Джеймс Хадли Чейс
Искаш ли да останеш жив?
ПЪРВА ЧАСТ
Не бяха спали повече от час, когато Мег се събуди стресната. Повдигна глава от раницата, която й служеше за възглавница, и неспокойно огледа необзаведената, осветена от луната стая. Паяжини се спускаха нагъсто като гирлянди и един гигантски паяк се разхождаше по тавана.
— Призрачно място — беше казала на Чък, когато влязоха. — Само за духове.
Но Чък нямаше никакво въображение и се изсмя.
— О’кей… значи ще си правим компания. По-добре, отколкото при комарите.
Озоваха се в тази изоставена къща, защото се отклониха от магистрала 4, за да потърсят място за нощуване. Свършиха парите скоро след като напуснаха Гоулдц, град на лимоните и картофите. Чък бе опитал да се хване на работа в една от консервните фабрики, но удари на камък. Дългата до раменете коса, брадата и напластена-та миризма чак от Джаксънвил, където се бе къпал за последен път, го бяха превърнали в човек без всякакви изгледи за успех.
Изоставената къща се намираше сред запуснат двор с нискостеблени палми и нацъфтели храсти. Сградата беше двуетажна в южноколониален стил и пред портала имаше шест квадратни колони. Къща на богат човек, която навремето трябва да е била доста представителна.
Мег я разглеждаше с любопитство и се чудеше кой ли е бил собственикът й и защо след това никой не я е купил.
— Какво те интересува? — отвърна Чък, когато тя сподели мислите си. Отиде до входната врата и ритна тежкия железен катинар. Вратата хлътна и се отвори. Едното крило се откърти от пантите и падна с трясък, като вдигна облак задушлив прах.
Мег се отдръпна.
— Не искам да спя тук… призрачно е.
— О, я млъквай! — Чък не беше в настроение да слуша приказките й. Чувстваше се гладен, уморен и потиснат. Хвана я за ръката и я придърпа в сивокафеникавия мрак.
Решиха да спят на горния етаж, защото на долния прозорците бяха заковани с дъски. Лунната светлина, която се процеждаше през мръсните стъкла, бе достатъчна, за да разопаковат багажа си. Широката стълба беше внушителна. Мег си представи как някоя Скарлет О’Хара слиза по нея в цялото си великолепие, а в голямата зала долу я чакат куп обожатели.
Не каза на Чък какво си мисли. Знаеше, че той само ще се присмее. За него съществуваше предимно настоящето. Дори и бъдещето беше като гола стена.
А сега, когато ненадейно се събуди, сърцето й взе да бие лудо. Тя се заслуша.
Къщата изглеждаше като жива. Вятърът откъм Бискейнския залив тихо стенеше под стрехите. Разкъсаните тапети загадъчно прошумоляваха. Дървенията скърцаше, а долу под напора на вятъра се люлееше врата и пантите й скрибуцаха зловещо.
Мег остана така известно време, после си легна отново. Погледна към Чък — лежеше по гръб, с полуотворена уста, а кичур от дългата му мръсна коса се беше залепил на лицето. Дори от мястото, където лежеше, тя усещаше миризмата му, но това не й пречеше. И тя самата сигурно миришеше. Щяха да се оправят, когато стигнат морето и се изкъпят.
Погледна нагоре към тавана, протегна дългите си крака и опипа едрите си гърди под тънкия мръсен пуловер.
Вече беше свикнала със суровия живот. Имаше много предимства: най-малкото беше свободна да ходи където си иска и да живее както си иска, а това за нея беше важно.
Мислеше за баща си, застрахователен агент с незначителни доходи, и за досадната си майка. До седемнайсетгодишна живя с тях, но още на четиринайсет беше решила, че в момента, в който действително поиска да се махне, ще го направи. Животът на средната класа не бе за нея — задушаваше я. И когато срещна Чък, настъпи разривът.
