Църквата на третото хилядолетие

разказваше как преди тридесет години при тях е започнала реформа за приобщаване на младите хора към църквата, а от две-три години теолозите на диоцеза мислят за нови промени. В сряда пристигна със съпругата си пастор Робърт Харис от Презвитерианската църква на щата Индиана в САЩ. Той наложи мнението, че колкото да се стреми към евангелски добродетели днес, младият човек се влияе от пагубното въздействие на малкия екран, който възпитава в егоизъм и насилие…

Барбара Шенклер от Мюнхен, довела за трети път група ученици от Германия, предложи: „Ние трябва да имаме две крила на църковен живот: за младите и за старите хора. Преди да дойдат в Тезе много свещеници, пастори, богослови мислят, че само тяхната църква е празна от младежи. Тук се убеждаваме, че навсякъде е така. Длъжни сме да търсим нови евангелски методи за усилване на младежките добродетели.“

40-годишната Габи от Методистката църква в Чикаго попита: „Кой днес може да застане против заразата със зло от някои филми на телевизията?“ „Всички ние — отвърна й Дороти от Холандия, изпълнявала християнска мисия в Танзания. — Нали към силата на доброто са насочени всички наши молитви и действия?“

Пристигнал за първи път в Тезе и останал повече от два месеца, 23 годишният Роберт Който от Кения сподели мечтата си: „Моите родители са католици. Когато отново се върна при тях, ще стана свещеник в нашия град. След време ще се опитам да основа общност като тази, макар да зная от брат Роже колко трудно е единството.“

В началото мнозина са изненадани от скромния бит, от липсата на съвременни забавления. Но в края на престоя те започват да мечтаят за още една седмица в блажения рай. Някои идват тук за втори, трети път. В подножието на хълма, където е църквата има езеро с изворна вода, а край него параклис с иконите на Иисус Христос и Света Богородица. Край иконите хората поставят речни камъчета с думи за благодарност. Върху едно от тях някой е написал на немски: „Господи, обичам Те повече от своята душа!“

В Тезе се осигурява време, място, възможност на различните националности и религиозни общности да извършват свое богослужение. Един български и един руски свещеник от Православната църква отслужиха Света литургия в старата църква от XII век… Дните до 23 август минаха като миг. Когато си тръгнахме от това богоизбрано място, пожелахме да се върнем отново! Нещо повече — решихме и ние да намерим място в България, където да основем общност за молитвени срещи, за влиятелни разговори на млади хора. Спомнихме си, че и брат Роберт от Кения искаше да намери в Африка хълм за спасителни миротворци. И епископът от Австралия имаше подобна амбиция за реформа на тяхната нова църква… И пастор Харис пожела да издигнат огромен дом на мира в щата Индиана… И още стотици, навярно хиляди издигнати хълмове по земята могат да дадат подслон за децата на един нов, благоразумен свят. Вече си представяхме как ще го променим към добро, без войни и вражда между хората. Защото младите хора така много приличат на Ангели, възвестяващи на земята нейния обетован, божествен мир…

… При пристигането ни преди зазоряване в Париж върху тъмния фон на Айфеловата кула светеха три огромни цифри 495. Под тях с малки букви беше написано, че толкова са дните до началото на 2 000-та година. За мнозина Тезе е Църквата на Третото хилядолетие…

Когато преживявал на о. Света Елена в заточение, Наполеон казал на един от своите приближени: „Христос е най-великият пълководец, защото воюва и побеждава без оръжие.“ Тези редове написах с перо от гълъб от площада „Сан Марко“ във Венеция. Дано те да се превърнат в птици и изпълнят нашите добри човешки помисли. Заради вярата ни, че Бог е наш Баща и всички ние сме сестри и братя, независимо от това къде сме родени.

Публикация във „Вестник за жената“,

16 септември 1998 г.

,

Информация за текста

© 1998 Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10465]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00