Приказка на ганда (Приказка на ганда)

Котките и домашните птициПриказка на ганда

Било време, когато домашните птици господарували над дивите котки, заповядвали им като на слуги и ги карали да им намират храна. Птиците взимали за себе си четири пети от всичко, което котките сполучвали да намерят. Котките не били доволни от това и неведнъж се бунтували, но птиците винаги успявали да ги усмирят: те заплашвали котките, че ще ги изгорят с пламъка на гребенчетата си.

Но веднъж в къщата на котките угаснал огънят и една котка-майка пратила най-малкия от семейството да иска от птиците огън. Дошло котенцето в къщата на птиците и видяло, че петелът е съвсем пиян и спи мъртвешки сън, а никой друг няма в къщи. Котенцето искало да разбуди петела, но той не се събуждал. То изтичало в къщи при майка си и разказало всичко, каквото видяло. Майка му заповядала да вземе снопче сено и отново да отиде в къщата на птиците.

— Допри сеното до гребенчето на петела и ми донеси огън — рекла тя на сина си.

Котенцето направило така, както му казала майка му. Отишло в къщата на петела, който все още спял, предпазливо се приближило до червеното гребенче и допряло сеното до него. Но сеното не пламнало. Котенцето отново отърчало в къщи и този път се върнало заедно с майка си, която не повярвала, че синът й е направил всичко така, както му била заръчала. Котката полекичка се приближила до заспалия петел и предпазливо докоснала със снопчето сено гребенчето, но сеното не пламнало. Тя подухала върху сеното, но нито една искрица не излетяла оттам. Тогава решила да се допре с ръка до гребенчето — дали пари то? За голямо учудване на котката гребенчето било съвсем студено, макар и да било червено като огън.

Тогава котките се одързостили: те събудили петела и му казали, че нямат намерение вече да служат на домашните птици, че са се уморили от тяхната тирания. Петелът страшно се разсърдил, вдигнал шум и искал да стресне котките със заплахите си, но сега това не му се удало: котките знаели, че всички негови заплахи са празно самохвалство. Като виждали, че всичко е пропаднало, че няма да изплашат вече котките, домашните птици отишли при човека, за да намерят у него убежище от котките, които станали сега техни врагове.

,

Информация за текста

© 1979 Атанас Далчев, превод от руски

Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

Публикация:

ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ

ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ

ВТОРО ИЗДАНИЕ

Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3467)

Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00