Очевидно този въпрос е назрял.
Нямам нито време, нито желание подробно да критикувам Вашия документ. Не мога обаче да не отбележа, че моделите „Октопод“ и „Конкистадор“ ме разсмяха чак до сълзи със своята анекдотична примитивност, а моделът „Нов въздух“, макар и да прави впечатление с не съвсем тривиалната си структура, не е подкрепен с каквито и да било сериозни доводи. Осем модела! Разработени от осемнадесет души, сред които има такива корифеи, като Карибанов, Ясуда, Микич! Дявол да го вземе, би могло да се очаква някакъв по-значителен резултат! Не знам, Камерер, но съвсем естествено възниква предположението, че не сте успели да внушите на тези гросмайстори своята „тревога, че всички ние не сме подготвени да решаваме този въпрос“. Те просто са Ви отговорили формално.
Чрез това послание по същество представям на Вашето любезно внимание кратка анотация на моята бъдеща книга, която смятам да нарека „Монокосмосът — връх или първа крачка? Бележки за еволюцията на еволюцията“. Отново не разполагам нито с време, нито с желание подробно да обосновавам основните становища в нея. Мога само да Ви уверя, че всяко от тези становища още днес може да бъде обосновано по най-изчерпателен начин, така че ако у Вас се породят някакви въпроси към мен, ще се радвам да Ви отговоря. (Между другото не мога да се въздържа да не отбележа, че Вашето обръщане към мен за консултация може би е първият и засега единствен общественополезен акт на Вашата организация през цялото това дреме, откак тя съществува.)
И така: МОНОКОСМОСЪТ.
В процеса на еволюцията от първи ранг всеки разум — бил той технологичен или русоистки, пък дори и героничен2 — изминава пътя от състояние на максимално разединение (саможивост, взаимна озлобеност, оскъдност на чувствата, недоверие) до състояние на максимално възможно обединение, като се запазва индивидуалността (дружелюбие, висока култура в отношенията, алтруизъм, пренебрежение към постижимото). Този процес се управлява от биологичните, биосоциалните и специфичните социални закони. Той е добре изучен и за нас представлява интерес само доколкото води до въпроса: а какво следва по-нататък? Като оставим настрана романтичните трели на теорията за вертикалния прогрес, ще видим, че за Разума има само две реални, принципно различни възможности, Или да спре, да се самоуспокои, да се затвори в себе си и да загуби интерес към физическия свят. Или да тръгне по пътя на еволюцията от втори ранг, по пътя на еволюцията. която може да се планира и управлява, по пътя към Монокосмоса.
Синтезът на Разумите е неизбежен. Той дарява световъзприемането с неизброимо много нови страни, а това води до неимоверно увеличаване на количеството и най-важното — на качеството на достъпната за усвояване информация, което, от своя страна, свежда страданията до минимум и увеличава радостта до максимум. Понятието „дом“ се разширява до мащабите на Вселената. (Навярно именно поради тази причина е влязло в употреба това безотговорно и повърхностно понятие — Странници.) Появява се нов метаболизъм и като следствие от него животът и здравето стават практически вечни. Възрастта на индивида става сравнима с възрастта на космическите обекти, като при това изобщо не се натрупва психическа умора. Монокосмическият индивид не се нуждае от творци. Той сам си е творец и потребител на културата. По водната капка той е способен да възпроизведе не само образа на океана, но и целия свят на населяващите го същества, в това число и на разумните. И всичко това става в условията на непрекъснат и неутолим сетивен глад.
Всеки нов индивид възниква като произведение на синкретичното изкуство: сътворяват го физиолозите и генетиците, инженерите и психолозите, естетите, педагозите и философите на Монокосмоса. Този процес несъмнено продължава няколко десетки земни години и, разбира се, е най-увлекателното и почтено занятие на Странниците. Съвременното човечество не познава аналози на такъв род изкуство, ако не смятаме може би толкова рядко срещаните в историята случаи на Голяма любов.
„СЪЗДАВАЙ, БЕЗ ДА РАЗРУШАВАШ!“ — това е девизът на Монокосмоса.
