Иван Ал. Камберов от с. Осоица, Новоселско, Борис Вълканов от Св. Кирилово, Старозагорско, Иван Н. Цанков с. Борисово, Поповско, Никола Т. Калайджиев от с. Опълченец, Чирпанско, Петър Киселов от с. Енчовци, Дряновско, Никола поп Тасев от с. Ново село, Казанлъшко, Андон В. Андонов от с. Брестово, Хасковско, Иван К. Попов от с. Мъдрец, Харманлийско, Иван В. Дреновски от с. Бресница, Белослатинско, Стефан Георгиев от с. Попица, Белослатинско, Димитър И. Петров от с. Златош, Кюстендилско, Василий Дочев от с. Саламаново, Шуменско, Христо Н. Стоименов от с. Рашка Гращица, Кюстендилско, Андрей И. Стаменов от с. Горна Малина, Новоселско, Съби Кривошиев от гр. Севлиево, Иван Ангелов Иванов от гр. Ловеч, Димитър Гогев Рублев от с. Жиленци, Кюстендилско, Кирил Минчев Димитров от с. Дебели Лак, Радомирско, Петър Ст. Киселков от гр. Трявна, Никола Вълков Георгиев от с. Верен, Чирпанско, йеромонах Кирил Григоров Дудевски, игумен на манастира в гр. Сопот.21
Най-известният пример за репресиран духовник е Неврокопският митрополит Борис, убит през 1948 година.22
От малкото публикации по въпроса за репресиите на тоталитарната власт над Църквата и от малкото данни, запазени в архивите на МВР и Държавния архив се вижда, че ударът върху Църквата е бил много силен. Какъв точно е бил той и докъде се простира мащабът на репресиите над духовенството ще бъде уточнено от следващи публикации.
Информация за текста
© 2008 Стефан Чурешки
Източник: Авторът
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8336]
Последна редакция: 2008-06-29 02:27:12
1
Специална благодарност изказвам на режисъора Марин Градинаров от БНТ, с който имах удоволствието да работя върху документалната поредица „Път към Голгота“, разказваща за репресираните православни духовници след 1944 г. Както и на всички онези, които ми помагаха със знанията и анализите си по тази трудна тема. Техният принос е значителен и без него авторът нямаше да се справи с обема информация.
2
За отношенията между Църквата и комунистическата власт през началните години на социализма в България вж. книгата „Православието и комунизмът в България 1944–1960 г.“, С., 2004 с автор Стефан Чурешки
3
АМВР, ф.1, о.1, а.е.47, л.1
4
АМВР, ф.13, о.1, а.е.1679, л.18; АМВР, ф.13, о.1, а.е.1562, л.16
5
АМВР, ф.1, о.1, а.е.26, л.6
6
АМВР, ф.1, о.1, а.е.26, л.26
7
АМВР, ф.1, о.1, а.е.60, л.107–110
8
АМВР, ф.1, о.1, а.е.57, л.110–111, л.114
9
Сп.Възраждане, Пловдив, кн.2, 2001, с.12; В използваната от нас литература се включва и мащабният труд на свещ. Йордан Василев от храм „Св. Георги“ в град Пловдив, който труд е посветен на историята на Видинската епархия.
10
АМВР, ф.13, о.1, а.е.1679, л.18–19
11
АМВР, ф.1, о.1, а.е.2646, л.15
12
сп. Възраждане, Пловдив, кн.3, 2001, с.44–46
13
Райкин, Спас, Проблеми пред българската емиграция в чужбина. Проблеми на Българската Православна Църква, С., 1993, с.22–23
14
Райкин, Спас, Цит.съч., с.22; Решението да се обяви Евстатий П. Витошки за безследно изчезнал и вероятно загинал през втората половина на м. септеври 1944 г. е взето от Софийски областен съд в разпоредително заседание от 5.12.1946 г.
15
АМВР, ф.1, о.1, а.е.1138, л.3; ЦПА, ф.146, о.5, а.е.1129
