В тъмницата ((Македонски въстаник умирающе в турски ръце))

Пейо ЯворовВ тъмницата(Македонски въстаник умирающе в турски ръце)

Вехне младост, чезнат сили
под тъмничний мрачен свод,
тук в гърдите ми изгнили
няма искрица живот.

Скоро, зная, ще престане
в мен сърцето да тупти;
вам — и вам ще край настане,
мои пламенни мечти…

Ах, мечти!… Родино клета,
щастье тебе съм мечтал:
твойта волност и просвета
беше моя идеал.

Тебе гази крак тирански —
в твойте дивни широти
глас един е — страшен кански
плач отчаян там ехти.

Там палачът звер е гладен,
там золумството цари
и… и там народ е страден:
мойте братя и сестри.

В тебе раснал несвободен,
орисията ти зла
беше в мене червей злобен
зарад мъки и тегла:

гледах твоето страданье —
бяс ми късаше сърце,
чуях твоето стенанье —
срам ми палеше лице.

Гледах, тъжях… и завета —
сладкият священ завет:
да умра за тебе клета,
стана ми душа и свет.

Освети ме дух божествен,
кръв по-нова кипна в мен…
Чаках веч деня тържествен —
в робството последний ден.

Чаках… Робското мъченье
все цареше: сълзи, пот
бе на роба назначенье
в окървавений хомот.

Чаках… А горите тъмни
на злочестата страна,
те — синееха се пълни
с слава, с чудни имена…

И доде денът бурливи
след вековна робска нощ
за разплатите гръмливи…
Килна в мене бяс и мощ.

Гръм ехтеше в планините:
там въстаналият роб
диреше си правдините
и нахождаше си гроб.

„Там! Там!… Там в горите дето
днес е кървава борба,
де на знамето развето
бляска: «Смърт за свобода!»“

Тъй си думах, тъй с другари
ний решихме в нощ една
и ни слънцето завари
под юнашки знамена…

Но не паднах аз в борбата,
там не найдох своя гроб;
тъй ми е била съдбата —
свършвам пленник, свършвам роб.