Колийн Маккълоу
Любимци на съдбата
Част II: Властолюбци
3
Не бяха изминали и два месеца и Сула реши, че римското население се е приспособило към действието на проскрибциите. Масовите убийства, които поръчваше, донякъде се различаваха от грозното клане, което Марий беше започнал по време на краткия си седми консулски мандат; тъй като улиците на Рим не се миеха от толкова много кръв, пък и на Форум Романум никой не се спъваше в човешки тела. Труповете на проскрибираните (на които законите забраняваха достойно погребение и траурна церемония) бяха влачени с месарски куки до бреговете на Тибър, където бяха и хвърляни. На Форума се събираха само отрязаните глави на убитите — около градската чешма, известна като Сервилиев извор.
По времето, когато с хазната се разпореждаше Хризогон, държавата натрупа доста състояние за сметка на убитите, затова Сула прокара нови закони: вдовицата на осъден на смърт нямаше право да се омъжва за друг, а по време на траурни церемонии изрично се забраняваше да се излагат на показ восъчните маски на Гай Марий, на сина му, както и на Цина и неговите славни предшественици. Това се отнасяше за маските на всички проскрибирани.
Къщата на Гай Марий бе продадена на търг. Купи я Секст Перквициен, внук на прочутия богаташ, който бе превърнал семейството си в една от опорите на конническото съсловие. Всъщност Перквициен и Марий бяха живели врата до врата. Богаташът смяташе да използва огромното жилище на съседа си за хранилище на огромната си колекция от произведения на изкуството. Така къщата на Марий се запази като нещо отделно и самостоятелно.
В началото провежданите от Хризогон публични търгове бяха спечелени от заможни римляни, които предлагаха добри пари. Но лека-полека търсенето намаляваше и от десетия търг нататък цените драстично паднаха. Едва тогава в наддаването се включи Марк Крас. Действията му изглеждаха необичайни в очите на гражданите; вместо да се полакоми за най-ценните имоти, той предпочете далеч по-скромните и непривлекателните; затова пък ги получи срещу символични суми. Луций Сергии Катилина предприе различна тактика. Той се зае най-напред да информира Хризогон за съществуващи и несъществуващи заговори и така успя да включи в списъка на проскрибираните родния си брат Квинт, а след него — и зет си Цецилий. Брат му се оттегли в изгнание, но Цецилий бе убит, затова Катилина се обърна към диктатора Сула с молба за нов закон: според съществуващите той не получаваше нищо, защото и двамата му роднини имаха мъжки наследници и неговото име не се споменаваше в завещанията им. Сула откликна на молбата му и Катилина забогатя достатъчно, без да му се налага да участва в търговете.
Когато Сула реши да отпразнува своя триумф, януари можеше да се нарече студен и в прекия, и в преносния смисъл. Обикновените граждани излязоха по улиците, за да го почетат, но от конническото съсловие предпочетоха да си останат вкъщи; навярно си правеха сметката, че ако диктаторът и Хризогон ги забележат при церемонията, може да се сетят да добавят и тях в списъците. Сула показа пред римския народ плячката, която беше отнел от цар Митридат, надявайки се да избегне въпроса, дали подписването на мирния договор не е било прибързано. Като се имаха предвид несметните богатства на Митридат, изложеното беше жалко.
На другия ден Сула организира нещо като изложба — във всеки случай не можеше да се говори за триумфално шествие. На нея бяха показани ценностите, събрани от войските на младия Марий и Карбон. Той предвидливо обясни на гражданите, че всички вещи ще бъдат върнати обратно по храмовете, от които са били иззети. В този ден завърналите се от изгнание врагове на предишния режим — Апий Клавдий Пулхер, Метел Пий, Варон Лукул, Марк Крас и други като тях — нямаха правото да се облекат като сенатори, понеже още не бяха възстановили гражданството си. Сула поне им спести унижението да плащат така наречената „такса на свободата“, която даваха за хазната освободените роби.
