според предписанията на църквата. Защото той се оженил за баба ми.
— А ние какво сме, по дяволите? — кресна американецът от Ню Орлийнс. — Второ поколение презрени копелета?
— Някога да са ви липсвали средства, сър? За образование или финансови операции?
— Не… не бих казал.
— А баба ви и до ден-днешен е изключително красива жена, някога прочут модел, чието лице и тяло допринасяли за популярността на списания като „Вог“ и „Венити Феър“, нали тъй?
— Вярно е, макар че тя не обича да говори за това.
— Просто не е било необходимо. Набързо я омъжили за виден застрахователен агент, чиято компания продължила да се разраства, додето той станал неин президент.
— Вие не само намеквате, но вече твърдите, че имаме кръвна връзка! — викна адвокатът от Бостън. — С какво доказателство разполагате?
— В най-отдалечения северен участък от този парцел, на дълбочина близо два метра под земята, се намери тайник, а в него пергамент. Отне ми пет месеца да го открия. Пергаментът съдържаше имената на децата на барона, а и новата родина на всяко от тях. Ако не друго, за този човек можем да кажем, че е бил невероятно прецизен във всяко отношение… Да, господине, макар да идвате чак от Бостън, помежду ни има кръвно родство. Ние сме братовчеди, независимо дали това ни харесва, или не. Всички ние сме потомците на Матарезе.
— Звучи невероятно — почти беззвучно отрони англичанинът.
— Боже милостиви! — възкликна американецът от Южните щати.
— Абсурд! — заяви русокосата от Лос Анжелис.
— По-скоро комично — бе коментарът на мъжа, пристигнал от Рим, чието облекло говореше, че е кардинал, служител на Ватикана.
— Да, наистина — кимна Матарайзен. — Допусках, че ще оцените възвишената ирония. Вие сте мошеник, фаворизиран от негово светейшество, ала ненавиждан от колегията.
— Църквата също трябва да влезе в двайсет и първия век. Не смятам, че имам някаква вина.
— Но не отричате, че доста печелите от банките, контролирани от светия престол, нали?
— Аз просто давам препоръки, но не за лична изгода.
— Според моите източници можем да поспорим по въпроса. Естествено, имам предвид едно имение край брега на езерото Комо.
— То е на племенника ми.
— Да, от неговия втори брак, като първият е бил незаконно анулиран от вас. Но нека продължим нататък. Никого от присъстващите не искам да поставям в неловко положение. В края на краищата ние сме от една кръв… Вие всички сте тук, защото сте уязвими, което важи и за мен самия. Щом аз мога да разкрия машинациите ви, това е по силите и на други хора. Въпрос на интерес, време и любопитство, не мислите ли?
— Твърде много говорите, без да казвате нищо — рече притесненият американец от Юга. — Да чуем какво друго е предвидено в дневния ред.
— Предвидено в дневния ред, казвате. Изразът съответства на възпитанието ви, а и на научната степен по бизнес управление, ако не греша.
— Не, не грешите. Можете и презрян селяк да ме наречете и няма да бъдете много далеч от истината, но не съм глупав. Давайте нататък.
— Добре тогава. Дневният ред — нашият дневен ред — предвижда да осигурим успеха на каузата Матарезе, видението на нашия дядо Гийом дьо Матарезе.
Всички очи бяха вперени в холандеца. Повече от ясно бе, че макар да таяха свои лични опасения, седмината наследници проявяваха зле прикрит интерес.
— След като сте много по-добре запознат с това „видение“, отколкото ние, защо не се изразите по- ясно? — попита сдържаната модерно облечена жена.
— За никого от вас не е тайна, че международните финансови институции преминават към глобална интеграция. Каквото сполети американския долар, то повлиява на германската марка, английската лира, японската йена и всички останали световни валути, както и всяка на свой ред влияе на останалите.
— Това ни е добре известно — рече португалецът. — Подозирам, че повечето от нас отбелязват значителни печалби, благодарение на колебанията при валутните курсове.
— Но сте претърпявали и загуби, нали?
— Незначителни в сравнение с печалбите, както би се изразил моят „братовчед“ от Америка, като съотношението на приходите от неговите казина, сравнени със загубите на играещите.
— Правилно се ориентирате, братовчеде…
— Боя се, че се отклоняваме от главното — прекъсна ги англичанинът. — По дневния ред, ако обичате.
— Да се контролират световните пазари, да се въведе ред на международно финансово ниво — ето целта на замисъла, станал известен като видението на барон Матарезе. Дайте пари в ръцете на онези, които знаят как да ги използват, а не на правителствата, които не знаят друго, освен да ги пилеят, възправяйки народите един срещу друг. Светът вече е във война, продължителна икономическа война, ала кои са победителите? Помнете, който контролира националната икономика, той контролира и съответното правителство.
— Искате да кажете… — Португалецът не се доизказа, но рязко се изправи в стола си.
— Именно — не го остави да довърши холандецът. — Ние можем да го постигнем. Взети заедно, нашите активи надхвърлят трилион долара, достатъчно солидна база, която да ни позволи географско разширение, за да повлияем на центровете на властта, които представляваме. Влияние, което ще се разпростре по света с бързината, с която извършваме трансфер на милиони от един финансов пазар към друг. Координираме ли действията си, ние ще разполагаме със силата да създадем икономически хаос в полза на всички нас, а и на всекиго поотделно.
— Страхотна идея! — извика предприемачът от Ню Орлийнс. — Не можем да загубим, защото картите са в нашите ръце!
— Все пак няколко липсват — продължи внукът Матарезе. — Както споменах и преди, тук присъстващите сте избрани, защото открих уязвими точки, които служат на моите цели, което, струва ми се, изтъкнах. Има и други, с които се свързах и пред които разкрих повече от необходимото. Те решително се противопоставиха на моето предложение, като заявиха, че не биха се поколебали да направят публично достояние всяко действие от страна на наследниците на Матарезе… Трима са, двама мъже и една жена, тъй като баронът е имал общо десет внуци, родени извън благословен от църквата брак. И тъй, да преминем от абстрактното, тоест общото, към личното и конкретното. Към тези трима изключително влиятелни личности, които желаят унищожението ни. Следователно ние първи трябва да ги унищожим. Ето тук всички вие можете да помогнете… Господа, а и вие госпожо, тези хора трябва да бъдат елиминирани, преди да направим първата стъпка. Премахването им обаче трябва да бъде тъй хитро скроено, че никоя следа да не води към когото и да било от вас. Натъкнах се и на още един враг, който не ни е кръвен роднина, един старец, тъй всесилен, че би могъл да ни осакати в мига, когато понечим да се изправим. Тази пречка вече е отстранена, но за останалите не може да се каже същото. Това са хората, които стоят на пътя ни. Да преминем ли към непосредствено необходимите действия? Или може би някои от вас искат да се оттеглят сега?
— Защо имам чувството, че ако го сторим, не ще стигнем дори шосето за Сенетоса? — сякаш на себе си рече жената.
— Подобна мисъл дори не ми е хрумвала, мадам.
— Давайте нататък, Ян ван дер Меер Матарайзен — не се стърпя кардиналът. — Виденията са по моята част.
— В такъв случай представете си следното, ваше преосвещенство. Разработен е план, състоящ се от определен брой точки, които ще отчитаме в низходящ ред. Няколко месеца ни делят от настъпването на новата година и от нашия ден хикс. Именно тогава трябва да установим глобален контрол, контролът на Матарезе.