Беше четири години по-голям от нея. Един ден бе отишла сама на кино: нещо, което рядко правеше, тъй като имаше много приятели. Но точно тази вечер й се искаше да остане сама. Каза на родителите си, че ще ходи на кино в центъра на града. Винаги трябваше да им казва с кого се среща и винаги лъжеше, защото знаеше, че са твърде тъпи, за да проверят. Лъжеше дори когато излизаше с Шърли, като ги мотаеше, че излиза с Една. Доставяше й удоволствие да лъже родителите си. Чудеше се дали те изобщо я слушат, когато говори. Често си мислеше ще изрекат ли нещо по-различно от обичайното „приятно прекарване, скъпа, и да не закъсняваш!“, докато се блещят пред телевизора, ако например им каже, че има среща с Франк Синатра.
Филмът беше пълна скука и тя си тръгна по средата. Като усети топлия нощен въздух и разбра, че е само девет, тя съжали, че бе излязла от киното. Нямаше какво да нрави освен да се прибере вкъщи, но мисълта да гледа телевизия с родителите си я изпълни с ужас.
— Компания ли си търсите?
Чък се беше появил от тъмнината и стоеше пред нея. Мег го огледа преценяващо. Вече беше правила всичко, което тинейджърка може да направи с мъж, без да загуби девствеността си. Харесваше боричкането в колите, където държеше краката си плътно кръстосани и приемаше всичко без онова единствено нещо. Майка й толкова често я поучаваше да си няма работа с непознати, че предупреждението беше станало досада и предизвикателство.
Чък беше несъмнено привлекателен. Нисък, набит и мускулест. Дългата му червеникава коса и брада й харесваха. Безгрижната грозота на лицето му го правеше привлекателен. Неговата мъжественост я възбуждаше.
Тя си спомни как отидоха на плажа и плуваха голи. Чък се отнасяше толкова естествено към голотата си, че у Мег изчезна всякакъв срам да се съблече.
Когато стигнаха водата той й каза: „Хайде да поплуваме“. Свали дрехите си преди Мег да разбере какво става и гол се затича към морето. След моментно колебание тя го последва, като се подчини на неговата решителност.
Първото им сексуално изживяване беше истинска експлозия.
Въпреки че имаше много недостатъци, Чък знаеше как да се отнася с жените.
— Харесвам те, Мег — каза той, докато лежаха един до друг изтощени и отпуснати. — Имаш ли някакви пари?
Тя щеше да разбере, че парите и сексът са единственото, което го интересува. Имаше спестени 300 долара, подарявани от заможни приятели. Бе събирала тези пари години наред за „черни дни“, както се изразяваше майка й. Това не беше „черен ден“, но защо да се тревожи?
Чък й каза, че иска да отиде във Флорида. Заради слънцето. Не, не правел нищо. Когато свършвал парите, се хващал на работа — каквато и да било работа — и след като спечелел достатъчно, напускал. Това бе добър начин на живот и Мег си мислеше същото. С триста долара ще живеят вечно, каза Чък. Какво ще каже да тръгне с него. Мег това и чакаше. Беше намерила интересен мъж, който мислеше като нея. Силен, здрав, безразсъден и любеше страхотно.
Уговориха се да се срещнат на автобусната спирка на Грейнхаунд на следващия ден, за да заминат за Флорида.
Когато на другия ден сутринта майка й излезе на пазар, тя си приготви багажа за къмпинг, написа бележка, че повече няма да се връща, задигна още петдесет долара от баща си, пазени също за черни дни, и напусна дома си завинаги.
С нейните триста долара и петдесетте на баща й не живяха вечно, както бе предрекъл Чък. Една от многобройните му слабости беше силният копнеж по комара. Мег седеше с разтуптяно сърце, докато Чък радостно хвърляше зарове с двама младежи, с които се бяха срещнали по пътя за Джаксънвил. Когато остана с последните им петдесет долара, Мег с разтреперан глас му каза, че е време да престане.
Двамата младежи погледнаха Чък. По-големият каза: „Да не се хващаш на глупостите на твойта женска?“
Чък сложи широката си ръка с къси пръсти върху лицето на Мег и така я блъсна, че тя се просна на земята с трясък, от който й излезе въздухът. Докато дойде на себе си, Чък вече беше проиграл всичките им пари, а двамата младежи бяха изчезнали в тъмнината.
