Недей дочаква и зори, Върви ори, ори, ори… Като няма прокопсия, Плюл съм в тази орисия! Немигнал, ставай: ей, месец още насред небето, дълбока нощ е. Главата тегне, а сън очите залепя сякаш. Какво е време? Великден иде, пак оран, семе земята чака, нижат се дните. По-скоро, хайде! че да се впряга; съседа, чуваш, и той се стяга. Излезеш, идеш, в земя корава напънеш рало, халосаш вола… Мъглата нощна затъне в дола, огрее слънце и чак тогава за отдих спреш, а свяст се вий — и пак поглеж: Дий… Дий, воле, дий! С трънак и плевел се бори, весден ори, ори, ори… Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия! Настане утро, гори небето, цветя миришат, ехти полето: овчар засвирил, стада заблели, по всички храсти пилци запели. И гледаш, слушаш, не знам досадно защо ти стане: их, опустяло! В гърдите нещо така заяло, че кръв застива в сърцето страдно… Ручок дохажда и слънце-пламък прежуря, пали дърво и камък: а в пот възвряла, гори снагата. Да караш вече къде ти може? И кръст изправиш най-сетне, боже, па вземеш гладен завчас торбата. И лучец еж, водица пий — И пак поглеж! Дий… Дий, воле, дий! До гроба слънце те гори, и все ори, ори, ори… Като няма прокопсия, плюл съм в тази орисия! Дома се връщаш окапал вече по късна вечер и отдалече зачуеш в село и плач, и врява… Какво ще бъде? — недоумява кратуна проста; а виж, излиза, че бирник царски дошел е днеска и сиромаси — тресе ги треска: „Не взема само от голо риза, дете от майка!“ — тъй всеки дума. И ще помислиш, че бие глума: „Да готвиш толкоз!“ О-хо, в главата почешеш ли се най-на еднъжки, пари да падат наместо въшки! И смяташ, мислиш, до механата. Там, колко щеш, на вяра пий, че то поглеж! Дий… Дий, воле, дий! ……………… Така си мреш, така сме ний, така — поглеж! Дий… Дий, краста, дий! ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Публикация
П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев
Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7068]
Последна редакция: 2008-05-04 21:00:00
