Елена Павлова
Зайчета и хвърчила
ПЪРВА ГЛАВА
НАДОЛУ ПО РЕКАТА
1. СТРАННАТА ЛОДКА
Лодката беше прекрасна. Тясна, с висок нос и скосен бак, тя приличаше на готов за излитане лебед. Триъгълното платно на мачтата беше като разперени криле…
Броколи забеляза лодката още докато тичаше с останалите зайчета надолу по хълма. Не я бе виждал никога преди и нямаше представа на кого може да е, но, Господи, беше прекрасна! Той я посочи на Детелинка:
— Мислиш ли, че ще ни позволят да се повозим?
Зайката бежешком сви рамене:
— Защо пък не? Такава хубава лодка сигурно си има добър стопанин!
След няколко секунди вече бяха на брега и със смях се хвърлиха в реката. Морковчо поде обичайните си номера — гмуркаше се, плуваше под водата и дърпаше останалите за опашката. Тревичка го издебна и го напръска хубавичко когато той се показа да си поеме дъх, после всички заедно дълго се гониха през плитчините…
Когато накрая се измориха и излязоха да се попекат на слънце, лодката все още беше на същото място.
— Интересно, чия ли е? — Броколи седна на пясъка — Сигурно е пристигнала сутринта, защото щяхме да научим за някой чужденец, ако се е появил вчера…
— Лодка като лодка! — Морковчо изсумтя — В малко селце като нашето чужденците просто идват и си отиват, знаеш…
Любопитството на Броколи не можеше да бъде задоволено така лесно. Останалите зайчета лека-полека задрямаха под ласкавите слънчеви лъчи. Той обаче продължаваше да наблюдава лодката. Накрая не издържа, стана и се приближи до нея.
Отблизо бе още по-красива. Снежнобелият й борд миришеше на прясна боя, на смола и на още нещо непознато, чийто аромат направо спираше дъха — Броколи не знаеше, че всъщност така ухае приключението. Той поглади с лапичка лодката, но това някак си не му беше достатъчно. Бе прочут с неутолимото си любопитство в цялото Детелиново селце, така че промърмори:
— Такава лодка просто трябва да си има добър собственик! Няма начин да ми се разсърди, че съм я разгледал! — след което ловко скочи на борда.
Дъното бе застлано с уханна люцерна. На носа имаше стар компас в тежък и зеленясал меден обков, украсен с непонятни рисунки. Под него, в плетен лозов кош, се намираха навити на рула карти.
— Колко интересно! — Броколи се изтегна върху люцерната — Лодката се носи по реката, а смелият капитан гледа небето и…
Доста дълго той наистина лежа с лапи под тила и зяпа къдравите облачета, но лекото полюляване на вълните постепенно го унесе и Броколи заспа.
Той не усети нито как вятърът издува платното на лодката, нито как хлабаво вързаното въже се изпъва, отвързва се и цопва във водата. Броколи спеше дълбоко и не разбра, как вятърът и течението бързо понасят лодката надолу по реката…
2. БРОКОЛИ И МОРЕТО
Броколи спа непробудно целия следобед, проспа също и нощта, а и следващия ден — няма по-хубава приспивна песен от тази на реката и вълните.
Зайчето се събуди едва на втората сутрин, когато слънцето го погъделичка по носа…
И така, Броколи седна в люцерната и разтри очи само за да открие, че лодката безгрижно лети по течението с издуто от вятъра платно. В първия момент той си помисли, че Морковчо и останалите са му погодили някой номер и ей-сега ще изскочат от храстите на брега с весел смях. Брегът обаче… Броколи се намръщи. Не познаваше местата, край които прелиташе лодката. Освен това слънцето недвусмислено сочеше, че наистина е сутрин и зайчето осъзна, че е спало доста дълго — твърде дълго, за да могат приятелите му да му устройват просто някоя шега. Явно лодката го бе понесла по реката и сега бе безвъзвратно изгубен… Това малко го уплаши — не умееше да управлява лодка и дори не знаеше как да я насочи към брега. Все пак, каза си Броколи, нямаше начин нататък по реката да не срещне някой, който да има представа как да го върне вкъщи. Оставаше проблемът с вечерята, която бе пропуснал, със закуската, която нямаше да получи и с обяда, който май също щеше да му се размине… Стомахът му изкурка.
— Малко свежа детелина не би ми дошла зле! — отбеляза Броколи — Даже никак! Или пък чудесни маргаритки… Не бих се отказал дори от някоя вусна туфа репеи и…
Той си пофантазира малко на тема храна и почти се бе примирил, че ще се наложи да се задоволи с глътка речна вода, когато се сети върху какво е седнал — та нали лодката бе застлана с отлична и все още свежа люцерна!
Въпросът със закуската бе уреден и Броколи щастлив се зае да хруска постелката си.
Обяд дойде и отмина, а лодката все така стремително се носеше по течението. Зайчето непрекъснато се озърташе, но за нещастие не видя нито едно корабче наоколо — нито дори някой от така популярните по реката търговски салове. Нямаше кого да помоли за помощ и сега вече Броколи наистина започна да се плаши. Едно беше да се припичаш на слънцето и да се наслаждаваш на приключението, а съвсем друго — да знаеш, че тъмната страшна нощ ще те завари на открито и сам-самичък…
Късно следобед, когато той погледна напред, видя далеч-далеч пред носа на лодката широка синя ивица. Скоро след това по брега взеха да се мяркат селца и Броколи се обнадежди. Бе започнало да се мръква обаче, когато той най-сетне съзря един сал напред по течението. Управляваше го заек с шарена кърпа на главата.
Броколи се изправи в лодката и размаха лапи като крещеше:
— Там, на сала! Помощ! Помощ!
Заекът с кърпата се обърна и го погледна.
— Помощ! — Броколи заподскача още по-диво — Помогнете ми!
Салът полека-лека се изравняваше с него.
— Какво има? — викна заекът.
— Не мога да я карам… Искам да сляза! — Броколи почти изхленчи последните си думи.
— Ще ти хвърля въже! — реши заекът — Но трябва много бързо да го вържеш за мачтата!
Броколи кимна.
Когато салът дойде на едно ниво с лодката, заекът метна на борда дебела намотка въже. Броколи го хвана и го уви около мачтата. Лодката стремително се носеше напред и въжето се натегна още преди той да успее да довърши възела.
— Дръж се! — подвикна му заекът.
В същия миг въжето се опъна с рязък тласък, лодката подскочи и заора нос във водата. Броколи за малко не падна през борда.
Заекът упорито придърпваше въжето и след няколко минути можа да прескочи в лодката.
— Е, синко, как стана така, че се возиш, а не знаеш къде отиваш? — попита той с усмивка, докато сръчно свиваше платното.
— Ами… — Броколи въздъхна и му обясни как е видял лодката и е заспал в нея.
— Къде живееш всъщност? — полюбопитства заекът.
— Детелиновото селце! — Броколи въздъхна — Далече ли е от тука?
— И още как! — заекът кимна — Доста съм ходил по реката, но чак толкова нагоре не съм се качвал. Със сал навярно пътят ще отнеме близо месец, ако не и повече!
— Но аз не съм спал цял месец!
— Наистина не си! — съгласи се заекът — Течението е много бързо, а и лодката си я бива… Със сала бих слязъл надолу за не по-малко от две седмици!
Броколи се замисли. Все пак, любопитството му бързо надделя. Той махна с лапа към синята ивица на
