учтиво.
— Н-не! — заекна той. — Само не ми причинявай повече болка!
— Спокойно. Има ли още нещо, което би искал да споделиш с мен?
— Един от младите принцове ни се изплъзна — изпръхтя първият. — Скочи във водата?
— Удави ли се? — попита един от пазачите, преди да успея да задам същия въпрос.
— Не, една птица го спаси.
— Птица ли?
Риванците го изгледаха подозрително.
— Ти дрогирал ли си се някога? — попитах го аз с все същия благ глас.
— Е, да, веднъж или два пъти.
Погледнах многозначително риванците и те ми отвърнаха с разбиращи погледи. После се обърнах към Бранд.
— Тия двамата ще ти трябват ли за още нещо?
— На мен не. А на теб?
— Не. Приключих с тях.
С едно махване приспах отново двамата нийсанци. Не исках някой от тях да продължи да бръщолеви за разни птици.
В някои редакции на Книгата на Алорните се споменава тази история с птиците. Сега вече знаете откъде се е взела там. Известно време аз открито се присмивах на всеки, който споменеше за нещо подобно, но риванците така и не се отказаха от тази история.
— Какво да ги правим тия двамата? — попита ме един от пазачите.
Свих рамене.
— Вие си решавайте.
Двамата с Бранд тръгнахме право към неговата канцелария.
— Сещаш се какво означава това, нали, Белгарат? — попита ме той, още преди да стигнем дотам.
— Май че да — отвърнах му аз. — Ще изглежда подозрително, ако не предприемем ответен удар срещу Нийсия. Нека само не се изсилваме излишно. Това би могло също да ни изиграе доста лоша шега.
— Ще пратя вестители във Вал Алорн, Боктор и Алгария.
— Не си прави труда. Аз ще се погрижа лично за това. А сега да вървим да уловим моята дъщеря и твоя крал в залива. Искам кораб на наше разположение. Предай на моряците да слязат от него. После двамата заедно ще се поразходим.
— Белгарат! Не мога да напусна точно сега Острова!
— Ще ти се наложи. Аз не знам как се управлява кораб. Трябва да заведем Поулгара и принц Геран до брега на Сендария, без никой да разбере за това.
— Аз мога да управлявам кораб, Белгарат, но не без екипаж.
— Вече си имаш такъв. Ние с Поул ще се грижим за платната. Ще хвърлим котва няколко мили северно от Камаар. Оттам Поул ще заведе принца на тайното място, аз ще отида до Вал Алорн, а ти ще се върнеш в Камаар, ще събереш екипаж от почиващите моряци и ще се върнеш веднага на Острова, за да започнеш мобилизация. А сега да тръгваме към пристанището.
Когато достигнахме пристана, моряците вече бяха зарязали кораба си. Макар с известни мъки, изведохме нелекия съд от пристанището и се насочихме към мястото, където предполагах, че ще открием Поулгара.
—
—
Пропуснах обръщението й покрай ушите си.
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
Хвърлих през рамо един поглед на чернеещото море.
—
—
—
Информация за текста
© 1995 Дейвид Едингс
© 1995 Лий Едингс
© 1998 Ивелин Иванов, превод от английски
David Eddings, Leigh Eddings
Belgarath the Sorcerer, 1995
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2010
Издание:
Дейвид и Лий Едингс. Белгарат — магьосникът
Редактор: Валери Манолов
ИК „Пан“, София, 1998
ISBN: 954–657–180–6
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15584]
Последна редакция: 2010-03-06 19:00:00