извън обсега на газа, отлиташе в западна посока, преследвана от три полицейски коли. Въздухът около нея блестеше в синкаво от лъчите на неутронните бластери-разрушители. Накрая колата бе улучена и избухна. Трите полицейски коли завиха и полетяха с по-малка скорост обратно. Трихилядитонният пътнически кораб, натъпкан набързо с въоръжени сили, кръжеше над тях. Огромната конвейерна станция, която го бе докарала, бе прехвърлена обратно в Полицейския терминал, за да докара друг кораб.
Вал записа едно съобщение, обявяващо пристигането на отряда с особено назначение, извади записа и го затвори херметически в капсула, постави капсулата в мрежеста съобщителна сфера, включи я в щепсела и щракна ключа. Сферата блесна и изчезна. Когато след половин час се върнеше в Полицейския терминал, щеше да се рематериализира, да изстреля парашут и да включи сигнал за привличане на вниманието. Той херметизира шлема си, качи се в аероколата и включи радиото в шлема за връзка с пилота. Колата се издигна лекичко, излетя през отворения изход и се спусна надолу.
Кацна до сградата на конвейерната станция. Около нея имаше площадки за петдесет конвейера, но само осем бяха по местата си. Единият сигурно бе пристигнал след избухването на газовата бомба — беше натъпкан с безжизнени роби от Каранда. Няколко офицери от Паравремевата полиция теглеха цистерна с упойващ газ около един антиграв повдигач — поддържаха нужната концентрация в случай, че пристигне още някой. До по-малката конвейерна сграда нямаше нито един конвейер, а само няколко очертани с червено петнайсетметрови окръжности около една централна шейсетметрова. Персоналът на Организацията беше измъкнат навън и екип от параполицаи я запечатваше, монтираше робот-пазач и подготвяше обгазяването й. След като бяха разтоварили войниците и амунициите, шейсетметровите конвейери идваха да товарят роби в безсъзнание, за да ги прехвърлят в Полицейския терминал. Аероколи и аерокораби пренасяха обгазени търговци на роби с белезници — стоварваха ги в бараките за роби. След като действието на газа престанеше и се върнеха в съзнание, щяха да ги наркохипнотизират и да ги разпитат.
Вал обиколи складовете и прегледа буретата с барут и бъчвите с бренди, камарите ламарина и пирамидите от сандъци. Вероятно бяха докарани от по-нискоразряден времепредел. Имаше и саби, секири и ножове, изковани в сектор Индустриален — Организацията ги бе закупила чрез някоя лицензирана търговска компания, — а също и огледала, парфюми, изкуствени тъкани и евтина бижутерия. Изглежда, цялата тази стока бе пренесена с кораб от друго място в същия времепредел — складовете бяха твърде далеч от конвейерите и точно до пристанищния док…
Някъде избухна страхотна експлозия. Един от полицаите протегна ръка и Вал погледна. Корабът, който бе прехвърлен с големия конвейер, рухваше, разцепен на две — в момента, в който погледна, двете половини се треснаха върху земята на разстояние няколко мили. Някакъв странен товарен кораб се движеше с голяма скорост към тях. От носа му блесна синя светкавица от активирането на високомощен бластер. Над главите им изтрещя нова експлозия. Всички побягнаха да се скрият. Командният конвейер на Вал се пръсна на сипещи се надолу метални отломъци. В същия миг всички други конвейери, които бяха на антиграв, започнаха да проблясват и да изчезват. Вал знаеше, че това е единственото разумно нещо, което може да се направи. Но той и мъжете му оставаха тук изолирани и сами срещу врага.
— Значи това е всичко — изсумтя облекчено Далгрот Сорн, паравремеви комисар по сигурността, след като Торта Карф приключи.
— Да, и ще го повторя под наркохип — добави Торта Карф.
— О, не говори така, Карф — изруга Далгрот Сорн. Беше поне един век по-възрастен от него и лицето му напомняше остарял лъв с възпалени зъби. — Искал си да държиш арестанта под похлупак, докато изпомпаш информацията от него, и да заблудиш Организацията, че Салгат е жив и приказва. Одобрявам и двете. Но…
Той посочи отсрещния видеоекран, на който се виждаше гърбът на председателя в Камарата на Съвета. Торта Карф усили звука.
