кралската дъщеря. Особеният интерес на краля към Пен позволяваше да се предположи, че той се чувства задължен да й намери добър жених.
Само че Гуинивър не искаше момичето й да влезе в кралския двор. Пен не беше готова да влезе в кръга на интригите, машинациите, лъжите, изкушенията и опасностите, характерни за двора. Как щеше да избягва капаните? Откъде можеше да знае кое е правилно и кое не?
— Можем ли да откажем?
Хю стисна устни.
— Знаеш, че рискуваме да обидим смъртно Негово величество…
— Да, знам, не си струва да поемаме този риск — отговори като на себе си Гуинивър.
— Права си — кимна той. — Не забравяй, че ще бъдем само на няколко мили от Пен, стига да продължим да живеем в Лондон. Тя ще ни посещава винаги когато иска. А в двора ще се срещне с Робин. Той вече има опит в придворните интриги и ще й помага.
— Ако Пен не иска да отиде, няма да я насилвам — отговори решително Гуинивър. Тя се изправи и светлосините поли зашумяха. — А кралското благоволение да върви по дяволите! Защо просто не се върнем в Малори Хол?
— Ако желаеш… но първо трябва да попиташ Пен, и то без да й казваш мнението си — отговори с половин усмивка Хю. — Тя сама трябва да вземе решение.
— Никога не съм й натрапвала мнението си!
— Така си мислиш ти… Но Пен чете мислите ти и не смее да ти противоречи.
След кратък размисъл Гуинивър трябваше да признае, че съпругът й имаше право. Освен това съзнаваше, че не бива да застава на пътя на Пен само защото й беше непоносимо да я загуби.
— Моля те, кажи й ти — каза накрая тя. — Щом поговориш с нея, изпрати я в кабинета ми.
С тези думи тя излезе от беседката и го остави да чака сам доведената си дъщеря.
Гуинивър се настани зад писалището в работната си стая и отвори книга, но не можа да прочете нито дума. След около половин час по коридора се чуха леките стъпки на голямата й дъщеря.
— Влез, Пен.
Момичето влезе бързо и грациозно и застана на прага в новата си одежда от розова дамаска. Като пеперуда върху цвете, помисли си Гуинивър, но като забеляза потисканата възбуда в очите на дъщеря си, изпита толкова горчиво разочарование, че я заболя сърцето. Въпреки това се усмихна и покани момичето да се приближи.
— Значи лорд Хю ти съобщи новината? — попита Пен и пристъпи към масата, където седеше майка й.
Гуинивър кимна.
— Какво ще кажеш за предложението на краля?
Пен я погледна изпитателно, опитвайки се да прочете мислите й. Но спокойната усмивка на Гуинивър скриваше умело бурята в душата й.
— Според мен ще бъде много вълнуващо — изрече момичето със святкащи очи. Притисна ръце към гърдите си и добави: — Мисля, че ми е време да се отделя от къщи. Не смяташ ли и ти така?
Гуинивър, която усещаше загубата като пробождане в сърцето, разбра, че дъщеря й беше взела това решение, без да се съобрази с мнението на майка си. Явно трябваше да се примири веднъж завинаги, че Пен ставаше възрастен човек.
— Щом смяташ, че ти е време, аз няма да възразя. — Гуинивър стана и заобиколи масата. Сложи ръка на рамото на Пен и я привлече към себе си. — Много ще ми липсваш, но се утешавам, че ще си наблизо.
— Да, мамо, няма да бъда далеч от вас, а и лорд Хю каза, че ще ми е позволено да ви посещавам често. Робин отдавна е в дома на маркиз Дорсет, който е приятел на лейди Мери, и ще се срещаме често. Големият ми брат ще ме ръководи и ще ми помага.
Гуинивър целуна дъщеря си по челото. Знаеше, че Робин щеше да се погрижи за несъщата си сестра. Детската им любов беше умряла от естествена смърт и беше отстъпила място на дълбоко и трайно приятелство. Щом Робин щеше да бъде до нея, Пен щеше да разполага с утеха и помощ.
— Ида да кажеш на Пипа — изрече тихо тя. — Сестра ти ще бъде много засегната.
Пен я погледна замислено.
— И тя ще ми липсва много. Въпреки постоянното си бъбрене.
— Помисли за многото въпроси, с които ще те обсипва при всяко твое завръщане!
И двете се обърнаха към вратата, откъдето прозвуча веселият глас на Хю. Непоколебим като скала, той стоеше на прага и наблюдаваше сцената с разбираща усмивка. Ала когато се обърна към Гуинивър, в погледа му блесна загриженост.
Усмивката на Пен издаваше и малко тъга.
— Пипа ще ми проглуши ушите. Но се надявам, че щом е за кратко, ще я понасям по-лесно.
— И аз така мисля. А сега върви да й кажеш, преди да се е пръснала от любопитство. — Той се приближи към нея и я целуна по челото.
Пен кимна и поднесе лицето си към устните на майка си за целувка.
— Мамо, наистина ли нямаш нищо против?
— О, не мога да не призная, че изпитвам болка от раздялата — призна тихо Гуинивър. — Но на първо място желая да направиш онова, което е най-добро за теб. Ако зависеше от мен, ти щеше завинаги да си останеш мое дете — но светът върви другояче. — Тя помилва меката буза на Пен. — Искам винаги да помниш, че ние сме тук и не си сама.
— Знам, мамо — отвърна Пен, надигна се на пръсти и я прегърна. Гуинивър я притисна силно до гърдите си, после нежно се освободи от ръцете й.
Пен й кимна с насълзени очи.
— Отивам да кажа на Пипа — заяви решително тя и излезе в коридора.
— Ново начало! — Гуинивър се обърна към Хю, който я привлече в прегръдката си и я обгърна със силните си ръце, за да й вдъхне смелост.
— Ново начало за ърл и контеса Кендъл! — Хю й се усмихна и напрежението на последните минути отлетя. — Искаш ли да ти предоставя къщата и земите на Кендъл като закъснял сватбен подарък? Първоначалните договори наистина бяха малко… едностранчиви.
Очите на Гуинивър засвяткаха.
— Значи след смъртта на Кромуел вече не е необходимо да се преструваш, че си заграбил имуществото ми?
— Предпочитам думата „споделил“ — промърмори той и повдигна брадичката й с един пръст.
— Е, след като сме сключили този договор, не е нужно да го променяме — отговори с усмивка тя. — Време е да забравим тази част от живота си.
— Но има друга част, от която не искам да се откажа… никога — отговори тихо той. Очите му потъмняха, върхът на пръста му се плъзна по устните й.
Гуинивър го разбра веднага.
— О, милорд, аз също — отвърна нежно тя и засмука пръста му. Хю се наведе над рамото й и спусна резето на вратата.
Информация за текста
© 2001 Джейн Фийдър
© 2001 Красимира Матева, превод от английски
Jane Feather
The Widow’s Kiss, 2001
Сканиране: ?
Разпознаване и начална редакция: maskara, 2008
