като никой майстор не го избра, разбрах, че съдбата е подредила пътищата ни да се пресекат. Но има още нещо в главата на това момче. Нещо, което не съм срещал досега, нещо могъщо. Не знам какво е то, Тъли, но това нещо отхвърля упражненията ми, сякаш те някак са… погрешни… или неподходящи за него. Не знам дали бих могъл по-добре да обясня на какво се натъквам у Пъг. За това нещо просто не съществува обяснение.
— Размислял ли си над това, което каза момчето? — попита го унило жрецът.
— Искаш да кажеш, да не би да съм сбъркал?
Тъли кимна. Кълган махна пренебрежително с ръка.
— Тъли, ти разбираш естеството на магиката също колкото мен, ако не и повече. Твоят бог не е наречен „Оня, що създаде реда“ току-така. Сектата ти е разкрила твърде много неща за порядъка, удържащ тази вселена. Усъмнил ли си се поне за миг, че това момче притежава талант?
— За таланта, не. Но в момента обсъждаме способността му.
— Добре казано, както обикновено. Е, ами тогава имаш ли някаква идея? Да вземем, да речем, да направим от момчето жрец?
Тъли изправи гръб и на лицето му се изписа неодобрение.
— Знаеш, че жречеството е призвание, Кълган — отвърна той троснато.
— Зарежи, Тъли. Просто се пошегувах. — Кълган въздъхна. — И все пак, след като няма призвание за жрец, нито сръчност за магическия занаят, какво да правим с тази негова природна дарба?
Тъли се замисли над въпроса, после каза:
— Мислил ли си за забравеното изкуство?
Очите на Кълган се разшириха.
— Онази древна легенда? — Тъли кимна. — Съмнявам се да има някой жив магьосник, който в един или друг момент да не е разсъждавал над легендата за изкуството в забвение. Ако то наистина е съществувало, би могло да обясни много от недостатъците на нашия занаят. — Той изгледа Тъли с присвити очи, без да скрива неодобрението си. — Но този свят е пълен с легенди. Който камък да обърнеш, ще намериш някоя легенда да клечи отдолу. Аз лично предпочитам да търся смислени обяснения за нашите недостатъци, а не да ги приписвам на древни суеверия.
Лицето на Тъли стана сурово, а тонът му — укорителен.
— Ние от храма не го смятаме за легенда, Кълган! Това се счита за част от разкритата истина, предадена от боговете на първите хора.
Подразнен от тона му, Кълган се сопна.
— Също като представата, че светът е плосък, докато Ролендирк — магьосник, длъжен съм да напомня — не отпрати вълшебния си взор достатъчно високо, за да разкрие кривината на хоризонта, ясно доказвайки, че светът е кълбо! Факт, известен впрочем на всеки моряк и рибар, виждал как платното се появява на хоризонта преди останалата част на кораба още от самото начало на времето! — Гласът му се извиси почти до вик.
Забелязал, че Тъли е уязвен от привеждането на древния църковен канон — между другото отдавна изоставен, — Кълган смекчи тона си.
— Не се засягай лично, Тъли. Но недей да учиш стария крадец как се краде. Зная, че орденът ти е един от най-добрите в нищенето на логиката и че половината ти събратя се превиват от смях като чуят как смъртно сериозните млади послушници обсъждат теологични въпроси, решени преди век. Освен това не беше ли легендата за забравеното изкуство все пак ишафийска догма?
Сега дойде ред на Тъли да закове Кълган с осъдителен поглед и да рече с насмешлива досада:
— Все пак образованието ти в религията доста куца, Кълган, въпреки забележителната ти донякъде проницателност във вътрешните дела на моя орден. — Усмихна се леко. — Но виж, за дебатите за благовещението си прав. И все пак повечето от нас ги намират за смешни само защото си спомняме колко болезнено сериозни сме били самите ние като послушници. — Той отново стана сериозен и продължи: — Но сериозно твърдя, че имаш пропуски в образованието. Ишапийците имат странни вярвания, истина е, и са една тесногръда секта, но също така са най-старият известен орден и са всепризнати като върховенстващ храм по въпросите, засягащи деноминационните различия.
