Белгарат — магьосникът

учтиво.

— Н-не! — заекна той. — Само не ми причинявай повече болка!

— Спокойно. Има ли още нещо, което би искал да споделиш с мен?

— Един от младите принцове ни се изплъзна — изпръхтя първият. — Скочи във водата?

— Удави ли се? — попита един от пазачите, преди да успея да задам същия въпрос.

— Не, една птица го спаси.

— Птица ли?

Риванците го изгледаха подозрително.

— Ти дрогирал ли си се някога? — попитах го аз с все същия благ глас.

— Е, да, веднъж или два пъти.

Погледнах многозначително риванците и те ми отвърнаха с разбиращи погледи. После се обърнах към Бранд.

— Тия двамата ще ти трябват ли за още нещо?

— На мен не. А на теб?

— Не. Приключих с тях.

С едно махване приспах отново двамата нийсанци. Не исках някой от тях да продължи да бръщолеви за разни птици.

В някои редакции на Книгата на Алорните се споменава тази история с птиците. Сега вече знаете откъде се е взела там. Известно време аз открито се присмивах на всеки, който споменеше за нещо подобно, но риванците така и не се отказаха от тази история.

— Какво да ги правим тия двамата? — попита ме един от пазачите.

Свих рамене.

— Вие си решавайте.

Двамата с Бранд тръгнахме право към неговата канцелария.

— Сещаш се какво означава това, нали, Белгарат? — попита ме той, още преди да стигнем дотам.

— Май че да — отвърнах му аз. — Ще изглежда подозрително, ако не предприемем ответен удар срещу Нийсия. Нека само не се изсилваме излишно. Това би могло също да ни изиграе доста лоша шега.

— Ще пратя вестители във Вал Алорн, Боктор и Алгария.

— Не си прави труда. Аз ще се погрижа лично за това. А сега да вървим да уловим моята дъщеря и твоя крал в залива. Искам кораб на наше разположение. Предай на моряците да слязат от него. После двамата заедно ще се поразходим.

— Белгарат! Не мога да напусна точно сега Острова!

— Ще ти се наложи. Аз не знам как се управлява кораб. Трябва да заведем Поулгара и принц Геран до брега на Сендария, без никой да разбере за това.

— Аз мога да управлявам кораб, Белгарат, но не без екипаж.

— Вече си имаш такъв. Ние с Поул ще се грижим за платната. Ще хвърлим котва няколко мили северно от Камаар. Оттам Поул ще заведе принца на тайното място, аз ще отида до Вал Алорн, а ти ще се върнеш в Камаар, ще събереш екипаж от почиващите моряци и ще се върнеш веднага на Острова, за да започнеш мобилизация. А сега да тръгваме към пристанището.

Когато достигнахме пристана, моряците вече бяха зарязали кораба си. Макар с известни мъки, изведохме нелекия съд от пристанището и се насочихме към мястото, където предполагах, че ще открием Поулгара.

— Поул, все още ли си там?

— А къде другаде бих могла да бъда, стари глупако?

Пропуснах обръщението й покрай ушите си.

— Не мърдай оттам, Бранд ще дойде да ви прибере с по-малка лодка.

— Къде се забавихте толкова?

— Трябваше да изчакаме да се стъмни. Не искахме някой да види какво правим.

— Какво имаше предвид като каза, че отсега нататък ще се занимаваме с укриването на риванския крал?

— Нямаме избор, Поул. Островът на Бурите не е достатъчно безопасен за момчето. Трябва да го отведем по-далеч от Сферата. Торак знае точно къде се намира тя, и ако момчето е някъде наблизо, едва ли ще успеем да преброим неспирния поток от убийци, който ще потече към Острова.

— Мислех си, че Селмисра е изпратила убиеца.

— Тя го е изпратила, но някой друг й е размътил главата.

— Кой?

— Не съм съвсем сигурен. Като я видя следващия път, ще я попитам.

— Предвид настоящите обстоятелства, май ще ти е малко трудно да се озовеш в Стис Тор.

— Не мисля, Поул — отвърнах й мрачно аз. — Смятам да взема и няколко алорна със себе си.

— Няколко?

— Череките, риванците, драснианците и алгарите. Ще поведа след себе си цяла Алория, Поул. Не мисля, че ще ни е особено трудно да влезем в Стис Тор.

Хвърлих през рамо един поглед на чернеещото море.

— Бранд трябва да е съвсем близо. Огледайте се за него. Ще ви качим на борда и веднага ще отплаваме.

— Да отплаваме? Накъде?

— Сендария, Поул. Ще решим какво ще правим по-нататък едва след като слезем на брега.

,

Информация за текста

© 1995 Дейвид Едингс

© 1995 Лий Едингс

© 1998 Ивелин Иванов, превод от английски

David Eddings, Leigh Eddings

Belgarath the Sorcerer, 1995

Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2010

Издание:

Дейвид и Лий Едингс. Белгарат — магьосникът

Редактор: Валери Манолов

ИК „Пан“, София, 1998

ISBN: 954–657–180–6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15584]

Последна редакция: 2010-03-06 19:00:00