— А ти как успя да оцелееш в цялата тази касапница? — попита Каспар, след като седна и нахлузи ботушите си.
— Крих се, когато можех, биех се, когато трябваше, и извадих късмет, господарю.
Каспар се изправи.
— Ах, колко сме кратки. Добре, Амафи. Как са Пъг и семейството му?
— Съвсем добре — отвърна Амафи и поклати тъжно глава. — Но са съкрушени. Много от загиналите бяха млади. Нашествениците бяха безскрупулни — мисията им беше да избиват.
— Видя ли русия магьосник, който ги водеше? — попита Каспар и тръгна към вратата.
— Да.
— Това беше старият ни приятел Лесо Варен. Амафи кимна.
— Така каза и Пъг, господарю. Каза, че усетил кой е въпреки променената му външност. Всъщност Варен изглеждаше много добре, преди талноят да го изкорми.
Излязоха от стаята и Каспар попита:
— Къде мога да намеря Пъг?
— Ще ви покажа, господарю.
Амафи го поведе навън. Само част от едното крило бе останала непокътната, но градината като по чудо бе пощадена. Работници вече възстановяваха щетите и Каспар спря за миг, за да им се възхити.
Девойка на не повече от четиринайсет години стоеше до купчина дървен материал. Беше изпънала ръка и със силата на ума си отпращаше греда върху две овъглени, но здрави още подпори. Когато гредата се озова на мястото си, двама младежи набиха с чукове пирони в дървото и й извикаха отгоре да им качи нова.
По други места използваха по-обичайни прийоми, чукане на чукове и стържене на триони изпълваше въздуха.
— А мъртвите? — попита Каспар.
— Извършиха ритуалите снощи, господарю. Момчето, Маликаи, беше един от убитите.
Каспар не отвърна нищо, но вестта го натъжи.
Влязоха в една постройка, използвана доскоро за склад на земеделски сечива, ако се съдеше по дървеното рало, сбруята и други вещи, струпани пред вратата.
Пъг седеше на трикрако столче в средата на стаята. За писалище му служеше обгоряла кухненска маса, пред него бяха струпани листове хартия. Той вдигна глава.
— А, Каспар, оцеля значи.
— Да, Пъг — каза бившият херцог. — Благодаря ти за това.
— На Накор трябва да благодариш — каза Пъг и се изправи.
— В онази негова бездънна торба имаше отвара, с която изцери дробовете ти от дима. Използва я много пъти първата нощ.
Пъг се подпря на масата.
— Намерихме те в краката на талноя, а облечения в синьо магьосник го намерихме в градината.
— Талноят го уби и ме спаси.
— Варен беше, нали? — каза Пъг.
— Наистина беше Варен и отново е мъртъв… ако това означава нещо. — Каспар вдигна очи към Пъг. — Ти беше прав. Той търсеше талноя. И талноят го уби.
Миранда влезе — беше ясно, че е чула последните им думи — и заяви без предисловия:
— Това нещо трябва да бъде махнато оттук. Те не знаеха точно къде е по време на атаката, но знаеха, че трябва да е или тук, или в Елвандар.
— Иначе нямаше да раздвои силите си — каза глас отвън. Каспар се обърна и видя, че Томас е застанал на прага.
— И можеше да хвърли върху нас танцьорите на смърт и Черните убийци заедно и да ни срази напълно.
Пъг кимна.
— Варен ще се върне. Докато не намерим съсъда, който пази душата му, ще се връща непрекъснато.
— Значи точно това трябва да направим — каза Каспар.
Пъг се усмихна.
— Ние?
Каспар сви рамене.
— При последния ни разговор останах с впечатлението, че възможностите ми тук са ограничени.
Пъг кимна.
— Така е. Ела да се поразходим.
Миранда и Томас се отдръпнаха, за да ги пуснат да излязат, и Пъг каза:
— Ей сега ще се върна. — Спря и се обърна към Миранда. — Накарай Магнус да се приготви да отнесе талноя на Келеуан. Ще се наложи да принудим най-добрите умове на Академията да обърнат внимание на проблема.
Тя кимна.
— След случилото се тук помощта им ще ни трябва. Пъг се усмихна и я докосна по ръката.
— А после извикай Калеб. Искам двамата с Каспар да действат по проследяването на Варен.
— Ще се погрижа за това — отвърна тя. Пъг се обърна към Томас.
— Защо не се върнеш малко при семейството си? Мисля, че Варен изтощи ресурсите си в тези две атаки.
— Съгласен. Но дойде ли моментът да се справим с това чудовище, ще съм с вас.
— Да — каза Пъг. — Накор ще се погрижи да те върне в Елвандар. Освен ако не държиш да призовеш дракон?
Томас се ухили.
— Бих могъл, но те обикновено се дразнят, когато пътят не включва нещо опасно. Ще намеря Накор. — Обърна се към Каспар. — Довиждане, Каспар. Сигурен съм, че ще се срещнем отново.
Стиснаха си ръцете.
— За мен беше чест, Томас — каза Каспар.
Пъг му даде знак да го последва и когато останаха сами, каза:
— Хубаво е, че реши да се присъединиш към нас.
Каспар се засмя.
— Всъщност нямам избор!
— Винаги има избор, но в този случай алтернативата за теб не беше особено привлекателна. Ти си смел мъж, умен и схватлив, и притежаваш известна безскрупулност, която определено ще ни е нужна, преди всичко това да свърши. А засега далеч не е приключило. Тази нова борба току-що започна. Научихме горчив урок: станали сме самодоволни в защитата на собствения си дом. Никога повече не бива да допускаме тази грешка.
— Кога започваме? — попита Каспар.
— Веднага — отвърна Пъг. — Ела да съставим плановете. Бившият херцог, вече агент на Конклава на сенките, и бившето кухненско ратайче, а сега най-могъщият чародей на Мидкемия, заслизаха по хълма към ливадата и започнаха да кроят планове.
Епилог
Мисии
Магнус се поклони.
Група от петима магьосници, облечени в черни халати, отвърна на поздрава. Един от тях пристъпи напред и рече:
— Добре си дошъл, сине на Миламбер. Появата ти сред нас е радост за старите ми очи.
Магнус се усмихна.
— Щедър си, Йошану. — Погледна другите четирима Велики от Събранието на маговете. — Радвам се, че ви виждам.