— Та аз повдигам този въпрос — говореше един член на Управлението, — тъй като предишните обвинения за незаконен арест и незаконно задържане са неразделна част от обвиненията, предизвикани от снощното телевизионно излъчване.
— Добре де, телевизионното излъчване беше фалшификация. Това бе установено — апострофира го някой отляво.
— Признанието на съветник Салгат вечерта на ден едно-шест-две не беше фалшификация — отвърна поддръжникът на Управлението Нантав Сков.
— А защо бе нужно да се фалшифицира второто?
Върху пулта на председателя Астар Варн започна да мига лампичка.
— Давам думата на съветник Хастор Флан — обяви Астар.
— Надявам се да изложа теория, която може да обясни това — каза Хастор Флан. — Предполагам, че когато Паравремевата полиция е разпитвала поставения под наркохипноза съветник Салгат, той е направил изявления, които са уличили или Паравремевата полиция като цяло, или неин член, когото Торта Карф е искал да защити — да речем някой като Въркън Вал. Затова са го ликвидирали и са накарали този мошеник…
Торта Карф започна да ругае — използваше по азбучен ред имената на всички божества, които бе чувал. Бе стигнал едва до Аллах от Четвърто ниво, когато пред Астар Варн замига червена светлинка и усиленият глас на един робот-паж изрева:
— Специално спешно съобщение! Специално спешно съобщение! Отправено е искане веднага да бъде активиран новинарският телеекран с презапис от 11.07 часа. Току-що е излъчен важен бюлетин от Нагорабар, Роден времепредел на Индийския субконтинент…
— Вече можеш да спреш да ругаеш, Карф — ухили се Далгрот Сорн. — Мисля, че е това.
Костран Галт бе седнал на ръба на дивана, обгърнал с едната си ръка кръста на Зингана. От другата му страна Хедрън Дала се бе надигнала на лакти и подпираше главата си с ръце. На екрана пред тях се виждаше помръкващ залез, макар в Дергабар-еквивалент да беше ранен следобед. На фона на червеното небе бавно се спускаше тъмен кораб. В центъра на оградена с мрежа окръжност на двайсетина стъпки от земята висеше на антиграв трийсетметров конвейер, а по-нататък от отворените врати и прозорци на хангар от сглобяеми метални елементи струеше светлина.
— Разпитите на току-що докараната тълпа няма да приключат за по-малко от няколко часа — съобщаваше гласът на говорителя. — Не е известно какви данни ще успеят да съобщят. Психоекспертите споделят, че разказват почти едно и също. Какво е то, естествено не съм в състояние да повторя. След предизвиканата от неназован коментатор тревога — радвам се да обявя, че въпросният не е от нашата новинарска служба, — всички се въздържаме от разстройване сигурността на Паравреме вата полиция. Важна подробност: малко след пристигането на втория кораб от Полицейския терминал — който, повярвайте ми, пристигна точно навреме! — местоположението на мъртвия град в Абзар, който престъпниците са използвали като основна база в този времепредел и от който са предприели въздушното нападение срещу нас, бе установено и току-що пристигна съобщение, че той е изцяло в ръцете на Паравремевата полиция. Лично аз се съмнявам да е получена съществена информация от задържаните. Степента, в която Организацията е държала хората си в неведение, е просто невероятна.
В осветения вход на хангара се появи мъжки силует — излизаше навън.
— Вижте! — извика Дала. — Това е Вал!
— А това е помощник Въркън — потвърди коментаторът. — Господин помощник, ще бъдете ли така любезен да ни кажете няколко думи? Знам, че сте претрупан, сър, но вие сте героят на родния времепредел и всички наши зрители ще са щастливи да споделите нещо с тях…
Торта Карф заключи вратата на апартамента и активира един от роботите-слуги да донесе питиета. Въркън Вал свали колана с кобура и го остави настрана, след което се отпусна с въздишка на облекчение в едно от креслата. Дала застана в центъра на стаята и се огледа с възторжено изумление.
— Не го ли очакваше след хаоса отвън? — попита Вал. — Сега вече си истинско параченге. Никой извън Силите не знае за това скривалище на Главния.
— По-добре и ти да си намериш едно такова местенце — посъветва го Торта Карф. — Отсега нататък
