- 1
- 2
— Е, драги ми — потупа той по рамото плачущето ангелче, — аз никому не се оплаквам и никой не ми се оплаква! Ето ме на — сам господар, сам слуга! Свободен като вятър. Трам-тара-ра, рам, ра-рам! — запя той и се обърна към душата: — Учителю, хайде, върви с мен, остави това сантиментално ангелче!
— При вас наистина ли ще бъда свободен като вятър? — попита учителят.
— Разбира се! — отговори Дяволът. — Това е нашнят принцип — да направим всичките хора свободни! Благодарение на ангелите земята е натежала от нещастници и роби.
— Ще мога ли да говоря там каквото си искам? Такова … партии, вестници, политика? — попита въодушевено душата.
— И-и, пък ти! — запуши му Дяволът с ръка устата. — Хайде!
— Хайде — извика учителят.
— Стой, ти си праведник! Не ходи с него! — извика ангелчето.
— Махни се! — шибна го презрително душата и като скочи на демонските криле, полетя в пространството водно и весело като вятър.
Информация за текста
© 1904 Елин Пелин
Публикуван първоначално в сп. Учител, XI, кн. 3, март 1904, с. 214–217, с подзаглавие (Разказ) и подпис Елин Пелин. След това в Юбилеен сборник на разградското читалище „Развитие“ (Разград, 1904, с. 171–173). Списание Учител е народническо, бори се за защита на народното учителство, против официалната просветна политика; разказът на Елин Пелин, във формата на алегория, дава остра изобличителна сатира на тогавашното училище. — Основно преработен, като са отстранени намеците за някои съвременни тогава, но забравени по-късно обстоятелства, разказът е включен в Разкази, т. I, 1904, с. 154–159. Наново преработен, предимно езиково и стилно, включен в СI1, 1938. Промените са посочени в Събрани съчинения, II, 1958, с. 336–339.
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5287]
Последна редакция: 2008-02-06 20:00:00
1
Съчинения на Елин Пелин. Под редакцията на Т. Боров, С., к-во „Хемус“, т. I, 1-о изд. 1938
- 1
- 2
