Венец от трева (Част II: Разривът)

най-големи противници на Сената, негови най-ревностни поддръжници от този да ги пуснем при нас? Освен това новите сенатори се одобряват от цензорите, а в тяхната добра воля не бива да се съмняваме. — Друз се покашля. — Знам, че точно в момента нямаме цензори, но можем да си изберем нови или този април, или следващия.

— На мен идеята ми харесва — призна си Антоний Оратор.

— А какви други закони възнамеряваш да прокараш? — полюбопитства Ахенобарб, без да обръща внимание на забележката, отправена към него и Крас Оратор, които по право трябваше да се водят все още цензори.

Но Друз не пожела да му отговори и само каза уклончиво:

— Още не знам съвсем, Гней Домиций.

Върховният понтифекс изсумтя.

— За толкова наивен ли ме мислиш?

Друз му се усмихна невинно.

— Е, може и да знам, Гней Домиций, но плановете ми са само най-общи и не виждам защо трябва да ви занимавам всички вас, августейшите сенатори, с тях, преди да съм ги дообмислил. Можеш да си сигурен, че когато му дойде времето, ще се допитам до теб.

— Нали? — изгледа го скептично Ахенобарб, но не каза нищо повече.

— Това, което мен ме интересува, Марк Ливий, е откога ти е хрумнала идеята да се кандидатираш за народен трибун? — попита Скавър Принцепс Сенатус. — Навремето, когато те избраха за плебейски едил, аз доста се чудих защо така и не пожела да вземеш думата в Сената. Сега обаче разбирам, че си искал първата ти реч да бъде прочетена от по-висока позиция.

На свой ред Друз го изгледа с отворена уста.

— Марк Емилий, как ти идва да говориш такива неща? Като едил човек просто няма за какво да приказва!

— Хм — измънка Скавър и вдигна рамене. — Както и да е, имаш моята подкрепа, Марк Ливий. Ти си човек със стил.

— На мен също можеш да разчиташ — допълни го Крас. Всички останали на свой ред обещаха съдействието си на младия Друз.

Друз обяви кандидатурата си за народен трибун едва на сутринта в деня на изборите. Подобен ход лесно би могъл да доведе до пълен провал, но в случая той се оказа печеливш. От една страна, претендентът си спести досадните моменти съгражданите му да му задават неудобни въпроси по време на предизборната кампания, от друга — жестът му можеше да бъде изтълкуван, сякаш той изобщо е нямал намерение да се кандидатира, но като е видял колко посредствена колегия се очертава, махнал е отчаяно с ръка и на свой ред се е включил в състезанието му. Подобна версия беше много вероятна, защото сред претендентите наистина нямаше подходящи: най-доброто, което конкурентите на Друз можаха да представят, бяха един Сестий, един Сауфей и един Миниций, никой от които не можеше да се похвали, че е от фамилия на нобили, камо ли че сам ще стане такъв. Затова и Друз благоволи да се представи пред избирателите едва последен — след всичките си двайсет и двамата съперници.

Изборите протекоха мирно и спокойно, най-вече защото избиратели почти нямаше. В Кладенеца на комициите се явиха само около две хиляди души, което беше нищожен процент спрямо общия брой на римските гласоподаватели. И понеже Кладенецът можеше да побере без затруднения поне два пъти по толкова, организаторите не сметнаха за необходимо да преместват гласуването на друго място, както друг път се е избирал за целта Фламиниевият цирк. След като всички претенденти се представиха, председателят на действащата колегия на народните трибуни премина към процедурата на гласуването, обръщайки се към избирателите си молба всеки да се присъедини към трибата си; консулът Марк Перперна, плебей, беше наблюдател и се опитваше да не изпусне нищо от око. Понеже избирателите бяха малко на брой и всички се побираха без затруднение в определените им части от трибуните, държавните роби, които трябваше да държат разделителните въжета между отделните триби и да разгонват по-многобройните от тях към площада, сега стояха без работа.

