— Господарю, котката първо изяде месото и остана просната насред пътя, а после, когато аз се върнах с пръстена, поиска тя да го държи и когато преминавахме реката, го изпусна във водата. И не мога да ти опиша колко време изгубих, докато го намеря отново.
Но Аку, който бил узнал вече за станалото от горския вълшебник, му отговорил:
— Ти, куче, си само един подъл лъжец! Това, което казваш, че си направило ти, го е извършила котката, затова отсега нататък аз ще държа котката в къщи на топличко, близо до моето легло и до моето огнище, а ти ще стоиш навън, на студеното, пред вратата на дома ми.
Така и било сторено и си останало и до днес с всички котки, потомки на котката Окра, и с всички кучета, потомци на кучето Окраман.
Информация за текста
© Рената Пакарие
© 1981 Люба Никифорова, превод от италиански
Сканиране, разпознаване и редакция: Стоян Димитров, 27 май 2006 г.
Източник: http://dubina.dir.bg
Публикация:
Африкански приказки
Преразказани от Рената Пакарие
Илюстрации от Марайа
Преведе от италиански Люба Никифорова
Редактор Надя Трендафилова
Художествен редактор Иван Стоилов
Технически редактор Маргарита Лазарова
Коректор Райна Инанава
Италианска. ЛГ VI. Дадена за печат на 15.IV.1981 гол.
Излязла от печат на 30.VI.1981 год. Формат 1/g TO x 100.
Печатни коли 7,50. Издателски коли 9.72. УИК 9,24. Цена 1,32 лн.
„Народна младеж“ — издателство ЦК на ДКМС ДП „Балкан“ — София, 1981
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3153]
Последна редакция: 2007-07-24 19:07:31
