На брат ми Атанас
Един — и втори удар в безмълвието нощно… Задружно проехтяват църковните камбани и светла вест се носи; повтаря я всемощно разбуденото ехо в намръщени балкани и тласка я нагоре към висини бездънни. Нощ мрачна оживява — тържественост я пълни и говор я оглася свръхземен и невнятен: души безгрижни сякаш, професия безкрайна, невидими към бога молитвата си тайна възнасят — и обхождат простора необятен. Звънят, ехтят камбани… На всеки удар нови с по някой спомен сладък отеква памет будна: сърце за миг забравя тъгата, що го трови, и трепетно заслушва се в приказката чудна за минало детинство, за дните невъзвратни на младите надежди и сънищата златни и вярата наивна… кога тече живота безгрижно и щастливо под бащин покрив мили, кога неволи още не са ни поразили и впрегнали догробно на черен труд в хомота. Пред погледа възкръсват, минуват като живи ред образи и скъпи, близки на душата: ту стар баща, унесен в мечтания щастливи, ласкаещ мила рожба, ту майката благата, загледана в хлапака, ту братя и сестрици, ту весела дружина от палави връстници — рой птички повилнели — в игрите, смеховете; ту русокъдра дружка… и две очи засмени, и две странички нежни — божурчета червени, на млада, ранна пролет най-любавото цвете… Честито, свидно детство — цъфтяща, рай долина, останала далеко зад пътника утруден; от буря сякаш носен, той бърже я отмина и днес напразно гледа зад себе си учуден, напразно… А пред него — белей се път незнаен, а мръщи се над него и небосвод безкраен — и страх неволен често смущава му душата: че слънце го изгаря, а сянка не съзира, че хала го настига, а завет не намира, нито спътник някой — да си даде ръката… ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Публикация
П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев
Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/7055)
Последна редакция: 2008-05-04 21:00:00
