ми се да й изръкопляскам. Но юмрукът й не можа да го спре. Ръскин беше неуморим, но същото важеше и за нея.
Той се хвърли към нея и Кейт го зашемети отново. Лявата му буза цъфна. Това беше лошо стиковане между двамата, откъдето и да го погледнеш.
Тя му заби един юмрук в носа и той се огъна. Простена високо. Нямаше да се изправи отново. Кейт победи.
Сърцето ми биеше като камбана в гърдите. Видях как Ръскин посяга към кобура, пристегнат към глезена му. Казанова нямаше да загуби от една жена или от когото и да било друг.
Оръжието се оказа в ръката му като при сръчен фокуснически трик. Беше полуавтоматичен „Смит & Уесън“. Той променяше правилата на играта.
— Аааа! — изкрещя срещу него Кейт.
— Ей, задник — казах му аз с дрезгав шепот. И аз променях правилата на играта.
Казанова се обърна. Видя ме и насочи пистолета към мен. Аз държах моя „Глок“ с две ръце. Те трепереха, но все пак бях успял да приседна. Изпразних почти целия пълнител в него. Намушкай го с кол в сърцето като вампир. Точно това и направих.
Казанова тежко се строполи назад към стената. Тялото му потрепери. Краката му останаха неподвижни. На лицето му беше изписан шок. Той осъзна, че в крайна сметка не е свръхчовек.
Очите му се обърнаха нагоре и сякаш изчезнаха в черепа. Виждаше се само бялото. Краката му приритаха веднъж, после още веднъж и накрая спряха. Казанова умря почти моментално на пода на къщата.
Изправих се на гумените си крака. Забелязах, че лъщя от пот. Леденостудена пот. Адски гадно. Хвърлих се към Кейт и двамата останахме притиснати един към друг дълго време. Треперехме от страх, но и от победоносно чувство. Ние бяхме надделели.
— Толкова много го мразех — прошепна Кейт. — Никога преди не съм разбирала значението на тази дума.
Обадих се на полицията в Кейп Хатерас. След това позвъних на ФБР и на децата и Нана във Вашингтон. Най-сетне всичко свърши.
123
Седях на познатата веранда на моя мил роден дом във Вашингтон. Двамата със Сампсън посръбвахме студена бира.
Беше есен и хрущящият студен повей на зимата вече се усещаше във въздуха. Нашите любими и презрени „Редскинс“ отново тренираха на футболния стадион; „Ориолз“ пак бяха отпаднали от борбата за купата. „Тъй върви светът“, беше писал Кърт Вонегът много отдавна, когато аз самият учех в „Джонс Хопкинс“ и сетивата ми за тези проблеми не бяха закърнели.
Виждах децата си в хола. Бяха на канапето и гледаха „Красавицата и Звяра“ за хиляда и не знам кой път. Аз нямах нищо против. Това беше хубава, въздействаща приказка и повторението й не доскучаваше. В утрешната програма за стотен път беше включен „Аладин“, който ми беше любимият.
— В днешните вестници пише, че във Вашингтон има три пъти повече полицаи от средностатистическия брой за страната — ми казваше Сампсън точно в този момент.
— Е, да, но затова пък ние имаме двайсет пъти по-голяма престъпност — казах аз. — Както се изразяваше един от бившите ни кметове, „като изключим убийствата, Вашингтон се слави с едно от най- ниските нива на престъпност в страната“.
Сампсън се разсмя. Аз също. Животът най-сетне се връщаше към нормалните си измерения.
— Добре ли си? — попита ме той след малко. Не ми беше задавал този въпрос, откакто се бях прибрал от Юга, от Аутър Банкс, от „лятната си ваканция“, както я бях нарекъл за пред хората.
— Екстра. Аз съм велик мъжкар и твърдоглав детектив като теб самия.
— Ти си една торба с лайняни лъжи, Алекс. Десет кила лъжи в торбичка за едно кило.
— Е, и това е вярно. То се разбира от само себе си — признах си аз прегрешението.
— Зададох ти шибания въпрос — настоя той. Гледаше ме равнодушно и студено иззад черните очила. Напомняше ми за Картър Урагана от времето, когато още се боксираше. — Тя липсва ли ти, човече?
— Разбира се, че ми липсва. Да, за Бога. Но вече ти казах, че съм добре. Никоя жена не ми е била такъв приятел. А на теб?
— Не. Наясно ли си, че вие и двамата сте много странни?
Той поклати глава. Не знаеше какво да прави с мен. Не можех да му помогна.
— Тя иска да започне практика там, където се е родила. Обещала е на семейството си. Засега това е нейното решение. Аз пък точно сега трябва да съм тук. Да съм сигурен, че пубертетът ти се развива нормално. Това пък е моето решение. Това беше нашето решение в Нагс Хед.
Сампсън замислено сръбна от бирата, както повелява традицията на всички мъжкари. Залюля се на стола и подозрително ме изгледа над гърлото на бирената бутилка. Този му поглед се нарича „бдяща загриженост“.
По-късно вечерта седях на верандата съвсем сам.
Свирех на пианото „Деня на страшния съд“ и „Бог да благослови детето“. Отново размишлявах за Кейт и трънливия проблем за загубата. Повечето от нас някак си се научават да се справят с нея. По един или друг начин всеки се усъвършенства в това отношение.
Докато бяхме в Нагс Хед, Кейт ми разказа една страшна история. Тя беше добър разказвач.
Когато била на двайсет години, чула, че баща й е станал барман в някаква кръчма на границата на Кентъки. Една вечер отишла там. Не била виждала баща си от шестнайсет години. Седнала в мърлявата вмирисана кръчма и наблюдавала баща си близо половин час. Отвратила се от онова, което видяла. Накрая си отишла, без дори да се представи на родния си баща, без да му каже коя е тя. Кейт просто си отишла.
Тя беше труден характер и в повечето случаи това й беше от полза. Благодарение на ината си беше оцеляла след толкова много смърт в семейството. Вероятно точно поради това беше единствената, избягала от къщата на Казанова.
Взирах се в тъмнината през прозорците на верандата и не можех да се отърся от зловещото чувство, че някой ме наблюдава.
Най-накрая се проснах в леглото, но така и не успях да заспя, когато чух, че в къщата се звъни. Силно. Настойчиво. Беда.
Сграбчих служебния пистолет и хукнах към долния етаж, където продължаваше да се звъни. Хвърлих поглед на ръчния си часовник. Три и половина. Часът на вампирите. Беда.
Открих Сампсън притаен до задната врата. Той вдигаше шума.
— Станало е убийство — каза той, когато аз отключих, махнах веригата и му отворих вратата. — Направо ще си оближеш пръстите, Алекс.
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5120
Издание:
Джеймс Патерсън. Целуни момичетата
Американска, първо издание
Превод: Десислава Петровска
Редактор: Жечка Георгиева
Художествено оформление: Фараон Дизайн
Печатни коли: 19
Издателски коли: 15,96
Формат: 84/108/32
