Жан Фроасар
Хроники
ВСТЪПЛЕНИЕ1
С цел да бъдат надеждно съхранени и за да се мълвят от уста на уста — сега и во веки веков — необикновените постъпки и дивни ратоборства от войните между Франция и Англия и сдружените и съюзени с тях съседни кралства, аз, Жан Фроасар, ковчежник и каноник от Шиме, се заех с перо да ги опиша и предам в немерена реч най-достоверно, според както бях осведомен от доблестните рицари и щитоносци, лично допринесли да се извършат и умножат горепоменатите подвизи, а също и според свидетелствата на неколцина най-вещи в своя занаят херолди2 и техни помощници, на които по право и дълг се полага да издирват и да разказват безпристрастно подобни дела.
Трябва да знаете, че съставих и сътворих, продиктувах и натъкмих тази летопис честно и според силите си след изслушване и според разказите на горепоменатите очевидци и нито нещо промених или разкрасих, нито взех страна. В тези редове са запечатани спомени за славните постъпки на всички отличили се, без оглед на отечество и народност. Та нали, както знае всеки, който се е отдал на събирателство и оценителство на ратни подвизи, твърде сериозно начинание е то, за да си позволим каквото и да е отклоняване от истината.
ПРЕДСКАЗАНИЕТО3
По онова време в Сецилия управляваше крал на име Робер4, прочул се и прославил се като най-вещ звездоброец, и той се опита, доколкото може, да възпре краля на Франция и коронния съвет да влизат във война с английския крал, комуто била орисана сполука във всяко начинание. Същият този Робер, владетел на Сецилия, на Неапол и на Йерусалим, предсказа, че Уиндзорският глиган5 ще впие стръвно зъби в портите на Париж, а според Мерлиновите пророчества в Сказанието на Брут6, този глиган бил не друг, а Едуард. И силно желаеше крал Робер горепоменатите самодържци да се спогодят и да турят край на враждата си, защото питаеше голяма обич към френската корона и го̀рко му бе да вижда, че я грози погибел. Тогава яви се този владетел Робер в Авиньон7 пред папа Климент8 и Съвета от каноници и разкри им за бедствията, надвиснали над Франция, като ги помоли и настоя да сторят всичко, за да помирят настръхналите за люта бран крале, защото ни единият, ни другият скланя да отстъпи, на което папа Климент VI и кардиналите откликнаха своевременно, казвайки, че на драго сърце ще се заемат с това, пък дано двамината монарси благоволят да ги послушат9.
ЗАВЕТЪТ НА КРАЛ ШАРЛ
Когато крал Шарл10 усети и осъзна, че настъпва краят му, нареди да свикат дванадесетте пера11 на Франция и всички благородници, които бе възможно най-скоро да пристигнат, и когато се явиха пред него, рече им:
— Любезни сеньори, всинца сте мои родственици и на служение при мен. Усещам и разбирам, че часът ми е ударил и съм пътник. Поверявам ви моята съпруга, кралицата, която е бременна. Ако даде Господ тя да роди мъжко чедо, от каквото се нуждае короната на Франция, аз ви моля да бдите над него и да го възкачите на престола, когато прецените, че е настъпил моментът. Ако ли рожбата е женска, определете друг, справедливо избран престолонаследник, тъй като знам добре, че нашите закони12 и разпоредби не позволяват момиче да наследи кралството.
Всички дадоха обет вярно да изпълнят завета. Сетне, през нощта срещу Петдесетница, в лето Господне хиляда триста двадесет и осмо, крал Шарл издъхна.
Скоро след неговата кончина, съпругата му, кралица Жана, се сдоби с момиченце и това хвърли в смут цялото кралство. Когато дванадесетте пера на Франция и най-високопоставените барони, узнаха, че кралицата си има момиченце, събраха се всички в Париж, за да обсъдят и намислят кому се полага френското кралство и кого да въздигнат на престола. Много мнения и много речи се размениха и изрекоха. Предложи се между другото тази чест да бъде оказана на Едуарда, младия крал на Англия, сестреник на покойника, ала отхвърлена бе след кратко обсъждане, понеже дванадесетте пера на Франция твърдяха, както твърдят и сега, че поради особено благородното си естество френската корона не може по никой начин да се предава на жена или по женска линия. Тогава дванадесетте пера спряха избора си на месир Филип Дьо Валоа13, син на граф Дьо Валоа, племенник на Негово Величество крал Филип и братовчед на блаженопочившия крал Шарл. За общото споразумение короната на Франция да се отдаде на Филип Дьо Валоа и той да възлезе на престола с усърдие спомогнаха граф Дьо Ено, граф Ги Дьо Блоа и месир Робер Д’Артоа, защото и тримата водеха за жени сестрите му.
Коронясан бе Филип в Реймс14 в съборния храм Света Богородица, и отдадоха му всички почести, които подобава да се отдадат на един крал на Франция.
ЕПИЗОДИ ИЗ ВОЙНАТА ЗА БРЕТАН15
Защо ли да се разпростирам надълго и нашироко? Граф Дьо Монфор завзе по описания начин гореизброените земи и навред наложи да му се подчиняват и да го наричат херцог Бретонски. Сетне отиде в крайморското пристанище Гредо и, като се раздели с людете си, разпрати ги из градове и твърдини, за да засилят охраната им, качи се на кораб с двадесетмина рицари всичко на всичко, разпънаха платната и дълго плаваха, докато стигнат най-подир в Корнуел, в пристанище наречено Сепсе.
Графът разпита къде се намира английският крал. Отговориха му, че кралят прекарва повечето време в Уиндзор. Графът продължи натам с цялата си свита и с пристигането си бе твърде радушно посрещнат от краля, от Нейно Величество кралицата и от находящите се там велможи. Голямо празненство се вдигна, когато научиха по какъв повод е дошъл. Тогава той подробно изложи работата пред краля, пред месир Робер Д’Артоа и пред коронния съвет, разказа как е влязъл във владение и притежание на бретонското херцогство, което му се пада в наследство от наскоро простилия се с мира сего негов брат. Опасяваше се той, че месир Шарл Дьо Блоа ще му пречи, а чичото на Дьо Блоа, кралят на Франция, ще се опита силом да му отнеме Бретан. Затова и бе дошъл: да повери и постави ижепоменатото графство под опеката на краля на Англия и да положи пред него клетва за вярност и подчинение до края на дните си, ако ли в замяна Негово Величество се нагърби да го защищава от френския крал и от кой да е друг посегател.
Изслуша тез слова Едуард на драго сърце и с голямо внимание, тъй като сметна и претегли, че голяма полза ще допринесе граф Дьо Монфор във войната му срещу краля на Франция, а и от възможността за нахлуване във френските земи през Бретан по-щастлива и по-сгодна не би му се отворила, защото откак подсторваше срещу Филипа немци и брабантци, само бе пилял и хвърлял грошове на вятъра. Заблуждавали го бяха и залъгвали разните владетели в Свещената Римска империя16, но а̀ко и да им бе наброил сребро и злато, както пожелаха, нищо не свършиха. Затова охотно и бързо съизволи да вземе под своя защита ижепоменатото херцогство Бретан, за което на крака му бе дошъл да го моли лично граф Дьо Монфор, смятащ и наричащ сам себе си херцог Бретонски. И пред там присъстващите велможи и рицари на Англия, пред дошлите барони и рицари от Бретан даде обет английският крал, че ще му оказва помощ и закрила, и ще го брани като свой васал — според силите си — срещу всеки негов враг, бил той самодържецът френски или някой друг.
