Приказка на хауса (Приказка на хауса)

Как лалугерът надхитрил лъваПриказка на хауса

Тази приказка е за горските животни, лъва и лалугера.

Научил се лъвът да убива в гората животните и техният брой с всеки ден намалявал. Разтревожили се животните, събрали се всички и се упътили при лъва. Дошли при него и рекли:

— О, повелителю на гората, дойдохме при тебе с молба. Не ни изтребвай, обещаваме да ти принасяме едного от нас всяка сутрин за ядене. Само не закачай останалите живи.

— Добре — рекъл лъвът, — съгласен съм.

На другата сутрин животните хвърлили жребий и той се паднал на антилопата. Хванали я те и я занесли на лъва. Лъвът се нахранил и не закачал тоя ден нито едно животно. На другия ден жребият се паднал на хиената и нея изял лъвът.

Така минали много дни и най-сетне жребият се паднал на лалугера. Животните искали да го хванат и да го занесат на лъва, но лалугерът рекъл:

— Не, не, не ме закачайте, аз сам ще отида при лъва.

Животните пуснали лалугера. Той си отишъл в дупката, легнал и заспал, и спал до пладне.

А гладът мъчел лъва; без да дочака жертвата си, той скочил разгневен и с рев се спуснал да търси животните. Чул лалугерът рева на лъва, събудил се, излязъл от дупката си и се покатерил на едно дърво до кладенеца.

Когато лъвът се приближил, лалугерът попитал от върха на дървото:

— Какво е станало, защо викаш?

— От сутринта чаках животните — изревал лъвът, — но те не ми донесоха нищо да ям!

Тогава лалугерът рекъл:

— Ние хвърлихме жребий и той се падна на мен. Аз тръгнах към тебе и ти носех мед, но друг един лъв, който седи в тоя кладенец, ме спря и ми взе меда.

— Къде е той, този лъв?

— Той е в този кладенец, но казва, че е по-силен от тебе — отговорил лалугерът.

Лъвът разсвирепял, затекъл се към кладенеца, надникнал вътре и видъл друг лъв, който го гледал. Всъщност това било само неговото отражение. Тогава лъвът взел да го ругае, но от кладенеца нямало отговор. Скочил лъвът върху другия лъв в кладенеца и се удавил.

А лалугерът се върнал при животните и рекъл:

— Аз убих лъва, сега можете да живеете в гората спокойно, а аз ще ида в дупката си.

И рекли зверовете:

— Лалугерът уби лъва. По-добре е да бъдеш хитър, отколкото силен.

,

Информация за текста

© 1979 Атанас Далчев, превод от руски

Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

Публикация:

ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ

ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ

ВТОРО ИЗДАНИЕ

Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3485]

Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00