Джеймс Патерсън
Двойна заплаха
На Кайл Крейг, истинския Кайл, един от най-точните стрелци в света и добър приятел
Пролог
В твоя чест
I.
В Александрия, щата Вирджиния, произнесоха присъдата на бившия агент от ФБР и сериен убиец Кайл Крейг, известен като Мислителя, за единадесет признати убийства. А областният съдия Нина Улф му изнесе поучително и унизяващо слово. Поне по този начин той възприе съдийското мъмрене, прие го като лична обида.
— Господин Крейг, според всички критерии, които познавам, вие сте най-злото човешко същество, което някога се е изправяло пред мен в тази съдебна зала. Вие сте един от най-презрените типове, които са се…
— Много ви благодаря, съдия Улф — прекъсна я Крейг. — Поласкан съм от вашето внимание и от дълбокомислените ви слова, в които не се съмнявам. Кой не би бил доволен да бъде оценен като най- добрия? Продължавайте. Това е музика за ушите ми.
Съдията Улф кимна спокойно и продължи невъзмутимо, все едно Крейг нищо не бе изрекъл.
— Като възмездие за тези неописуемо жестоки убийства и многократно повтарящи се актове на насилие и мъчения вие се осъждате на смърт. До изпълнението на присъдата ще прекарате остатъка от живота си в максимално строго охраняван затвор. След като ви преместят там, ще бъдете лишен от контакти с други хора. И никога повече няма да видите слънцето. А сега го махнете от очите ми!
— Много драматично — провикна се Кайл Крейг към съдия Улф, докато го извеждаха от съдебната зала, — но няма да стане така. Вие току-що произнесохте собствената си смъртна присъда. Аз ще видя отново слънцето, но ще се видя и с вас, съдия Улф. И с Алекс Крос ще се видя. Бъдете сигурна, че ще се срещна с Алекс Крос. И с очарователното му семейство. Имате думата ми, моето тържествено обещание, пред всички тези свидетели, пред тази патетична аудитория от търсачи на силни усещания и пред хиените от пресата, и пред всички останали, които ми оказаха честта с присъствието си днес.
Сред аудиторията, сред „търсачите на силни усещания и хиените от пресата“, беше и Алекс Крос. Изслуша напразните заплахи на своя някогашен приятел, но не можа да потисне съмнението, което го глождеше: дали затворът Ей Ди Екс във Флорънс наистина е толкова добре охраняван, колкото се предполагаше.
II.
Четири години след този ден Кайл Крейг все още бе държан в изключително строго охранявания затвор Ей Ди Екс във Флорънс, щата Колорадо, на около сто и шестдесет километра от Денвър. Обстановката го задушаваше. През цялото това време той нито веднъж не видя слънцето. Беше отрязан от всякакви контакти с хора. Гневът му се трупаше, разцъфтяваше и ставаше все по-заплашителен.
Сред съкилийниците му бяха Унабомбър1, или Тед Качински, конспираторът от Оклахома Тери Никълс2, както и терористите от „Ал Кайда“ Ричард Рейд3 и Закариас Мусауи4. Никой от тях не беше допускан в останалите затворнически отделения, където слънцето проникваше. Затворниците ги държаха в звукоизолирани бетонни килии, 3.7 на 2.1 метра, напълно самотни. Срещаха се само със своите адвокати и с надзирателите от специално обучената охрана. Кошмарният им живот в Ей Ди Екс във Флорънс можеше най-добре да се изрази с думите „да умираш всеки ден“.
Дори и Кайл признаваше, че да се избяга от Флорънс е обезсърчаващо предизвикателство, може би невъзможно. Досега нито един затворник не бе успял да се измъкне оттам, никой дори не се бе опитвал. Ала въпреки всичко човек можеше да се надява, да сънува, да обмисля бягството си и да упражнява въображението си. Можеше да
Неговият случай беше в етап на обжалване и затова адвокатът му, Мейсън Уейнрайт от Денвър, го посещаваше веднъж седмично. Този ден пристигна, както винаги, точно в четири следобед.
Мейсън имаше навика да се перчи с вързаната си на опашка дълга сребристосива коса, с поизтърканите си черни каубойски ботуши и с каубойската си шапка, която винаги носеше килната назад. Носеше сако от еленова и колан от змийска кожа. А очилата с големи рогови рамки му придаваха вид на вживял се в амплоато си кънтри певец. Или на преподавател от провинциален колеж, който не заслужава особено внимание. Странен избор на адвокат, но за Кайл Крейг се знаеше, че обича колорита и екстравагантността. Така че решението му да избере Уейнрайт не възбуди някакви подозрения.
Двамата се посрещнаха с прегръдка. И както при всяко от предишните им свиждания, Кайл прошепна в ухото на адвоката:
— Нали няма видеокамери в това помещение? Правилото още ли е валидно? Сигурен ли сте в това, господин Уейнрайт?
— Не правят видеозаписи — отговори адвокатът. — Ползваш се от привилегията за срещи насаме с адвоката си дори и в тази адска дупка. Съжалявам, че не мога да направя повече. Искрено се извинявам за това. Знаеш какви са чувствата ми към теб.
След прегръдката Крейг и Уейнрайт седнаха от двете противоположни страни на сивата метална маса за разговори, здраво завинтена към бетонния под. Както и столовете.
Кайл зададе на адвоката осем конкретни въпроса — винаги едни и същи при всяко свиждане. Питаше го забързано, без да оставя време да му отговаря, така че Мейсън го слушаше в почтително мълчание.
— Труман Капоти, този велик утешител на осъдените масови убийци5, веднъж признал, че се страхува единствено от две неща. Е, кое е по-лошото от тях — предателството или изоставянето? — започна Кайл Крейг, след което премина към следващия си въпрос: — Кое бе първото нещо, за което реши да не плачеш, и на колко години беше, когато то се случи? — И след това: — Кажи ми, адвокате, колко време средно е необходимо на давещия се да изгуби съзнание?… Ето и още нещо: много ми е любопитно къде се извършват повече убийства? В затворени помещения или на открито?… Защо е неприемливо да се смееш на погребение, докато плачът по сватбите е позволен?… Можеш ли да чуеш звука от пляскане с една ръка, ако от тази ръка е одрана цялата плът?… Колко начина има да одереш котка, ако искаш тя да остане жива, докато я дереш?… И, о, да, как го дават моите „Бостън Ред Сокс“6?
Сетне между Кайл Крейг и адвоката се възцари мълчание. Понякога осъденият убиец задаваше по- конкретни въпроси, като например за допълнителни подробности около „Бостън Ред Сокс“ или „Янките“, макар че презираше този отбор. Или за някой интересен убиец, действащ на свобода, за когото адвокатът имаше информация.
Накрая последва прощалната прегръдка и Мейсън Уейнрайт се надигна, за да напусне стаята.
Адвокатът прошепна, притиснал плътно лицето си до бузата на Кайл:
— Вече са готови. Подготвителните фази са приключени. Скоро във Вашингтон ще настъпят важни събития. Ще има разплата. Очакваме голяма публика.
Кайл Крейг не изрече нищо, но събра двата си показалеца и ги притисна към челото на адвоката. При това много силно. Безпогрешното послание проникна тутакси в мозъка на Мейсън Уейнрайт.
Пръстите бяха във форма на кръст.
Първа част
Целият свят е сцена
1.
Вашингтон, окръг Колумбия.
