подстриже няма да можеш да се познаеш в огледалото, — казва един.
— Ти, момче, от кое село си? — ще попита друг, въпреки че знаеше отговора.
— От Осиково съм, баьо, балканджия!
— Знам ви я! Вие сте юначни ора! През войната съм служил с вашенци. Они съ бръснеа без сапун. Виж тие от Дупни връх са калпави. Уж комшии с осиковчене, ама без сапун не може да съ обръснат. Ристо, обръсни го без сапун, ама с широкио бръснач, та да видиш какви юнаци са осиковчене!
Фърчащио го остриже най-напред с машинката, намокри брадата му с топла вода и почне да го бръсне.
Четинестата брада, липсата на сапун и изхабения бръснач прави бръсненето средновековна инквизиция. Ристо дере, оня се повдига и в един момент извиква:
— Запри! Излъгах ви! Я съм от Дупни връх, ама живеа у Осиково.
— Я го видох, Ристо, че това не е от Осиково! Айде сапунисвай го и го обръсни като дупнивръшки говняр! — ще каже трети.
Тази история се е разчула между балканджиите и когато седнеха на бръснарския стол предварително предупреждаваха, че са от Дупни връх. Но хитрите кемерчени веднага сменяха тактиката. Вместо осиковчани, дупнивръхците ставаха юнаци.
На края на бръсненето Фърчащио ги намазваше обилно с одеколон, духаше с кърпа към пламналото лице и казваше „Хаирлия да е! Да засвири музиката!“
Вместо музика започваха да свирят магаретата им. Излизайки от бръснарницата, стопаните им за тях бяха неузнаваеми — друго лице, друга миризма. Единствено гласовете и псувните им бяха познати. След известно магарешко инатене те позволяваха на стопаните си да ги възседнат, веднага след което поемаха с магарешки тръс по джадето за село.
ШИВАЧИТЕ
Колоритни личности бяха двамата шивачи Ангел и Кото. Дюкянът им се намираше до фурната. Двамата бяха направили акционерно дружество, като капиталът на единия беше тежката ютия, а на другия възглавницата за гладене. Шевната машина беше обща. Поне два пъти седмично разваляха акционерното дружество, като единият си вземаше ютията, а другия възглавницата. На другия ден възстановяваха дружеството, като всеки си носеше деловия капитал. Двамата ортаци взаимно си правеха реклама. Кото казваше:
„Голем майстор! От него съм научил много неща. Ангел му е името, ама Ангел е и у занаято.“
Ангел не оставаше по-назад.
„Златни ръце има, какво пипне по калъп става. Се едно е изято!“
Като всички добри майстори и те не бяха чужди на ракията и запоите. Работата им не беше много, защото по онова време рядко се шиеха нови дрехи. Предимно поправяха скъсаните дрешки, а понякога, ако дрешката позволяваше, я обръщаха и тя ставаше като нова. Денят им минаваше в шивачницата и кръчмата, където решаваха махленските и световни проблеми. Знайно е, че добрите майстори са и добри пиячи. Нашите акционери не правеха изключение и нерядко се стигаше до комични ситуации.
Една госпожа от махалата занесла плат, за да и ушият джемпър. Била запазена за годините си и надарена с едър бюст. Идвала многократно на проба, била много капризна и все нещо не й харесвало. На майсторите им омръзнало, а и нямали пари. Ангел, който правел пробата решил да й натрие носа и се отърве от нея. Уговорил с фурнаджията, бакалина и Фърчащио като я видят, че влезе в дюкяна да дойдат всички като носят по нещо за ремонт. Така и станало. Влязла госпожата и майсторите я посрещнали любезно. Тъкмо почнала пробата и заговорниците започнали да пристигат. Ангел правел пробата, Кото му асистирал и клиентите трябвало да почакат. Госпожата се върти пред огледалото, Ангел около нея, а Кото му подавал игла с конец и карфици. Ангел тропосвал с иглата и конеца, поставял карфици и непрекъснато хвалел фигурата на госпожата и „излетия“ по нея джемпър. Когато свършил, я помолил да го съблече. Дръпнала го тя нагоре, но заедно с него отишли роклята и комбинезона. Докато се усети интимните й части блеснали пред ококорените очи на другите клиенти. Ангел набързо скъсал конците с които „по невнимание“ бил зашил роклята и комбинезона. Извинил се, а тя сконфузено си излязла. На другия ден дошла да си вземе джемпъра. Облякла го, платила на Ангел, който на тръгване й казал:
— Слушай, госпожо! От тука до паметнико шъ те срещнат десет души, сто кусори шъ ти вържат, ама я кък съм го ушил никой не може.
