светлина на Солинари. Само че тази светлина…
Изведнъж някакъв шум я сепна. Алхана се отдръпна, защото се уплаши, че разкривеното дърво над гроба иска да я сграбчи с уродливите си клони, но то престана да се гърчи и за миг остана неподвижно, след което сякаш въздъхна и се обърна към небето. Стволът му се изправи, а кората се изглади и заблестя на сребристата светлина. Кръвта престана да тече и листата оживяха.
Алхана се изправи неуверено и погледна земята, но друга промяна нямаше. Останалите дървета си бяха все същите. Всички, освен това на гроба на Лорак. Тя се втренчи невярващо в него. Да! То се беше променило и дори бе станало още по-красиво. Алхана вдигна бижуто, внимателно го постави на верижката до сърцето си и тръгна към Кулата. Очакваше я много работа, преди да тръгне за Ергот.
На следващата сутрин, когато бледото зимно слънце огря поруганата земя на Силванести, тя погледна с надежда към гората, но промяна нямаше — злокобното зеленикаво сияние все още тегнеше над гърчещите се дървета. И тогава разбра, че докато елфите не се върнат и не го променят с труда си, всичко ще си остане същото, освен дървото над гроба на баща й.
— Сбогом, татко, скоро ще се видим.
Тя призова грифона си, качи се на силния му гръб и му заповяда да поеме на запад. Така започна дългият й път към Ергот. Някъде долу едно зелено дърво се издигаше във великолепен контраст на фона на черната опустошена гора. То се поклащаше от зимния вятър и пееше, заслонило с клоните си гроба на Лорак, предпазвайки го от мрака на зимата и в очакване на пролетта.
Информация за текста
© 1985 Маргарет Вайс
© 1985 Трейси Хикман
© Нели Мутафова, превод от английски
Margaret Weis, Tracy Hickman
Dragons of Winter Night, 1985
Сканиране, разпознаване и редакция: DarkGarden, 2008
Редакция: mahavishnu, 2008
Окончателна редакция: crecre, 2008
Публикация
Издателска къща Era & Co
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8259]
Последна редакция: 2008-06-26 23:55:36
