- 1
- 2
дори и на този еврейски въпрос, в чиято светлина, според мен, нещата издребняват.“
Този текст е показателен за пътя, който му остава да измине преди аферата Драйфус.
И наистина, начело на Юнион женерал стои една каста от монархисти и привърженици на папата: маркиз Дьо Биенкур и Дьо Лабуйри, принц Дьо Брьой, виконт Д’Аркур, виконт Дьо Майол дьо Люпе, граф Дьо Монголфие, памфлетистът Йожен Веийо и граф Вийрьомон. Скоро всички те ще се окажат сред спомоществователите на антисемитския вестник на Дрюмон „Либр парол“.
Държавен въпрос — властвуващият Гамбета, буржоа, но републиканец и франкмасон, улеснява начинанието на банкерите протестанти и евреи при условия, които си остават неизяснени. Все пак на 31 декември 1881 година майсторите на вкусните козунаци Бонту посрещат радостно новата година, прославяйки монархията и бялото знаме, и заспиват върху капитал от 179 милиона златни франка! Неблагоразумно управляван, Юнион женерал е сразен от играчите на понижение. Ценните книжа се обезценяват за няколко дни. На 28 януари 1882 година Юнион женерал преустановява плащанията. Бонту бива арестуван. Осъждат го на пет години затвор и 3000 франка глоба. Точно така, както е бил наказан Мирес. Републиката е спасена, но цялата тази история се надига наново, заредена с буря и злост, по време на аферата Драйфус и „Аз обвинявам“.
„Пари“ издига декора за един Зола, който още не познава себе си.
Верен на навика си, още преди да завърши редакцията на романа, Зола го дава в „Жил Блас“ и „Пари“ започва да излиза в подлистници на 30 ноември 1890 година. Като книга се появява на 4 март 1891 г.
Новото в тона, ако не в сюжета, на мода от десет години („Крахът“ на Ш. Мерувел — 1882 г.; „Милионът“ на Жюл Кларети през същата година; „Набаб“ на Алфонс Доде; „Бел ами“ на Мопасан — 1885 г.), както и силата на разказа осигуряват добър успех — 55 000 екземпляра в годината на издаването. Но той не е сред най-популярните от серията. При смъртта на автора в 1902 година каталогът на издателство „Фаскел“ оповестява, че тиражът е достигнал 89 000 броя. А през 1928 година са станали вече 116 000. Това са границите на успеха.
Критиката го посреща добре, но не ентусиазирано. Анри Жеар и Ж. К. Юисман, вече отдалечени от Зола, са единодушни в похвалите си за тази „майсторска творба“. А Анатол Франс, когото като писател Зола смущава, макар че възгледите им все повече се приближават, дава следната оценка на „Пари“:
„Произведение плътно и тежко, но здраво и силно, поучително, енциклопедично и много смислено.“
Похвалата е точно отмерена, сдържана. И днес като че ли е трудно да се даде по-точна оценка за този роман, предшествуващ „Разгром“, за това борсово Ватерло.
Информация за текста
© Арман Лану
© 1985 Никола Шиадчев, превод от френски
Сканиране, разпознаване и редакция: ultimat, 2009
Издание:
Емил Зола. Пари
Профиздат, 1985
Редактор: Красимир Мирчев
Художник: Божидар Икономов
Худож. редактор: Петър Добрев
Техн. редактор: Марияна Иванова
Коректори: Мария Енчева, Светла Митева
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12597]
Последна редакция: 2009-08-28 13:55:49
- 1
- 2