Аз съм вихър и мъгла, владея царство без предел: че имам орлови крилаи ноктете на орел.Аз съм вихър и мъгла: не зная време, нито цел в размах, пориви и стремеж.Аз съм зной и скреж.А ти си плаха гълъбица.Напразно се боиш от мен.Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.И благослови тоя ден.Изгубена те найдох — вездесъщ,и те обгърнах, тъмен и могъщ.Далеко ще те отнеса:отвъд най-смелата мечта.Високо ще те изнесана горда самотав призвездния предел.Духът ми е орел.И аз живея там.Но аз съм сам…Да бъда зной, да бъда скреж!В подземни пламъци горяхи нивга никого не сгрях.Без цел размах, без път стремеж!В свръхземен студ се вкаменихи никого не разхладих.Напразно, плаха гълъбица,напразно се боиш от мен.Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица…И благослови тоя ден. Аз имам орлови нокте: и жар и лед — това са тев ярка острота. Далеко… и високо… там, където аз живея сам, другарка в будна самота, ти в пламък ще се вледениш, под кървав студ ще изгориш.Че с ноктете на орел, пронизал тая плът,ще досегна твоя дух… Далеко от света, високо над прахът, в призвездния предел, —зрение и слух — ще бъде в огън тая плът, а лед ще бъде твоя дух!И горко ще ридаеш ти,ще прокълнеш рождения си час:земята и небето ще кънтиот твоя стон, от твоя глас,Тогаз ще дойде и часътза нашия задружен път:на моето безумие часът,за твоето блаженство кратък път!И грабнал те в ноктете си тогаз,с тебе лих ще полетя;и както бурята премятазаграбен лист, така и азбясно ще те завъртямежду небето и земята.Онуй, което чакам сам,най щедро тебе ще го дам:в пиянство, в шемет над светаблаженството велико на смъртта. И ще размахам пак крила без път, в пориви и стремеж,вихър и мъгла, с нокте на хищник — зной и скреж… И ще размахам пак крила, понесъл горестно самин,вихър и мъгла,