Хайдушки песни

черен изедник и в кръвта;
ей зло на злия въздава
юнак, що шета за слава,
                        войводо.

— „Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
бре зло на злия въздава —
                                и нека! —
Юнак, що шета за слава
                                навека…
А жал ми е жалост-умора,
Лазова щерка изгора,
                        дружино.“

IV

Сън сънуваш, ой нерадост,
        опустяла младост,
гроб в усоя, гроб сирашки
под шумата гъста.
        И на гроба, ой нерадост,
        опустяла младост,
кръстоклоне — кръст юнашки,
и пиле на кръста.

Заран пиле, ой нерадост,
        опустяла младост,
пей, нарежда как сирака
сирашки е минал.

Вечер пиле, ой нерадост,
        опустяла младост,
пей, нарежда как юнака
юнак е загинал.

Сън сънувах, ой нерадост,
        опустяла младост,
сън сънувах, сън прокоба —
сънувах си гроба…

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация

П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев

Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7076]

Последна редакция: 2008-05-04 21:00:00