Понеже ставаше дума за избори, трийсет и петте триби гласуваха едновременно — за разлика от прокарването на плебисцити, когато всяка една от тях даваше гласа си отделно от другите. Кошовете, в които се хвърляха восъчните таблици с гласовете на избраниците, се намираха върху дървено скеле, сложено в самото подножие на рострата; на самата ростра стояха и наблюдаваха досегашните трибуни, кандидатите и консулът — наблюдател.

Дървената конструкция, до която се стигаше по трийсет и пет разграничени с въжета алеи, следваше контура на трибуните и криеше най-долните им редове. Алеите тръгваха от самия център на Кладенеца и се изкачваха шест стъпки нагоре до дървеното скеле, на което чакаха трийсет и пет коша. Всеки един гласоподавател трябваше да тръгне от отсрещния край на трибуните, да премине цялото пространство, отредено на трибата му, и да се яви под рострата, за да хвърли гласа си в коша. За целта кустодиите му подаваха восъчна таблица, той се спираше, колкото да изпише, които имена сметне за добре, преминаваше по дървената дъска пред трибуната и пускаше таблицата в коша. Онези, които проявяваха искрен интерес към изборите и за целта дори си обличаха празничните тоги, оставаха до края на процедурата и чакаха да чуят резултатите от преброяването. Затова и във време на избори Форумът се превръщаше в огромна поляна за излет, където гражданите сядаха да си изядат закуската, да се посмеят и да изчакат обявяването имената на новите трибуни.

През цялата тази дълга процедура действащите народни трибуни стояха в задния край на рострата, новите кандидати пред тях, а председателят на действащата колегия правеше компания на консула — наблюдател на специалната пейка, сложена най-отпред на трибуната. Оттам и двамата можеха спокойно да наблюдават всичко, което се случва на избирателната арена.

Някои триби — особено четирите градски — бяха представени от по няколкостотин души, докато други включваха по десет-двайсет. И все пак в общото гласуване всяка триба имаше право на един глас, който се определяше от мнозинството нейни членове. Оказваше се, че далечните селски триби, представени от по една-две дузини избиратели, можеха да влияят много по-силно върху резултатите, отколкото многобройните им градски съперници.

Понеже един кош побираше не повече от стотина таблици, щом се напълнеше догоре, го издърпваха настрани, а на негово място слагаха празен. Броенето протичаше под погледа на консула — наблюдател, който през цялото време следеше действията около преброителната маса, сложена на отделна площадка точно в краката му. Самото броене се извършваше от трийсет и петимата кустоди, всеки от които беше толкова зает, колкото и хора бяха гласували в трибата му.

Изборите привършиха окончателно около два часа преди залез-слънце. Консулът — наблюдател обяви резултатите на останалите да чакат докрай граждани, които отново заизпълваха Кладенеца на комициите. С негово съгласие резултатите биваха обнародвани на парче пергамент, закачено отзад на рострата, така че да се вижда откъм Форума. Така в продължение на няколко дни всеки по-любопитен можеше да се осведоми за новоизбраните народни трибуни.

Марк Ливий Друз беше новият председател на колегията, след като беше спечелил гласуването в повечето от трибите — в действителност и трийсет и петте триби го бяха споменали сред своите избраници, което се случваше твърде рядко. Сред избраниците бяха гореспоменатите Миниций, Сестий и Сауфей, както и още шестима римляни, толкова неизвестни и невдъхващи доверие, че народът едва ли щеше да запомни имената им. Пък и се оказа, че няма и за какво да ги помни, след като никой от тях не направи нищо достойно за отбелязване през целия си мандат, започнал на десетия ден от декември, сиреч един месец след изборите. Разбира се, Друз беше по-скоро доволен, че нямаше достойни противници в колегията.

Колегията на народните трибуни се събираше в Базилика Порция, на приземния етаж, в едно широко помещение, обърнато към сградата на Сената. Залата беше почти празна, между множеството дебели и грубо издялани колони се виждаха само няколко сгъваеми стола, които представляваха, цялото обзавеждане; понеже Базилика Порция беше най-старата в града, и архитектурата й беше от най- странните. В дните, когато нямаше насрочени заседания на плебейското или народното събрание, народните събрания се събираха на това място, за да изслушват просителите, които идваха да ги занимават с жалбите, предложенията и молбите си.