• 1
  • 2

Борис Пастернак

Приказка

Там, във време оно, в приказна страна, през ковила конник бързал на война. Тръгнал бил отдавна той за тая сеч и израствал бавно тъмен лес далеч. Свило се сърцето: винаги се бой от места, където има водопой! Но пришпорил коня, той със сетен дъх изкачил наклона до самия връх. Свърнал запъхтяно, слязъл в суходол, минал през поляна, стигнал сипей гол. И се спуснал в клека и през него той стигнал до пътека и до водопой. В безразсъден порив, без да се бои, спрял той коня морен, да го напои. Пещера, към нея — през потока — брод, синкав пламък тлеел пред самия вход. Кървав дим в очите стелел пласт след пласт и откъм горите чул се жален глас. И поел тогава с тръпнещия кон през рова направо той към тоя стон. Хвърлил взор юнашки и видял това: люспеста опашка, змейова глава. Змей девица млада с тяло омотал, бълвал — като в ада — пламък мъртво-бял. Шията висяла като бич корав. в рамото й бяло впит със страшен гняв. Че по стародавен тежък обичай — змеят получавал откуп в тоя край. Там така се грижел простият народ за бедняшки хижи и за мил живот. Шията обгърнал здраво змеят стар и така превърнал в жертва този дар.
Вы читаете Приказка
  • 1
  • 2
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×