Николай Теллалов
Изборът
1.1
— Господин главен инструктор, курсант Камен Иванов…
— Седнете, курсант, това е просто индивидуално събеседване, не е изненадващо препитване за оценка… Удобно ли се настанихте?
— Напълно, инструктор.
— Днес ще говорим за азбучни истини… тоест вие ще ми ги преповторите. Спокойно, няма уловка. Възприемете го като… увод към основната тема на срещата ни. И така… Отговаряйте бързо и без да се замисляте! Основни възли на конкистадор?
— Енергоблок — каскаден термоядрен реактор за иницииране на ПП-уредбата; двигател — магнитни насочвачи на постъпващата по ПП-канала плазма; аблационни позитронни генератори с импулс пет хиляди секунди за корекции на траекторията; вътрешна защита — кърмови противорадиационен екран между мегамодулите и енергоблока с ПП-агрегата и двигателя, също така — курсови радиационен щит; външна защита — пасивна: отклоняващи електромагнитни полета, активна: дезинтегратори с далечен обсег, за превръщане на струпвания вещество пред звездолета в електрически заредена плазма и лъчения, освен тях — силово поле, което анихилира по-дребните частици материя; команден модул; трюмове; горивни холдери — в случай на повреда на ПП-агрегата осигуряват ускорителна или спирачна тяга на конкистадора… свързочни и навигационни радиотелескопи…
Инструкторът го прекъсна с нов въпрос:
— Откъде постъпва плазмата в активната зона на магнитните сопла?
— От вътрешността на Слънцето по стабилизиран подпространствен капиляр, също така наричан ПП- канал. За телепортационния пренос на материя е без значение виртуалната дължина на капиляра и при непрекъснато функциониране на ПП-агрегата до края на мисията източник на плазма може да си остане Слънцето… макар че се предполага, че на разстояния по-големи от мегапарсек ПП-каналът ще колапсира. Теоретично. При прекъсване на работата на агрегата се провежда пробиване на червейева дупка, която се самонасочва към най-близката звезда като център на силна гравитация… постъпването на плазма се възобновява. Изтичането й под формата на реактивната струя дава възможност на конкистадора да достигне околосветлинна скорост…
— Защо командният модул не е конструктивно изпълнен като ротор за изкуствена гравитация?
Курсантът потисна усмивка. Детинско питане.
— Звездолетът по време на почти цялата мисия се движи с ускорение, при което инерцията създава ефект на привличане… понеже корабът е предназначен да следва схемата на полет „ускоряване до средата на пътя — обръщане на тягата и забавяне“…
— Съдържание на трюмовете?
— Предимно хибернатори с хиляди стаза-капсули — заселници за новите светове. Има и малко необходими машини и оборудване, най-вече производствени комплекси за потребителски…
— Защо не се пращат изследователски завръщащи се звездолети, а направо кораби с колонисти?
— Първо, дистанционните наблюдения от Слънчевата система позволяват да се набележат подходящи цели без пращане на изследователски сонди. Второ, никоя научна експедиция не би била ефективна, ако не провежда полеви изследвания на нов свят в продължение на по-малко двайсет години, като въпреки това получените знания пак ще са сравнително повърхностни. А две десетилетия практически представляват срок на едно селище, тоест колония. Като се вземе предвид, че без подходяща промишлена база колонията не би била в състояние да стъкми конкистадора си за завръщане, ако ПП-агрегатът се е амортизирал, то обратното пътуване става невъзможно за реализиране. Но дори при пълна функционална пригодност на двигателната уредба завръщането среща редица трудности. Най-вече — КОГА ще се завърнат. Поради темпоралната дилатация при междузвезден прелет на Земята ще е минало много повече време… Затова е по- целесъобразно и хуманно направо да се основава колония, която да е роден дом за заселниците и техните потомци, защото поне част от тях ще продължат изпълнението на научната програма, зададена им от Земята…
— Не споменахте екипажа сред възлите на конкистадора.
— Не ми дадохте възможност. Екипажът, заедно с бордовия МИ и навигационната система са мозъкът на кораба и неговата нервна система. МИ е по-бърз от кое да е човешко същество, но е програмиран така, че да взема решения само и единствено в коридора на дадените му от хората инструкции. Последната дума има екипажът, който е „волята“ на машинния мозък на кораба… Това е.
— Щяхте да добавите нещо, но се отказахте. Кажете го.
— Ами… Всъщност, МИ прекрасно се справя с всичко на звездолета — от перманентното тестване на системите и конструкцията, навигацията и маневрите, управление на процесите в реактора и ПП-канала, защитата, надзора над хибернаторите, ремонти до пета степен сложност включително… Астронавтите на борда са по-скоро като… инспектори, които не се намират през цялото време на мисията в стаза като пътниците.
— Това лошо ли е?
— Ммм… разточително.
— Именно. Тъкмо това щеше да е следващия ми въпрос — кое излиза най-скъпо в производството на един конкистадор?
— Експертите на Агенцията твърдят, и нямам основания да не им се доверя, че всеки звездолет е скъп, защото не е серийно производство. Всеки е уникален, всеки се прави малко по-различен от предишния с оглед на опита и напредъка на техниката. И все пак разходите биха могли да се намалят, ако…
2.1
Стреснато подскочи в нишата, където беше се сврял да си почине от внезапната умора, влята в тялото от нервното напрежение. При некоординираните си движения събори материали и инструменти за ръчен ремонт, които се съхраняваха в нишата, те изпаднаха навън в коридора и вдигнаха шум. Камен замръзна, превръщайки се в слух. В ръката си конвулсивно стискаше прът от титанкерамит — вече не можеше да си спомни откъде го измъкна. Примитивното, макар и произведено в резултат на високи технологии „оръжие“ му даваше нужната капка смелост и сила да се овладее.
Но от друга страна самата му решимост да използва пръта — (аха, май е елемент от аварийна стенна стълбичка…) — представляваше източник на друг вид безпокойство, предпоставка за паника, нервна криза и срив.
Майко мила, нима ще ударя с ТОВА!…
И пак, леката и извънредно яка тояга бе за предпочитане пред ултразвуковия перфоратор. Бе грабнал такъв преди около час при бягството си от командния модул на звездолета. В някакъв моментен пристъп на хладнокръвие Камен изпробва инструмента върху лека преградна стена от армирана полимерна маса… и се ужаси от успешния резултат, настръхна от собственото си мрачно ликуване при вида на акуратната дупка в стената, чийто материал бе значително по-издръжлив от жива плът!…
Не, не, само не това…
А нима прътът щеше да причини по-малки щети на живо човешко тяло? Щеше ли да е „по-естетична“ гледката? Ха!
Чакай малко, каква плът, какво тяло… — прекъсна в онзи момент обърканите си мисли Камен. Нещо го зачовърка в паметта, чак мозъкът го засърбя под черепа, а от тъмните води на подсъзнанието към областта на изказваемото тръгна да изплува някакво хрумване… не — спомен?
Инструкция. Съвет за черни дни.
Само че в този миг чу в дъното на коридора стъпки и гласа на Ерика. И тогава хукна да бяга, воден само от първата осъзната част от въпросния съвет за черни дни:
СПАСЯВАЙ СИ КОЖАТА
Камен напрегнато се ослушваше, но в коридора бе тихо. Обичайните приглушени шумове на
