преводите на Любомир Николов. Обяснителните бележки, имащи за цел да припомнят някои имена и факти, са изготвени с помощта на „The Complete Guide to Middle-Earth“ by Robert Foster. — Бел. прев.
2
Червената книга на Западния предел представлява обемна книга с червени кожени корици, написана от Билбо, Фродо и Сам Майтапер и обогатявана с допълнения и бележки от множество неизвестни автори. Освен че се занимава със събитията от края на Третата епоха, тя съдържа и Билбовите „Преводи от елфически език“, както и редица други любопитни приложения. Оригиналът е загубен, но се пазят множество преписи. — Бел.прев.
3
Става въпрос за мемоарите на Билбо, довършени от Фродо и озаглавени от последния „Падането на Властелина на пръстените и завръщането на краля“; вж. „Властелинът на Пръстените“ (ВП), т. II, 587. Тук и навсякъде по-надолу отпратките са към двутомното издание на „Народна култура“, С, 1990. — Бел.прев.
4
Вж. ВП, т. I, 263. — Бел.прев.
5
Вж. ВП, т. II, 230. — Бел.прев.
6
ВП, т. I, 226–228. — Бел.прев.
7
Дол Амрот е главният град на Белфалас в Гондор. — Бел.прев.
8
Лефнуи, Мортонд-Кирил-Рингло, Гилрейн-Сернуи, и Андуин. — Бел.авт.
9
Име на гондорска принцеса, чрез която Арагорн претендира за южно потекло. Така се е наричала и дъщерята на дъщерята на Сам — Еланор, но нейното име, ако изобщо е свързано с въпросното стихотворение, вероятно е дошло от него, тъй като не е характерно за Западното наречие. — Бел.авт.
10
Или Анфалас, крайбрежна област между Лефнуи и Мортхонд, владение на Гондор. — Бел.прев.
11
Стрит насип е малко поселище на северния бряг на Върбоструйка; намира се извън пределите на Плета, тъй че е охранявано и отбранявано от насип или преграда, стигаща чак до водата. На възвишението зад него, в тясната ивица между Плета и Брендивин, се намира селцето Брередон (Брезов хълм). При Сивокей, устието на Крайграфската река, има пристанище, от което се стига до Дълбок дол и нататък към Пътя, извеждащ към Тръстиково и Стъблино. — Бел.авт.
12
Всъщност вероятно именно те са го нарекли с това име (фуковско по форма), което се прибавя към многото му по-стари имена. — Бел.авт.
13
Вж. ВП, т. 1,123–133. — Бел.прев.
14
В случай че някой е забравил, Том Бомбадил живее в Старата гора. По-точно той е нейният абсолютен господар — там не може да му повлияе дори Пръстенът. Въпросът за произхода му не е напълно изяснен, макар на външен вид да наподобява човешко същество — нисичък и червендалест, с вечното синьо перо, стърчащо от шапката му, с огромните жълти обувки. Притежава наистина изключителни сила, познания и веселост. Както и много имена. Сам той се нарича Най-стария и твърди, че е роден още в зората на Първата епоха. Името Том Бомбадил му е дадено от хобитите от Фуков край; за елфите е Ярвен Бен-адар, за джуджетата — Форн. Тъй като рядко напуска Гората, пътешествията му, описани в следващите две поеми, могат да се приемат за наистина забележителни. — Бел.прев.
15
Всички тези страни са несъществуващи. В имената им авторът на стихотворението Билбо явно е търсил елфическо звучене. — Бел.прев.
16
По всяка вероятност несъществуващи видове насекоми. — Бел.прев.
17
Двете елфически принцеси Азйа и Тйа се споменават само тук. Всяка прилика с други лица и събития най-вероятно е случайна. — Бел.прев.
18
Възможно е Човекът от Луната, който се споменава в някои предания, известни в Графството и Гондор, да е свързан с лунния пилот Тилион, поискал да докосне духа на огъня Ариен, но изгорен от него. — Бел.прев.
19
Залива Белфалас. — Бел.прев.
