го дадат, докато не получа седма степен на отговорност и ако не съм отличник в самоизявата…
— Ама на мен ми трябва точно това, Ърнест! Хайде, отивай във времето си и донеси тенденсора на твоята наставничка.
Момчето беше шокирано. Лицето му беше такова, сякаш съм му заповядал да пречука президента.
— Но тенденсорът не е мой…
— Ти искаш ли да видиш най-великата финансова операция, или не? Банките изгарят, дребните вложители… и всички тези работи — искаш ли? Тогава духвай при настойничката.
— За мен ли говорите? — чу се висок чист глас.
Момчето рязко се обърна.
— Моята настойничка! — изпищя то.
Около облака стоеше дребна старица в някаква неразбираема зелена дреха. Усмихна се тъжно на Ърнест, а мен изгледа с явно неодобрение.
— Надявам се разбра, Ърнест, че този период на „необикновени приключения“ е всъщност грозен и населен с множество недостойни личности. Хайде, време е да се връщаш.
— Искате да кажете, че… цензорът пазач е знаел от самото начало? И сте ми разрешили?
— Естествено. Много сме доволни от твоите успехи в самоизявите и затова решихме да направим изключение за теб. Тези изкривени, твърде романтични представи за тази сложна епоха трябваше да бъдат поправени. Затова решихме сам да се убедиш колко жестока и несправедлива е била тази епоха. Без това не би могъл да получиш пета степен на отговорност. А сега да си тръгваме.
Реших, че е крайно време и аз да кажа нещо.
— А по въпроса за моята личност?
Дъртофелката ме погледна и поклати глава.
— По този въпрос нищо. Оставяме ви и си отиваме. А що се отнася до различните предмети, които незаконно получихте от нашата епоха — Ърнест, не биваше да отиваш толкова далеч — ние си ги прибираме.
— Пак аз не мисля така — и сграбчих момчето за рамото. То започна да се дърпа, но аз стисках здраво. — Ако не направите, каквото кажа, на момчето му се пише лошо… Всичките му кокали…
— Какво искате от мен? — попита бабето с пискливото си гласче.
— Вашия тенденсор. Оня, без клавишите.
— Скоро ще се върна. — Обърна се и потъна в синкавата мъгла.
Хе, колко просто се оказа всичко! Това беше най-голямата победа в живота ми! Момчето се дърпаше, но шансът да избяга от мен беше точно толкова, колкото пари да избягат от портфейл.
После мъглата се разсея и старицата се показа. Държеше някаква кръгла джаджа с ръкохватка в средата.
— Това е добро начало — започнах, но в този момент тя превъртя ръкохватката.
Вкамених се. Не мога да мръдна на милиметър, даже прастите си не можех… Момчето се измъкна от лапите ми, взе тенденсора и изтича при нея.
— Виждаш ли, Ърнест — каза тя. — Типично поведение. Егоизмът, алчността, жестокостта при пълното отсъствие на социалното…
С тези думи двамата се стопиха в мъглата и след секунда сиянието изчезна. Хвърлих се напред, но около камъните беше пусто.
Не, не съвсем. Кутията с боя все още беше до дървото. Наведох се и протегнах ръка. Присветна нещо синьо и тънкото гласче каза: „Извинявайте. Хоп!“ — и кутията изчезна. Мигом се обърнах — никой.
Едва не рухнах. А колко можех да изкарам! Информация, от която можех да направя милиони!
И тогава си спомних — информацията!! Момчето каза, че някой си Венцеслаус изобретил някакъв си спириликс горе-долу по нашето време. Но имал трудности с финансирането. Понятие си нямам какво е това спириликс и какво прави, но веднага реших, че трябва да намеря изобретателя и да вложа в тази работа всичко до последния си цент.
Върнах се в кантората и започнах да наемам частни детективи. По телефонния указател не ставаше — моят Венцеслаус може би няма телефон. Аз, разбира се, не обяснявах на детективите подробностите, просто им казах да търсят из цялата държава хора с фамилията Венцеслаус или нещо подобно. И лично да говоря с всеки от тях. Естествено, разказвах тази история всеки път отново и отново… С надеждата, че някой ще си признае за изобретяването на спириликса или нещо подобно…
Точно затова дойдох при вас, мистър Венцелотс. Разпитвам всички с подобни фамилии, налага се. Може да не съм запомнил правилно? Може по-късно да си е сменил фамилията? Помислете си, мистър Венцелотс. Спомнете си — да сте изобретявали нещо? Освен с пилета, с какво друго се занимавате? Не, не, мисля, че самоделният капан за мишки е онова, което… Може би сте написали книга? А може би имате намерение да напишите? Добре, тръгвам си. А случайно да имате роднини, които обичат да масторят? Или да изобретяват? Не, така ли? О, не можете да си представите колко народ се казва Венцеслаус или нещо подобно… Добре, тръгвам си.
Казахте, че сте изобретили нов капан за мишки. Хайде да пообмислим. И какво прави той? Лови мишки? Е, това е повече от ясно. И как по-точно работи?
Информация за текста
© 1947 Уилям Тен
© Стойко Стоев, превод от английски
William Tenn
Errand Boy, 1947
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/918)
Последна редакция: 2006-08-06 15:31:05
