Джейн Фийдър
Брачно предложение
1
Тихото плъзгане на картите по зелената филцова покривка на игралната маса, звънтенето на монетите, когато играчите правеха залозите си, приглушените гласове на персонала, който съобщаваше печалбите — това бяха единствените шумове в изискания игрален салон на Брок. Шестима мъже седяха на масата за фараон — петима играчи и банката. Носеха кожени престилки, за да не повредят дантелените волани на ризите си, и кожени козирки, за да се предпазват от ярката светлина на полилеите — безбройните свещи хвърляха ослепително сияние върху филцовата покривка. Мъжът, който държеше банката, имаше невъзмутим вид, докато раздаваше картите, следеше залозите, изплащаше сумите и след всяка игра прибираше парите с палката си. Събраните в салона зрители останаха с впечатлението, че Джак Фортескю, дук Сен Жюл, не се интересува печели ли, или губи.
Сред тях обаче имаше и няколко души, които знаеха, че това не е вярно. В елегантното помещение, където въпреки късния час се усещаше горещината на лятото, смесена с миризмата на пот, парфюми и разляно вино, не просто се играеше фараон — тук ставаше въпрос за нещо съвсем друго. Всички около масата бяха съсредоточени върху ясно доловимото напрежение между банката и един от играчите. Постепенно другите играчи се оттеглиха — парите им се бяха стопили, а страстта към хазарта трябваше да отстъпи на заден план пред една съвсем друга битка, разиграваща се пред очите им.
Само Фредерик Лейси, граф Дънстън, продължаваше да залага трескаво. Когато губеше, хвърляше рулото с монети към банката и залагаше наново. Все така спокоен и невъзмутим, херцогът откриваше картите, поставяше печелившите отдясно и губещите отляво. Един-единствен път студените му сиви очи блеснаха и огледаха преценяващо седящия насреща му противник. В следващия миг погледът му отново се устреми към масата. Никой от двамата не говореше.
— Дявол да го вземе, днес Джак е обсебен от дявола — промърмори Чарлз Джеймс Фокс, който следеше играта от входа на салона. Подобно на повечето присъстващи, и той беше облечен извънредно елегантно: яркочервената жилетка на златни ивици го стягаше непоносимо, а върху яркосинята напудрена перука бе нахлупил сламена шапка, украсена с панделки.
— Доколкото виждам, има дяволски късмет — отвърна също така тихо придружителят му. Неговият костюм, макар и богат на дантели, волани и златни ширити, изглеждаше почти дискретен. — От месеци насам има дяволски късмет.
— Непрекъснато играе срещу Лейси — продължи замислено Фокс и отпи голяма глътка бургундско. — Вчера бях свидетел, когато спечели от него десет хиляди гвинеи на вист.
— А в понеделник му взе двайсет на зарове. Според мен Джак не играе само за удоволствие. Има си по-сериозна причина. Играе с определени намерения — намеси се Джордж Кевъна. — Аз мисля, че е решен да унищожи Лейси. Но защо? Там е въпросът.
Фокс не бързаше да отговори, замислен за стария скандал. Никой не знаеше как е започнала историята, толкова отдавнашна, че вече не беше от значение за присъстващите. След малко поклати глава.
— Джак се върна от Париж ужасно променен. — Повдигна леко рамене и продължи: — Не мога да го определя по-точно, защото изглежда безгрижен и очарователен както винаги. Но понякога усещам у него нещо… нещо сурово и заплашително. Преди го нямаше.
— Нищо чудно. Който е успял да избяга от онзи ад на кървава анархия, остава белязан за цял живот — кимна сериозно Джордж. — Казват, че се отървал на косъм, но той упорито отказва да ни разкаже историята. Само се смее като дявол и сменя темата.
Младите мъже подадоха чашите си на минаващия лакей да ги напълни отново. Разговорът замря. Вниманието на всички бе привлечено от играта.
Пред Фредерик Лейси имаше само едно руло монети. Ръката му спря за малко върху него — първият признак на колебание за тази вечер. Сен Жюл плъзгаше пръсти по столчето на чашата с вино. Дълга и тясна ръка, тънки бели пръсти, безупречен маникюр… пръстенът с огромен сапфир разпръскваше син огън под светлината на свещите. Той чакаше.
