Девойка, колкото вретено
Комска приказка
Живели си някога сговорно дядо, баба и щерка. Щерката станала мома за женене, а на бой порасла колкото вретено. Макар такава малка, тя била умна и паметлива, весела и работлива. Затова старците я обичали. Не се харесвало това на Йома — злата вещица. Тя дошла в колибата и рекла:
— Имате си щерка, колкото вретено на бой. Аз пък имам синче, голямо горе-долу като нея. Хайде да ги задомим. Ако не се съгласите, ще ви разсипя живота. Ще запуша комина, ще залостя портата, та да не можете да излезнете навън и ще се задушите от лютия дим.
Изплашили се старците. Що да сторят? Рекли на Йома:
— Ще ти дадем дъщеря си за снаха.
Стиснала злата Йома девойката за ръка, повлякла я към тъмната гора. Срещнала ги по пътя една бабичка, Погледнала ги и поклатила жалостиво глава.
Йома довлякла девойката в своята къщурка. А там, разбира се, нямало никакъв син. Душевадката искала да погуби момичето — ей тъй, от лошотия.
Още не отдъхнали от пътя, тя му рекла:
— Искам да ти оплета шарени чорапи, ала нямам вълна. Иди на горската поляна. Там пасат моите овце. Острижи ги и ми донеси вълната!
Тръгнала девойката, колкото вретено голяма, към горската поляна. А насред пътя я причакала същата онази бабичка и я попитала:
— Мило момиченце, хубаво птиченце, къде отиваш?
— Йома ме прати в гората да острижа овцете и.
— Ох, клетото ти! — заклатила глава бабата. — Злата Йома те праща на смърт. Ами че нейните овце са сивите вълци. Почакай! Аз ще ти кажа какво да направиш, за да се избавиш.
Бабата я научила да отиде на горската поляна, да се качи на една елха и да запее:
Тозчас от разни страни надошли сиви вълци. Започнали един друг да се дерат с нокти. Поляната се покрила с вълча козина. След това зверовете се разбягали, кой откъдето бил дошъл.
Девойката събрала козината и я отнесла на Йома. Вещицата се учудила:
— Гледай ти! Как стана тъй, че сивите ми овчици ти дадоха вълна, а не те изядоха? Хайде сега изтичай в горската долчинка. Там пасат моите крави. Издой ги и донеси млякото!
Тръгнала девойката към горската долчинка. А насред пътя пак я причакала старата бабичка и я попитала:
— Мило момиченце, хубаво птиченце, къде отиваш?
— Да издоя Йомините крави.
— Знаеш ли какви са нейните крави? Мечки-стръвници. Ама слушай добре! Ще те науча какво да правиш, та да се избавиш.
И старата баба пак и дала съвет. Умната девойка отишла в горската долчинка, качила се на една елха и запяла:
Тозчас от всички страни надошли мечки-стръвници. Стълпили се под елхата, издоили се една друга, налели млякото в брезовото ведро и се разбягали.
Девойчето отнесло млякото. Злата Йома не повярвала на очите си:
— Че как тъй моите кравички ти разрешиха да ги издоиш? Я сега да идеш при по-старата ми сестра! Тя живее през гората, отвъд планината. Поискай и да ти даде брезовата кошничка да наберем гъби.
А пък на ума си казала: „Аз не можах да се отърва от това омразно момиче, ама сестра ми е по-умна от мене, тя ще го погуби.“
Послушната девойка се затичала към Йомината сестра. А насред пътя пак я причакала добрата бабичка.
— Мило момиченце, хубаво птиченце, къде отиваш?
Девойката и разправила къде я праща вещицата. Бабичката заклатила бялата си глава:
— Ох, чедо! Не те праща на добро място тази Йома. Ами че нейната сестра е също такава зла вещица. Тя ще иска да те убие и изяде. Ала слушай добре. Ще ти кажа как да се избавиш!
И бабичката и дала бучка масълце, шепа булгурец, дървено гребенче, един брус и кошничка със смола. Дала и всичко това и пак повторила — така и така ще сториш, нищо да не забравиш, та дано се избавиш.
Момичето поблагодарило на бабичката и се затичало през гората. Щом прехвърлило планинския връх, видяло в долината къщата на Йомината сестра. Почукало на пътната врата:
На прага излязла рошавата Йома: носът и като клюн, зъбите — тесли. Запитала:
— Какво те води при мене, девойко?
— Лельо Йома, лельо Йома! — изчуруликало момичето. — Праща ме сестра ти. Дай ми твоята брезова кошничка да набера гъби за кашичка.
Старата Йома веднага се досетила защо сестра и праща момичето. Рекла:
— А, брезовата кошничка ли? Ще я дам. Ти влез, почини си, пък аз ще отида в килера да я донеса.
Отишла старата Йома в килера, взела да си точи зъбите на точилото. Девойката разбрала какво я чака и си рекла:
„Бежте, крачета, да бягаме, от тая беда да се спасим!“
Спуснала се към вратата. Дърпа, блъска — тя не се отваря. Спомнило си момичето думите на бабата: пантите с масълце намазало и вратата сама се отворила. Но щом се показало на двора, върху него връхлетели Йомините черни птици. Загракали грозно, зашибали с криле момичето по главата, още малко ще му изкълват очите. То им подхвърлило шепата бупгурец, както бабата го била научила. Птиците се спуснали да кълват и го оставили на мира.
А старата вещица вече си наточила зъбите; те станали като ножове остри, като игли бодливи. Излязла от килера и извикала:
— Ей сега ще те изям!
Погледнала тук-там — няма я девойката. Спуснала се към вратата и заудряла с юмрук:
— Ах, ти! Защо пусна девойката да излезе?
Вратата отвърнала:
— Защо да я задържа? Четиридесет години вече ти служа, а ти дори не ме погледна. Пък момичето ми намаза пантите с масълце и така ми олекна, че мога и да запея.
Йома изтичала на двора и започнала да хвърля камъни по черните птици.
— Ах, вие! Защо оставихте девойката да избяга? Защо не и изкълвахте очите?
Черните птици отвърнали:
— Ето вече четиридесет години ти служим, а не можахме дори трошичка от трапезата ти да клъвнем. Пък момичето ни даде булгурец.
Без повече да се мае, рошавата Йома седнала в чутурата, шибнала я с черяслото и се втурнала да
