Сковал бе студът.И вятър, и степи.И за младенеца студен бе вертепана скалния рът.С дъха си го топлеше волът. Тегладеляха в оборадобитък и хора,над яслите плуваше топла мъгла.Кожуси от плява отърсили, в сняг,в очите с уплахаот зъбера бдяхапастирите, вгледани в нощния мрак.Пред тях беше снежно поле с параклис,гробове и ритли,догоре зарити,и пълна със звездни сияния вие.А редом, незнайна, преди да се взрем,трептеше — унилобедняшко кандило —звездата, потеглила към Витлеем,Тя пламна — копа — надалече дориот свода и бога.тъй както в тревогаразпалват се снопи и село гори.Кола със сено с огнелика следа —тя бе извисенасред цяла вселена,тревожна от тая незнайна звезда.Отблясъкът трепкаше в нощната твърди значеше нещо,съзрял как насрещатук трима добри звездобройци вървят.Камилите с дарове бяха отзади в сбруи магаренца, дребни и постни,ситняха в редица по стръмния скат.И — странна картина на бъдния свят —напредваше всичко, пристигнало после.О, мисли, мечти, светове, а сред тяхи бъдни галерии, бъдни музеи,дела на магьосници, капризи на феии сънища детски, и коледен сняг.И трепет на капещи свещи, и трепетиот великолепен и цветен варак…… А все по-свиреп беше вятърът в степите…… и ябълки златни сред златния мрак.От вейки частично закрит бе вирът,но другата част през гнезда и през клонисе виждаше; можеха да се съзраткак бързат осли и камили по склона.Да тръгнем и ние по правия път,на чудото р всички да сторим поклони —успяха пастирите да промълвят.По пътя от шляпане ставаше жарко.По яркия сняг, като слюда преди,зад къщи се мяркаха боси следи.Скумичеха кучета, сякаш угаркина свещи съзряли — залог за беди.Нощта мразовита бе приказка сякаши някой от тежките преспи — но кой? —незримо се вмъкваше в техния строй.И псетата вкупом подтичваха в мракаи чакаха нещо с ръмжене и вой.По същия път през пустинната местностс тях ангели бързаха в нощния мрак —незрими от чистата си безтелесност,но стъпки оставяше босият крак.
