. Този разказ трябваше да намери място при един дълъг разговор в Минас Тирит след като всичко е свършило; наложи се обаче да отпадне и само го представих накратко в приложение А, където съм прескочил неприятностите на Гандалф с Торин.
В тази книга помествам разказа на Гандалф. Сложните проблеми с текста са изложени в приложението към главата, където привеждам и откъси от по-ранен вариант.