Монокосмосът не може да не смята своя път на развитие и своя „модус вивенди“ за единствено правилни. Образите на разединените Разуми, недоузрели да се приобщят към него, предизвикват у него болка и отчаяние. Той е принуден да чака, докато в рамките на еволюцията от първи ранг Разумът се разгърне до състояние на планетарна общност. Защото чак след това може да започне да се намесва в биологичната структура с цел да подготви носителя на Разума за превод към монокосмическия организъм на Странника. Това е така. защото нищо свястно не може да излезе от намесата на Странниците в съдбата на разединените цивилизации.
Следователно възниква многозначителна ситуация. В крайна сметка земните прогресори се стремят да ускорят историческия процес, в който бедствуващите цивилизации създават по-съвършени социални структури. По този начин те един вид подготвят нови резерви от материал за бъдещата дейност на Монокосмоса.
Сега познаваме три цивилизации, които смятат, че са постигнали благополучие.
Леонидяните са изключително древна цивилизация. (Нейната възраст е най-малко триста хиляди години, независимо от твърденията на покойния Пак Хин.) Те са образец на „бавна“ цивилизация, застинали са в хомогенно единство с природата.
Тагорците пък са хипертрофирано предпазлива цивилизация. Три четвърти от целия им интелектуален потенциал е насочен да изучава вредните последици, които биха могли да произтекат от откритията, изобретенията, новите технологии и т.н. Тази цивилизация ни изглежда странна само защото не сме способни да проумеем колко е интересно да се предотвратяват вредните последици, колко голяма интелектуална и емоционална наслада доставя това. Да забавяш прогреса е също така увлекателно, както и да го сътворяваш — всичко зависи от възприетия принцип и възпитанието. Затова те имат само обществен транспорт, изобщо са се отказали от летателните апарати, но пък съобщителната им техника е развита прекрасно.
Третата цивилизация е нашата и сега вече разбираме защо Странниците трябва да се намесят преди всичко и тъкмо в нашия живот. НИЕ СЕ ДВИЖИМ. Ние се движим и следователно бихме могли да сбъркаме, когато избираме посоката на движение.
Днес вече никой не помни „подритвачите“, които с фанатичен ентусиазъм се опитваха да ускорят прогреса на тагорците и леонидяните. Днес вече всички разбраха, че да раздрусаш с ритници тези своего рода съвършени цивилизации е толкова безсмислено и безперспективно занимание, както да се опитваш да ускориш растежа на дървото — да речем на някой дъб, — като го дърпаш за върха. Странниците не подритват никого. Ускоряването на прогреса не е и не може да бъде тяхна задача. Целта им е да търсят, да отделят и да подготвят за приобщаване и накрая да приобщават към Монокосмоса съзрелите за това индивиди. Не зная от какви принципи се ръководят Странниците, когато правят този подбор, и много съжалявам за това, защото, щем не щем, ако говорим честно, без увъртания и наукообразна терминология, става дума за следното.
Първо: Когато човечеството тръгне по пътя на еволюцията от втори ранг, хомо сапиенсът на практика се превръща в Странник.
Второ: По всяка вероятност малцина хомо сапиенси са годни за такова превъплъщаване.
Резюме:
— човечеството ще бъде разделено на две неравни части:
— човечеството ще бъде разделено на две неравни части по неизвестен за нас признак;
— човечеството ще бъде разделено на две неравни части по неизвестен за нас признак, като по- малката част бързо и завинаги ще изпревари по-голямата;
— човечеството ще бъде разделено на две неравни части по неизвестен за нас признак, по-малката част бързо и завинаги ще изпревари по-голямата и това ще стане по волята и благодарение на изкусното майсторство на една абсолютно чужда нам свръхцивилизация.
Драги Камерер! Предлагам Ви да се поупражнявате по социална психология, като анализирате тази ситуация, която съдържа доста нови моменти.
Сега, когато основите на монокосмическата прогресорска стратегия горе-долу Ви се изясниха, навярно по-добре от мен ще успеете да разпределите основните насоки на контрастратегията и тактиката за разкриване на отделните моменти от дейността на Странниците. Явно търсенето, отделянето и подготовката за приобщаване на съзрелите индивиди трябва да се съпровожда от явления и събития, достъпни за внимателния наблюдател. Може да се очаква например да се зародят масови фобии, нови учения от
