Джеймс Хадли Чейс
Дванайсет жълти и една жена
ЕДНО
Фенър отвори едното си око, когато Пола Доулън показа най-напред една елегантна къдрица, а после цялата си пухкава глава иззад вратата на кабинета му. Той я изгледа вяло, после се намести по-удобно. Големите му крака се подпряха на бялата попивателна върху писалището, а въртящият се стол се наклони опасно назад под ъгъл от 45 градуса.
— Бягай, омайнице, ще си поиграя с теб по-късно. Сега точно мисля — каза той сънливо.
Няколкото останали къдрици се промушиха през полуотворената врата и Пола дойде до бюрото.
— Събуди се, Морфей — каза тя, — имаш клиент.
Фенър простена.
— Кажи му да си върви. Кажи му, че вече не работя. От време на време трябва и да подремвам, нали?
— А леглото за какво ти служи? — попита Пола нетърпеливо.
— Не задавай такива въпроси — промърмори Фенър и се намести още по-удобно в стола.
— Съвземи се, Дейв! — Тя го умоляваше. — Навън чака истинско цвете на страстта и изглежда е насъбрало цял товар мъка, която иска да сподели с теб.
Фенър отново отвори окото си.
— Как изглежда? — попита той. — Може би събира помощи за някоя благотворителна организация. Пола седна на ръба на бюрото.
— Понякога се чудя защо държиш тази фирма на вратата си. Не искаш ли да работиш?
Фенър поклати глава.
— Не, ако може. Сега имаме мангизи, нали? Хайде да си почиваме.
— Отминаваш нещо наистина добро. Но щом така си решил… — Пола се смъкна от бюрото.
— Ей, чакай малко — Фенър се изправи и дръпна шапката от очите си. — Наистина ли е цвете на страстта? Пола кимна.
— Според мен има сериозни неприятности, Дейв.
— Добре, добре, нека влезе.
Пола отвори вратата и каза:
— Заповядайте, моля.
— Благодаря ви — чу се глас и в кабинета му влезе млада жена.
Тя мина бавно покрай Пола и изгледа Фенър с големи, синкави като дим, очи.
Беше една идея по-висока от средното, гъвкава и стройна. Краката й бяха дълги, дланите и стъпалата — тесни, а тялото — много изправено. Косата, навита под спретнатата шапчица, беше гарвановочерна. Носеше строг костюм, състоящ се от сако и пола, и изглеждаше много млада и много уплашена.
Пола й се усмихна окуражително, излезе навън и затвори вратата след себе си.
Фенър свали крака от писалището и се изправи.
— Седнете и ми кажете какво мога да направя за вас. — Той посочи креслото до бюрото.
Тя поклати глава.
— Предпочитам да остана права. Предполагам, че няма да остана тук дълго. — Каза го на един дъх. Фенър отново седна.
— Можете да правите каквото си пожелаете — каза й той успокояващо. — Тук всеки се чувства като у дома си.
Гледаха се изпитателно в продължение на една дълга минута и после Фенър каза:
— Все пак по-добре е да седнете. Имате да ми кажете доста неща, а изглеждате уморена.
Той забеляза, че не е уплашена от него. Беше уплашена от нещо, което той още не знаеше. Очите й бяха неспокойни и едрогърдото й тяло беше напрегнато — сякаш всеки момент тя щеше да се втурне към вратата.
Дамата поклати глава още веднъж.
— Искам да намерите сестра ми — каза все така бързо тя. — Толкова се тревожа за нея. Колко ще струва? Искам да кажа, какъв е хонорарът ви?
Фенър присви очи към мастилницата до ръката си.
— Хайде, не се тревожете толкова за хонорара ми. Просто се успокойте и ми разкажете всичко. Най- напред ми обяснете коя сте?
Телефонът до лакътя му издрънча. Момичето се стресна. Направи две крачки встрани от апарата. Очите му станаха облачни и големи.
Фенър се ухили.
— И аз съм така — каза той тихо и придърпа телефона към себе си. Стряскам се като заек, когато заспя и звънецът зазвъни.
Тя стоеше много напрегната до вратата и го наблюдаваше.
Фенър каза:
— Извинете ме за момент — и вдигна слушалката. — Да?
Линията пращеше силно. После се чу много напевен мъжки глас:
— Фенър?
— Да.
— Фенър, всеки момент при теб ще се появи едно момиче. Искам да го задържиш докато дойда. Тръгвам веднага. Разбираш ли ме?
Погледът на Фенър се спря върху момичето и той се усмихна окуражително.
— Не разбирам — каза в слушалката.
— Добре, разбери само това. Ще дойде едно момиче и ще ти разкаже някаква история за изчезналата си сестра. Задръж я докато дойда. Тя страда от мании. Вчера излезе от лудницата и знам, че се е запътила към кантората ти. Само я задръж докато дойда.
Фенър смъкна шапката до върха на носа си.
— Кой, по дяволите, си ти?
Линията отново запращя.
— Ще ти обясня, когато се видим. Тръгвам веднага. Ако направиш това, ще получиш щедър хонорар.
— Добре, идвай — каза Фенър.
— Каза ли че съм луда? — попита младата дама.
Ръката, която не държеше чантата, трескаво опипваше страничния шев на полата.
Фенър постави слушалката на вилката и кимна отсечено.
Тя затвори очи, после клепачите й отскочиха назад като на рязко изправена кукла.
— Толкова е трудно да не му повярваш — гласът й беше отчаян.
Тя остави чантата на бюрото, махна ръкавиците си и бързо съблече сакото. Фенър остана напълно неподвижен, с ръка върху телефона и я наблюдаваше. Тя изхлипа и с треперещи пръсти започна да разкопчава блузата си.
Фенър се раздвижи.
— Не е необходимо да правите това — каза той притеснено. — Вашият случай ме заинтригува и така.
Още веднъж хлипането секна дъха й и тя се обърна с гръб към него. Съблече блузата. Ръката на Фенър се насочи към звънеца. Може би дамата наистина беше ку-ку и искаше да го забаламоса, за да се нахвърли върху него. После се вдърви и прибра ръката си. По гърба й имаше отчетливи синини, които изглеждаха удивително истински на фона на бялата кожа. Някои от тях бяха с формата на пръсти. Тя облече отново блузата си, закопча я, след това и сакото. После се обърна към него и го изгледа с очи, по-големи от всякога.
— Сега вярвате ли, че наистина имам неприятности? — попита тя.
Фенър поклати глава.
— Не беше необходимо да правите това — каза й. — Дойдохте при мен, за да ви помогна. Защо да отиваме по-далеч. Не трябва да се боите.
