П. Г. Удхаус
Изпитанието на Тъпи
— Привет, Джийвс! — поздравих аз, влизайки в спалнята, където той газеше до колене в куфари, ризи и зимни одеяния. — Стягаш ли багажа?
— Да, сър — отвърна той, защото ние с него нямаме тайни един от друг.
— Продължавай тогава — насърчих го одобрително и кажи-речи с песен на уста.
Всяка година към средата на ноември собствениците на най-прекрасните имения в Англия се изприщват от притеснение кому ще се натресе Бъртрам Устър за коледните празници. Късметът може да излезе едному, може другиму, а нищо чудно да огрее и някой напълно невинен човечец. Или както се изразява по този повод леля ми Далия, никога не може да се предвиди къде гръм ще удари.
Тази година обаче аз рано-рано взех своето решение, така че още към десети ноември из дузината застрашени графства се разнесоха въздишки на облекчение, щом ги уведомих, че късата сламка е била изтеглена от виконт Реджиналд Уидърспун от замъка Блийчинг Корт недалеч от село Горно Блийчинг в графство Хампшир.
Взех важното решение да го удостоя с присъствието си, ръководен от неколцина съображения, като сред тях не фигурира фактът, че бидейки съпруг на по-малката сестра на мъжа на леля Далия, той ми се пада нещо като чичо. Та първото важно съображение бе необуздано щедрата софра, на която се радва домът му. Освен Това конюшните му винаги съдържат нещо, заслужаващо яздене. И на трето, но не и последно място, нямаше опасност да ме заврат насред сборна китка аматьори коледари и да ме влачат да отъпквам снежните селски пътеки, пеейки „Коледо, Коледо!“ и „Нашият пастир небесен“.
Всичко, изброено по-горе, играеше немалка роля за избора ми, ала всъщност в Блийчинг Корт най ме привличаше обстоятелството, че присъстващите щяха да съдържат и младия Тъпи Глосъп.
Вече съм ви разказвал за този изверг със сърце, по-черно от нощта, който стъпка в калта или по-скоро удави дългогодишната ни дружба, водеща началото си от детската градина. Загърбвайки факта, че нееднократно се е тъпкал с хляба и солта ми, да не говорим за количествата излочено уиски, той ме предизвика една вечер в „Търтеите“ да се прехвърля над плувния басейн, като се ловя за висящите отгоре халки, след което вероломно преметна последната халка върху лоста, принуждавайки ме да цопна в дълбокото и да погубя най-елегантния вечерен костюм, престъпвал прага на „Търтеите“.
Оттогава до ден-днешен пътеводната страст на моя живот е да отмъстя както подобава на този мерзък злодей.
— Нали се съобразяваш с обстоятелството, Джийвс, че господин Глосъп също ще бъде в Блийчинг?
— Да, сър.
— И по тази причина не си забравил да опаковаш Гигантския Воден Пистолет?
— Не, сър.
— Нито Луминесцентния Заек?
— Не, сър.
— А така! Да ти призная, разчитам предимно на Луминесцентния Заек. Чух отлични отзиви за него. Навиваш му значи пружината и го скриваш в тъмна доба в нечия спалня, а той започва да свети в мрака и да рипа наоколо, като на всичкото отгоре издава тръпкопобиващи пискливи звуци. Приятели ми гарантираха, че няма начин Тъпи да не остарее преждевременно.
— Не е изключено, сър.
— Ако номерът се провали обаче, винаги мога да разчитам на Гигантския Воден Пистолет. Не бива да жалим сили и средства в опитите си да му го върнем тъпкано. На картата е заложена честта на Устърови.
Имах още какво да изрека по този повод, но за жалост на вратата се позвъни.
— Аз ще отворя — казах. — Сигурно е леля Далия. Обади се по телефона, че ще намине.
Само че не беше леля ми, а разсилният от пощата с телеграма в ръка. Отворих я, прочетох я и я отнесох в спалнята със задръстено сключени вежди.
— Джийвс, получи се енигматично послание от господин Глосъп.
— Нима, сър?
— Ще ти го прочета. Подадено е в Горно Блийчинг и гласи следното:
Като дойдеш утре донеси обувките ръгби. Освен това направи всичко човешките възможности ирландски воден шпаньол. Спешно и наложително. Привет. Тъпи.
— Какво ще рече това, Джийвс?
— Доколкото съм в състояние да изтълкувам телеграмата, сър, господин Глосъп иска от вас, като пристигнете утре, да му занесете обувките за ръгби. Освен това желае да направите всичко в човешките възможности да набавите ирландски воден шпаньол. Намеква, че въпросът е спешен и наложителен и ви изпраща привети.
— И аз си помислих същото. Но за какво са му обувки за ръгби?
— Вероятно, господин Глосъп се кани да играе ръгби, сър.
Замислих се над тази вероятност.
— Нищо чудно да си прав, ще знаеш. Но защо му е на един мъж, отседнал мирно и кротко в затънтен провинциален замък, внезапно да развие щение за ръгби?
— Не бих могъл да кажа, сър.
— И защо ирландски воден шпаньол?
— По тази точка също не бих се осмелил да направя предположение.
— Какво е това ирландски воден шпаньол?
— Воден шпаньол от разновидност, която се отглежда в Ирландия, сър.
— Смяташ ли?
— Да, сър.
— Няма да се учудя, ако излезеш прав. Само че те питам друго: откъде накъде ще препускам плувнал в пот из страната, за да събирам псета от разни националности и то с единствената цел да угодя на младия Тъпи? Аз да не съм му Дядо Коледа? Да не би след случилото се в „Търтеите“ той да е останал с впечатлението, че чувствата ми към него клонят към благосклонна отзивчивост? Как не!
— Сър…
— Казах как не, Джийвс!
— Много добре, сър.
Звънецът отново издрънча.
— Тази заран не ни оставят на мира, Джийвс.
— Да, сър.
— Добре, отивам.
Този път вече беше леля Далия. Тя нахълта в апартамента ми като стадо сритани отзад мастодонти и всячески даде да се разбере, че ври и кипи от притеснения. Засипа ме с информация още преди да е прекрачила прага.
— Бърти! — ревна и гласът й спука стъклото на прозореца и събори една-две вази. — Дойдох във връзка с онова младо говедо Глосъп.
— Успокой се, лельо Далия — опитах се да уталожа притесненията й. — Всичко съм предвидил. Гигантският Воден Пистолет и Луминесцентният Заек са вече в багажа.
— Не знам какви ги плещиш и нито за миг не допускам, че и ти знаеш — любезно отвърна любимата плът и кръв. — Но ако спреш да бръщолевиш, току-виж си чул какво се опитвам да ти кажа. Получих крайно обезпокоително писмо от Катрин (съпругата на моя коледен домакин и сестра на чичо Томас, дето е женен за леля Далия — бел. Б.У). Отнася се за този плужек. Разбира се, на Анджела и дума не съм казала. Тя ще се удари в тавана.
Анджела е щерката на леля Далия. Тя и Тъпи минават за сгодени, макар че още нищо не е публикувано официално във вестника.
— Защо? — попитах.
— Какво защо?
— Защо ще се удря в тавана?
— А ти не би ли подскочил дотам, ако си кажи-речи сгоден за някой разбойник и после дойдат да ти