— Религиозните войни, ще рече — изсумтя насмешливо Кълган.
Тъли пренебрегна забележката.
— Ишапийците се грижат за съхранението на най-древното познание и история на Кралството и притежават най-богатата библиотека. Посещавал съм библиотеката в храма им в Крондор и мога да те уверя, че е впечатляваща.
Кълган се подсмихна и му отвърна с леко снизходителен ток.
— Както и аз, Тъли, и съм опасъл рафтовете в абатството на Сарт, които са десет пъти повече. За какво става дума?
Тъли се наведе към него и заяви:
— Става дума за следното: каквото и да ми твърдиш за ишафийците, когато те изтъкнат, че нещо е исторически факт, а не плод на легендарно знание, обикновено ще те затрупат е древни томове, за да докажат твърдението си.
— Не — отвърна Кълган и с пренебрежителен жест отмахна намека на Тъли. — Не подценявам вярата ти, както и на всеки друг човек, но не мога да приема тази глупост за забравените изкуства. Може би искам да повярвам, че Пъг ще се окаже по-настроен за някой друг аспект на магичното, който ми е непознат, да речем нещо, свързано с духовно вещерство или с илюзията — области, за които честно си признавам, че не са ми много познати — но не мога да приема, че той никога не ще изучи до съвършенство своя занаят, защото отдавна изчезналият бог на вълшебството е загинал по време на Войните на хаоса! Не, това, че съществува неизвестно нам познание, го приемам. В нашия занаят има твърде много пропуски, за да си позволи човек дори да си помисли, че разбирането ни за магичното е близо до пълнотата. Но ако Пъг не може да научи магията, то е само защото аз съм лош учител.
Тъли го изгледа сърдито, изведнъж осъзнал, че магьосникът дори не допуска недостатъците да се крият в Пъг, а не в самия него.
— Държиш се глупаво. Ти си надарен човек и ако аз бях открил таланта на Пъг, не бих могъл да си представя по-подходящ учител за момчето от теб. Но не можеш да се виниш за това, че не знаеш на какво трябва да бъде учен той. — Кълган понечи да възрази, но Тъли го прекъсна. — Остави ме да довърша. Това, че нещо ни липсва, е понятно… Но ти като че ли забравяш, че е имало и други като Пъг, необуздани таланти, неспособни да овладеят заложбите си, други, които са се проваляли като жреци и магьосници.
Кълган запуфтя с лулата си и се навъси съсредоточено. След което изведнъж се изкикоти. Тъли го изгледа рязко. Кълган махна небрежно с лулата.
— Тъкмо ми хрумна, че ако един свинар не успее да научи сина си на фамилното призвание, може да припише неуспеха си на гибелта на бога на свинете.
Очите на Тъли се разшириха при тази граничеща с богохулство мисъл, но после той също се изсмя, макар и малко насила.
— Виж, това, е подходящо за диспутите за благовещението! — Двамата мъже се смяха дълго и при това със смях, който смекчи тягостното напрежение. Тъли въздъхна и се надигна. — Все пак не отхвърляй напълно това, което ти казах, Кълган. Пъг може да се окаже един от тези необуздани таланти. И може би ще се наложи дасе примириш и да го оставиш на воля.
При тази мисъл Кълган поклати тъжно глава.
— Отказвам да повярвам, че съществува толкова просто обяснение за всички провали, Тъли. Както и за затрудненията на Пъг. Причината за неуспеха се крие у хората, а не в естеството на вселената. Винаги изпитвам чувството, че неуспехите ни с Пъг са в неразбирането на подхода към него. Може би ще е добре да ме посъветваш да му потърся друг учител, да го дам на някой, който по-добре ще ожъне плодовете на неговите заложби.
Тъли въздъхна.
— Вече казах какво мисля, Кълган. Друго освен казаното не мога да те посъветвам. Все пак, както се казва, лош учител е по-добре от никакъв учител. Как щеше да се развие момчето, ако никой не беше избрал да го учи?
Кълган скочи.