И до сега не мога да резбера истинската причина, поради която на почти всички ушити от тях панталони крачолите се оказваха с различна, макар и минимална, дължина. При рекламацията отговорите на Ангел бяха различни в зависимост от възрастта на клиента. За възрастните причината се оказваше факта, че клиента не е уведомил майстора в кой крачол си държи тестисите. Последните, в зависимост от размера си скъсявали с 1 до 3 сантиметра крачола в който се намират. Ако се окажеше, че клиента ги държи в другия крачол, майсторът го изкарваше че е текташаклия (с един тестис).
Когато клиента беше юноша, майстора го питаше не играе ли футбол. А кое момче на тая възраст не е футболист. В такива случаи се оказваше, че не е казал с кой крак рита топката. Майсторите приемаха с охота рекламацията, защото клиентите винаги бързаха, а бързите поръчки костваха две юзчета ракия, а понякога и повече.
Може би бързите поръчки бяха истинската причина? Кой знае?
Неусетно, заети със строежа на социализма, годините изминаха и биологията си каза своето. Почина Кото и Ангел бе съкрушен.
Като комунист Кото беше изложен на поклонение в джамията, която бяхме направили с квартални средства и труд в партиен клуб. На гроба му Ангел дръпна една траурна реч:
— Другари, много жертви сме давали, даваме и още ще дадем, но я ви обещавам, че с алкохоло ще се справим! Коте, твою завет е закон за мен! Заклевам се да не пия без дебело мезе!
Той беше прав. В редовете на неравната битка намери смъртта си, въпреки че спазваше стриктно завета на Кото.
ДЯДО ЦОЦО
В нашата махала живееше дядо Цоцо със семейството си. Къщичката му се намираше малко извън чертите на махалата и града. Старите хора говореха, че на времето е служела за Баждарница ( сграда, в която са се помещавали бирници, събиращи данък „баждарлък“ от всеки влизащ в града търговец — другоселец) на турците. Шосето се виеше покрай коритото на бистрата балканска рекичка, която тихо ромолеше по своя път. Около нея бяха накацали множество малки воденички — караджейки, от които денонощно се носеше гласа на кречеталата и веселата глъчка на мливарите.
Той беше дребен на ръст, черен, спечен и с мустачки „а ла Хитлер“. На главата си носеше огромен каскет с клепнала козирка, която се крепеше единствено на ушите му и закриваше плешивината на сплесканата му глава. С каскета не се разделяше ни в студ, ни в пек и зной. Панталоните му бяха „Чарлстон“, но с дължина 3/4. Това се дължеше на факта, че когато ги кърпеше режеше от крачолите. Ризата му беше без яка, само със столче, а цвета й не се познаваше. Сигурно някога е била бяла. На гърба си носеше едно опърпано кожухче без ръкави. Панталоните затягаше с пояс, в който държеше пунгията с тютюна ( ако имаше), огнивото и калената си луличка. Краката му бяха обути в разцепени пресовани цървули ( от местната фабрика „Глиган“) на босо. Единственият му имот беше баждарницата, за която с гордост разказваше, че е подарена на дядо му от турския Субаша, в знак на висока почит и заслуги.
Дали от гордост или от класически мързел (вероятно наследен с баждарницата от турците), той беше скаран жестоко с работата.
Като помощна сграда в стопанството му служеше бившата кучкарница на баждарницата. Самата баждараница беше една малка постройка, състояща се от едно предверие и стаичка с огнище. В нея, освен огнището, имаше една дървена леса, застлана с черга и служеше за спалня на цялото семейство, както и една грубо скована маса, на която баждарите слагали печати на тескеретата. На стената висеше голям бакърен тиган. В огнището стоеше разкривен трикрак саджак, а над него, закачен на кована желязна верига висеше бакърен котел. Тази покъщнина беше оставена в наследство от турците — баждари. Сградата и
