— Сидни? Искаш да кажеш — Клод?
— Не, Сидни. Змията. Влязох в стаята ти веднага след вечеря да проверя дали имаш всичко необходимо и забелязах кутията върху нощното шкафче.
— Цяла вечер се опитвам да те сваря сама и да ти кажа — трескаво заобяснявал Роналд. — Ако знаеш само как се разстроих, като видях този ужас… Как може Брайс да се окаже такъв кретен и да го сложи в колата…
— Сигурно не ме е разбрал правилно — обяснила Боби с детински чисти очи. — По всяка вероятност е помислил, че му казвам „сложи това отзад“ вместо „върни това обратно“. Всъщност исках да ти кажа, че всичко е наред.
— Кое е наред?
— Ами всичко. Затова те чаках да дойдеш. Помислих си, че ако се прибереш в стаята и намериш кутията отворена, може да се разтревожиш.
— Кутията отворена!
— Да. Но всичко е наред. Аз я отворих.
— О! Ама… такова… не е трябвало… Нищо чудно змията да е плъпнала из къщата.
— Не, не — всичко е наред. Знам къде е.
— Е, тогава добре.
— Да, добре е. Сложих я в леглото на Клод.
Роналд Атуотър се хванал за косите с такава необуздана сила, сякаш лейди Уикъм е започнала да му чете шеста глава от новия си роман.
— Ти… какво?
— Сложих я в леглото на Клод.
Роналд изцвилил немощно като много стар кон, комуто предстои дълъг-дълъг път.
— В леглото на Клод!
— Да, в леглото му.
— Но… защо?
— Че защо не? — отвърнала разумно госпожица Уикъм.
— Но… О, Господи!
— Какво ти е? — разтревожило се момичето.
— Та тя ще го изплаши!
— Ще му бъде от полза! Днес прочетох една статия във вестника по този повод. Не знаех, че страхът увеличава отделянето на секрети от щитовидната и надбъбречната жлеза и от хипофизата. Но сега вече знам. Действало страшно освежително. Също като тоник. За Клод стъпването с гол крак върху Силни ще се равнява на един цял ден, прекаран край морския бряг. Е, хайде, време е да си лягам. Трябва да се грижа за свежия си ученически тен. Лека нощ.
След като се прибрал в стаята си, Роналд поседял на ръба на леглото, вглъбен в размисли. В един момент мислите потекли по твърде приятно русло: че може би е надценил обаянието на сър Клод. Никое момиче, решил той, не може да е кой знае колко запленено от даден мъж, щом като в мига, в който му е пожелало „лека нощ“, отива да му тъпче леглото със змии.
За кратко време, докато прехвърлял наум тази освежителна мисъл, по устните на Роналд дори заиграло бледо подобие на усмивка. В следващия миг друго хрумване я изтрило от устата му — сетил се, че макар в най-общ принципен аспект пъхането на змии в леглото на Клод да е твърде похвално, в конкретния случай слабото място на мероприятието се криело във факта, че змията можела твърде лесно да бъде проследена до източника й… Икономът или прислужникът, качил багажа му в стаята, положително би си спомнил тайнствената кутия. Нищо чудно онова вътре да се е гърчело по време на пренасянето и сега да е тема на разговор в стаята на прислугата. Нямало начин да не го разкрият.
Роналд рязко станал от леглото. Само едно нещо можел да направи, при това незабавно. Трябвало да отиде в стаята на сър Клод и да си възвърне домашното животно. Той се прокраднал до вратата и предпазливо се ослушал. Нищо не нарушавало покоя на дома. Роналд се измъкнал в коридора.
Тъкмо в този миг сър Клод Лин, комуто било омръзнало да се упражнява в точни попадения, си облякъл сакото, върнал етика на полицата и напуснал билярдната.
