Много е писано по събитията от 3018 година на Третата епоха, известни от „Разказ за годините“ и речта на Гандалф пред Съвета на Елронд; очевидно в цитираното по-горе писмо се имат предвид именно тези писания. Събрах ги под заглавието „Гонитбата на Пръстена“. Ръкописите са много разхвърляни (нещо типично за творчеството на баща ми) и в текста на главата съм се постарал да обясня тяхното състояние; но би трябвало още сега да повдигна въпроса за времето на появата им (защото вярвам, че всички те — включително третата част, озаглавена „Относно Гандалф, Саруман и Графството“ — датират от един и същ период). Написани са след отпечатването на „Властелинът на Пръстените“, защото има бележки, свързани с определени страници от книгата; но по датите на някои събития се различават от посоченото в „Разказ за годините“. Несъмнено обяснението е, че са били писани след излизането на първия том, но все още преди появата на третия, в който са приложенията.
Заедно с описанието за военната организация на Рохиримите и включената в приложението история на Исенгард, тази глава спада към късните творби, подложени на суров исторически анализ; по отношение на текста тя не представляваше особена трудност и е недовършена само в буквалния смисъл на думата.
Към края на своя живот баща ми разкри редица подробности за Дивите хора от Друаданския лес в Анориен и статуите на Пукелите край пътя за Черноден. Приведеното тук описание, разказващо за живота на Друедаините в Белерианд през Първата епоха и съдържащо историята на „Верния камък“, е извлечено от дълъг, несвързан и недовършен ръкопис, посветен преди всичко на взаимната връзка между езиците в Средната земя. Както ще види читателят, Друедаините е трябвало да се включат отново в историята на по- сетнешните епохи; но поради липса на достатъчно сведения, това изобщо не се споменава в публикувания „Силмарилион“.
Скоро след приемането на „Властелинът на Пръстените“ за печат бе предложено в края на третия том да има подробен указател и изглежда, че баща ми е започнал работа по него през лятото на 1954, след като първите два тома влязоха в печатницата. Той засяга въпроса в едно свое писмо от 1956 година: „Трябваше да бъде съставен списък на имената, който чрез етимологично тълкуване щеше да осигури доста широк речник на елфическия език… Няколко месеца работих по него и се справих с първите два тома (това бе основната причина за забавянето на третия), докато стана ясно, че размерите и цената ще бъдат просто разоряващи.“
Всъщност указател за имената се появява едва във второто издание на „Властелинът на Пръстените“ през 1966 година, но оригиналната чернова на баща ми е съхранена до днес. От нея извлякох плана за моя списък на имената към „Силмарилион“ с превод на всички названия и кратки бележки, а освен това (и там, и в тази книга) част от преводите и буквалния текст на някои „обяснения“. Оттам идва и очеркът за Истарите, с който започва този раздел — един откъс, съвършено несъвместим с останалата част на указателя, макар че е типичен за начина, по който често работеше баща ми.
За другите цитати в този раздел съм посочил, доколкото е възможно, сведения за времето на тяхното написване.
За второто издание на „Властелинът на Пръстените“ (1966 г.) баща ми нанесе съществени поправки в глава 11 на III книга („Палантирът“), а във връзка с тях се наложиха и промени в глава 7 на V книга („Кладата на Денетор“), макар че тези корекции се появиха едва при второто отпечатване на преработеното издание през 1967 година. Тази част от настоящата книга е извлечение от записките за палантирите, свързани с въпросните поправки; аз само ги обединих в един цялостен очерк.
Първоначално имах намерение да включа в тази книга картата, която придружава „Властелинът на Пръстените“, като добавя към нея някои допълнителни названия; но след дълги размисли ми се стори, че ще е по-добре да изкопирам оригиналната карта и да използвам случая, за да поправя някои дребни грешки (не е по силите ми да се заема с по-едрите). Показаната територия е намалена, но при това са изчезнали само Умбарските заливи и нос Форочел1. Така получих възможността да използвам по-едър шрифт и да постигна много по-голяма яснота.
Включени са всички съществени наименования, които се срещат в тази книга, но липсват във „Властелинът на Пръстените“, като например Лонд Даер, Друваит Иаур, Едхелонд, Плитчините, Сивоструй; добавени са и някои, които би трябвало да съществуват в оригиналната карта, например реките Харнен и Карнен, Ануминас, Източен предел, Западен предел, Ангмарски планини. Към погрешно усамотения Рудаур добавих Кардолан и Артедаин, а край далечния северозападен бряг посочих остров Химлинг, който се среща в една от скиците на баща ми. Химлинг е ранната форма на названието Химринг (високият хълм, върху който в „Силмарилион“ Феаноровият син Маедрос изгражда своята крепост) и макар фактът да не е засяган никъде, изглежда ясно, че върхът на Химринг е останал над водите, които залели Белерианд. Западно от него има по-голям остров, наречен Тол Фуин — вероятно най-високата част на Таур-ну-Фуин. По принцип, макар и не винаги, съм предпочитал синдаринските названия (когато ги има), но посочвам и преводното название, ако е често използвано. Може да се отбележи, че отбелязаната в оригиналната карта „Северна пустош“ почти несъмнено е трябвало да съответства на Фородваит2.
Сметнах за желателно да отбележа по цялата му дължина Големия път, свързващ Арнор и Гондор, макар че линията му от Едорас до Бродовете на Исен не е напълно изяснена (както и точното местоположение на Лонд Даер и Едхелонд).
И накрая бих подчертал, че пълното запазване на стила и подробностите (ако изключим шрифта и някои добавки) в картата, която лично аз начертах доста набързо преди двайсет и пет години, съвсем не означава твърда увереност в нейното съставяне и изпълнение. Отдавна съжалявам, че баща ми не я замени с друга, съставена лично от него. Но така или иначе, въпреки всичките си недостатъци и грешки тя се превърна в