Лейси пое шумно въздух и заложи на асо. Херцогът извади последната карта от кутията и показа първата — губещата. Асо. Въпреки че бе изпил няколко чаши вино и лицето му пламтеше, Лейси изведнъж стана блед като платно. С безизразно лице херцогът подреди асото при губещите карти и посегна към следващата карта от купчината. Обърна я — десетка пика. Чиста подигравка за пребледнелия граф. Херцогът прибави рулото с монети към купчината пред себе си и погледна мълчаливо своя противник. Оставаха само три карти.
Фредерик Лейси трябваше да се пребори със стягането в гърдите си. През последния месец бе загубил цялото си състояние от този мъж с невероятен късмет в картите. Дук Сен Жюл, открай време страстен играч, на млади години бе загубил цяло състояние на игралната маса. Отиде в чужбина и след няколко години се завърна с още по-голямо състояние. Оттогава почти не губеше. Играеше редовно, но предпазливо и непрестанно увеличаваше състоянието си. Макар и роден играч, никога вече не повтори грешките на младостта си. Почти не се случваше в края на вечерта да си тръгне губещ.
Лейси се взираше с мътни очи в двете купчинки открити карти от двете страни на раздаващия. Погледът му се насочи към трите останали карти в кутията. Като всеки, който бе проследил отварянето на картите и запомнил последователността им, той знаеше кои са трите карти. Ако заложи на последователността на излизането им, шансът му беше едно към пет. В този случай банката щеше да му плати четири към едно. С една-единствена сериозна печалба можеше да си възвърне загубеното. Вдигна поглед и се взря в сивите очи на мъжа, когото мразеше от дън душа. Знаеше какво е намерението на Сен Жюл. Единствен в препълненото помещение той знаеше причината. Ако късметът му преработи един-единствен път, играта ще се обърне. Ако Сен Жюл се съгласи със залога му и изгуби, край с него. Ще се принуди да му плати четири към едно и ще фалира.
Сен Жюл ще се съгласи. Лейси беше уверен в това.
Бавно свали пръстените от пръстите си, после и диамантената игла, която крепеше пищното дантелено жабо на ризата му. Съвсем спокойно нареди украшенията в средата на масата. Също така спокойно каза:
— Залагам на поредността.
— Това ли е залогът ви? — В гласа на херцога имаше учудване. Като се имаше предвид какво бе спечелено и изгубено тази вечер, залогът беше почти неприлично нисък. По лицето на Лейси пропълзя червенина.
— Не. Това е само част. Аз залагам всичко, милорд. Лейси Корт и къщата на Олбърмарли стрийт с всичко вътре в нея.
Няколко мъже въздъхнаха шумно. Други си размениха несигурни погледи.
— С всичко, което се намира вътре? — попита с тиха настойчивост херцогът. — Жив и нежив инвентар?
— Всичко — гласеше окончателният отговор.
Джак Фортескю премести цялата купчина монети пред себе си към средата на масата.
— Съмнявам се, че тази сума ще е достатъчна да покрие загубите ми, милорд — изрече той тихо и замислено. Плъзна поглед към приятелите си и попита: — Как да оценим залога на граф Дънстън? Ако трябва да му платя едно към четири, искам да знам точно какво рискувам.
— Да кажем, че се събират общо около двеста хиляди фунта — прецени Чарлз Фокс. Страстен играч, той бе загубил всичко, което притежаваше, и бе докарал много от приятелите си до ръба на фалита, защото безсрамно заемаше пари от тях без изгледи някога да ги върне. С времето се беше научил да оценява много точно. — Което означава, че дългът на Джак ще възлезе на осемстотин хиляди.
В салона се възцари мъртвешка тишина. Сумата беше наистина огромна! Дори за мъжете, които се бяха отдали изцяло на хазарта и за една нощ губеха или печелеха състояния. Всички бяха стъписани — с изключение на Фокс, в чиито очи светеше страстта на играча. Всички погледи бяха устремени към Сен Жюл, който седеше облегнат назад и все още плъзгаше пръсти по столчето на чашата си, докато по устните му играеше тиха усмивка. Погледът му беше впит в лицето на противника и следеше всяка негова реакция.
— Приемате ли сумата, Лейси? — Тонът му беше съвсем спокоен.
— Можете ли да я покриете? — попита противникът му и ядосано установи, че гласът му трепери.