Да се укроти Помпей се оказа по-трудна задача от усмиряването на победения Рим. Така поне стана ясно в деня преди триумфа на Сула. Помпей бе пренебрегнал нарежданията на диктатора и бе отплавал заедно с цялата си армия от Африка за Италия. Беше изпратил писмо от Тарент, в което обясняваше, че армията не му позволила да напусне Африка, преди да е натоварил и последния легионер на корабите. Според думите му той просто бил принуден да отстъпи пред ентусиазма на своите войници (без да обясни как така е събрал предварително кораби за шест легиона пехотинци, вместо за един и две хиляди души конница). В края на писмото си Помпей пак настояваше да ознаменува триумф в своя чест.
Диктаторът побърза да прати куриер в Тарент, който носеше повторен отказ. Същият куриер донесе в Рим извиненията на Помпей за осъдителното поведение на войската му, която не искала да му се подчини. Войниците
Сула прати втори куриер по Апиевия път, водещ към Рим. Писмото носеше трети отказ: „НИКАКЪВ ТРИУМФ“. Оказа се, че е отишъл твърде далеч според вижданията на войската. Шест легиона и две хиляди души конница потеглиха към Рим. Щом Сула и Сенатът научиха за намеренията на Помпей и войниците му, които бяха достигнали Капуа, те се настроиха още повече срещу младия пълководец. Наближаваше краят на февруари, виеха виелици, а Марсово поле се изпълваше с нови войски, които чакаха да минат по улиците на Рим: двата легиона на Луций Лициний Мурена, бившия управител на Римска Азия и Киликия, както и двата легиона на Гай Валерий Глак, бившия управител на Трансалпийска Галия. И двамата чакаха да проведат своя триумф.
Скоро след поредния куриер, който препускаше на юг към Капуа (за да заповяда на Помпей веднага да спре и да го предупреди за четирите легиона, които го чакаха край Рим), сам Сула напусна столицата и се насочи в същата посока. Придружаваха го двамата консули — Декула и Долабела, върховният понтифекс Метел, началникът на конницата Флак Принцепс Сенатус и подобаваща дружина ликтори; не бяха сметнали за нужно да водят войска със себе си.
Писмото на Сула свари Помпей, преди да е напуснал Капуа. Вестта за четирите легиона, които случайно се подвизавали по това време на Марсово поле, го беше отрезвила и той не смееше да мръдне. Младежът не бе имал намерение да воюва срещу диктатора. Походът беше само блъф, който да му осигури отказвания триумф. Вестта, че диктаторът смята да го пресрещне с четири легиона, при това все стари войници, уплаши Помпей.
Затова, когато му съобщиха, че самият Сула му идва на крака, при това без армия зад гърба си, Помпей се спусна да го посрещне. Обстоятелствата, при които се срещнаха, напомняха на тези около запознанството им преди няколко години. Сула пак беше яхнал муле, но сега не беше пиян. Беше облечен в сенаторска тога и го придружаваха двадесет и четирима ликтори, които мръзнеха от студ в тънките си моравочервени туники. Измежду дървените летви на фасциите заплашително стърчаха брадви. Зад диктатора маршируваха още тридесет ликтори — дванайсет на разположение на Декула, още толкова — на Долабела и шестима — на началника на конницата, който се ползваше с преторски почести. Всичко беше доста по-внушително, отколкото на бреговете на Калор, и повече отговаряше на юношеските мечти на Помпей.
Но, от друга страна, самият Помпей също се бе издигнал през последните двайсет и два месеца; беше ръководил военна кампания заедно с Метел Пий и Крас, после още една в Клузий заедно със Сула и Крас и трета, този път напълно самостоятелно, в отвъдморските провинции. Затова и си беше позволил да си сложи златна броня, лъснала не по-малко от украсата на „държавния“ му кон. Делегацията на диктатора идваше пеша; затова Помпей на свой ред слезе на земята.
Сула носеше венец от трева на главата си, доста груб намек, че младежът още не се е сдобил с
