„О, Пери, момчето ми, тролът зави, намерих те най-сетне, друже! Ела ти със мен във дома ми красив на чай и сладкиши заслужени.“ И скочи тогава, готов да върви, и „Хайде, да бързаме!“, рече. А Пери нави се и тръгна дори и цяла нощ радост беше. Бисквитки, сметана, че даже и тост, и сладко със вкусни милинки — от всичко опита любезният гост, натъпка се като за тримка. На огъня леко припява котле и къкри кафяво гърненце, а Пери си хапва и пийва добре като послушно и здраво детенце. Когато му стигна до гърлото чак, полегнаха да си починат, след малко обади се тролът пак: „Започвам да точа аз блини. Погачи ще меся с овес, ечемик — с мерак ще те уча на всичко. И ти ще научиш тоз сложен език — че тъй се печелят парички.“ Попитаха: „Где се загуби така?“ Той рече: „На чай бях поканен, погача си хапнах, бисквитки. Сега се чувствам напълно наяден.“ Отново въпрос: „И къде бе това? Във Графството? Може би в Брее?“ Но Пери изгледа ги тъжно сега: „Това не издавам на всеки.“ „Видях где е бил, рече Джак Всичко-знам, съзрях го на път да поема на Стария трол на гърба и оттам комай към Далечното взел е.“ Тогаз всички хобита в паника съща се втурнаха кой както може, вървяха, дордето не зърнаха къща на хълма най-кротко положена. На Стария трол по вратата заблъскаха, завикаха заедно всичките: „Погачи, о, молим те, вкусни и лъскави, за нас да омесиш ти искаме!“ „Вървете си всички, той силно извика, не помня аз вас да съм канил. В четвъртък е ден за погачи и пити, и то за другари отбрани. Вървете си вкъщи! Тук грешка е станала. Домът ми е малък за всички; бисквитите, сладкото, даже сметаната — излапа ги той до трошичка! А вази Лобелия, Кмете и Джак не искам дори да поглеждам. Изчезвайте! Зная аз кой ми е враг! Единствено с Пери се срещам!“ А нашият Пери така напълня от вкусни сладкиши, погачи; едвам във сюртука си се побра и май все по-трудно крачи. Но всеки четвъртък отива на чай, присяда полека на пода, а Старият трол е отслабнал комай, откакто е Пери тъй объл. И както се пее във старата песен от Пери излезе преславен хлебар; от Брее та чак до Морето наесен понесе се името му и на сладкар; при все че не слагаше в своите теста тъй щедро масло и сметана, с каквито във всеки четвъртък сега го черпеше тролът засмяно.

9

Кукурявците25

Във сенките се крият те — във тъмнината синя,
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×