Ако има на този свят нещо, което или трябва да се върши светкавично, или изобщо не бива да се предприема, това е премахването на лични змии от чужди легла. А Роналд, надвесен над снежнобелите завивки, взел, че се поколебал. През целия си живот бил изпитвал смъртен ужас от хлъзгави пълзящи твари. В училище, докато останалите момчета милвали крастави жаби и постигали завидна интимност с дъждовни червеи, той не можел да се насили да си завъди поне една бяла мишка. Сега направо му призляло при мисълта, че трябва да бръкне между чаршафите и пипнешком да дири гърчещия се Сидни. А докато се колебаел, отвън по коридора се дочули приближаващи се стъпки.
По природа Роналд никак не бил находчив, но при подобна криза и малко дете би съобразило какво трябва да прави. Отсрещната стена на стаята била заета от голям гардероб, чиято врата гостоприемно зеела. Бързината, с която се озовал вътре, би послужила като допълнително и твърде убедително доказателство на чичо Джозеф за заешката му природа. Той успял да се зарови в дрехите на сър Клод в мига, в който онзи прекрачил прага на стаята си.
Роналд опитал да се утеши — в този момент имал нужда и от най-дребната утеха — с мисълта, че в гардероба поне имало място за него, въпреки че бил щедро натъпкан със сака, палта, шлифери и панталони. Явно сър Клод се придържал към възгледа, че човек трябва да мъкне целия си гардероб, когато отива за ден-два в провинцията. И макар Роналд да презирал контето, което явно се криело зад този факт, в случая не би позволил никому да пророни дума срещу контешката същност на сър Клод. Сгушил се в гъсталака, той надникнал с едно око иззад чифт голфове. Над стаята се била спуснала странна тишина, затова бил любопитен да разбере с какво се занимава домакинът му.
В първия момент нищо не видял, но като се изместил малко вляво, всичко си дошло на фокус и той си изяснил, че междувременно сър Клод е успял да се освободи от кажи-речи цялото си облекло и в момента правел гимнастика до отворения прозорец.
Шокът, който получил Роналд, съвсем не се дължал на морални задръжки и свенливост, причинени от голотата на сър Клод. Вцепенил го внушителният вид на с нищо неприкритите бицепси. Долу в трапезарията в елегантното официално облекло съперникът му се бил видял жизнен, с военна осанка, ала нищо във вида му не издавало страховитата физика, извадена в момента на показ. Изглеждал двойно по-едър — сякаш свалянето на дрехите позволило на плътта му да се раз дуе във всичко посоки. Когато поемал дълбоко въздух, гърдите му кънтели като варел, а могъщите мускули (макар че при така създадените обстоятелства Роналд би предпочел кое да е друго сравнение) можели да се сравнят само с едно — със змии. Те се издували и се гърчели под кожата, както Сидни по всяка вероятност се гърчел в момента под чаршафите.
С други думи, ако е имало човек, в чиято спалня Роналд не би се крил при обстоятелства, които тъй лесно можели да доведат до физическа близост, този човек бил сър Клод Лин. И Роналд потреперил така внезапно и силно, че една закачалка, която явно не била поставена добре на мястото си, се сгромолясала с оглушителен шум.
Последвал миг мъртва тишина. После панталоните, зад които се гушел Роналд, били рязко отмахнати и огромна ръка, като пипало на морско чудовище, го сграбчила болезнено за косата.
— Ох! — изпищял Роналд и се почувствал като охлюв, изваден с игла от черупката си.
Свенливост, на която Роналд пръв би ръкопляскал, била накарала сър Клод да си навлече преди тази болезнена среща умопомрачителна морава пижама. Роналд през живота си не бил виждал подобно цветосъчетание и ярките райета допринесли по някакъв особен начин за пълното му объркване и тотално слисване. В резултат, вместо да се впусне незабавно в извинения и обяснения, той останал смразен, с изцъклен поглед и увиснало чене. Външният му вид, окончателно завършен от косата, която — доразчорлена от палтата в гардероба — стърчала нагоре, навел сър Клод на мисъл, която според него напълно изяснявала случая. Той си спомнил, че при влизането си в билярдната Роналд го бил гледал също тъй изблещено. Също така си спомнил, че веднага след вечеря същият този Роналд изчезнал, вместо да се присъедини към
