— Мислех, че аз съм твоят съдружник.
— Така е, но ние имаме нужда от него, Роузи. Той има доста пари от премията, която получи при пенсионирането си, има много контакти. Ще бъде визитната картичка на агенцията ни. — Прегърна масивното рамо на приятелката си. — Вече съм спокойна, Роузи. Вярвам, че ще успеем. А ти?
Тя не можа да отговори веднага, защото се боеше, че и нейният глас ще затрепери като на Руни. Лорийн имаше това невероятно качество да привлича хората към себе си. Караше човек да я наблюдава, да иска да й угоди, понякога — да я убие, но не от омраза, а от обич и да се чувства щастлив, когато тя е щастлива.
Двете тръгнаха към събранието на Асоциацията на алкохолиците. Напоследък посещаваха клуба два пъти в седмицата. Джейк вече ги чакаше. Тримата седнаха на първия ред пред малкия импровизиран подиум. Това събрание беше особено важно, защото Лорийн щеше да разказва своята история. Роузи сияеше от гордост. Тя самата още не се чувстваше готова за това, но скоро щеше да застане пред всички, благодарение на Лорийн. Знаеше, че има бъдеще, и то е добро. Е, нямаше да бъде лесно, но какво от това? Нали днешният й ден бе по-добър, отколкото бе могла да мечтае преди една година? С благодарност си спомни онзи далечен ден, когато, изпълнена със страх и съмнения, покани в дома си хилавата, запусната жена с липсващ преден зъб. Да вижда Лорийн силна, елегантна и жизнена, застанала пред всички с увереност и вяра в живота бе голямата награда, заради която си струваше да измине този дълъг и криволичещ път.
Джейк извади кърпата си и се изсекна. Не можеше да спре сълзите си, но искаше поне да ги поприкрие. Нима някогашното жалко, смачкано от съдбата същество бе тази Лорийн, която стоеше пред всички, готова да се изправи лице в лице с демоните на миналото?
— Казвам се Лорийн и съм алкохолик. Преди осем години бях лейтенант в полицията. По това време пиех и веднъж извърших нещо ужасно, защото бях пияна. Застрелях без да искам едно момче. Нямам извинение. Нищо не може да заличи вината, която нося от тогава и която винаги ще нося със себе си. — Разказа как бе загубила съпруга и децата си, как бе паднала дотам, че да проституира, за да си купи алкохол и да се напие до самозабрава, и как един ден срещнала Роузи и Джейк и започнала да посещава събранията. Накрая с усмивка спомена, че наскоро е открила детективско бюро и се надява, че бизнесът й ще бъде успешен. — Вече не желая и не търся забрава. Искам единствено пълноценен живот, без пиянски изстъпления. Винаги ще бъда признателна на Асоциацията на алкохолиците и на своите приятели, които ми помогнаха отново да стъпя на крака. Благодарение на тях днес съм спокойна и щастлива, в мир със себе си и с Бога.
Информация за текста
© 1994 Линда Лаплант
© 1997 Магдалена Ташева, превод от английски
Lynda La Plante
Cold Shoulder, 1994
Сканиране: Lindsey, 2009
Разпознаване и редакция: ultimat, 2009
Издание:
Линда Лаплант. Изкупление
ИК „Плеяда“, 1997
Художник на корицата: Димитър Стоянов—ДИМО
Редактор: Мирослава Стамболджиева
Коректор: Лилия Анастасова
ISBN 954-409-152-1
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12661]
Последна редакция: 2009-08-29 20:00:26
