Ланселот, рицарят на каруцата

при тебе да не служа аз.“
На краля дотежа му, даже,
не знаейки какво да каже,
така му рече начаса:
„Това пък глуми да не са?“
Отвърна Ке: „Кралю честити,
сега не ми е до шегите,
напускам безусловно, друга
не искам никаква услуга
и дарове за верността.
Дори сега ми се прищя
веднага аз да си изляза.“
„Поради гняв или омраза
към мене сте го пожелали?
Недейте, драги сенешале,10
във двора ми си останете,
че няма нещо, запомнете,
което аз не бих ви дал,
да бъдете при своя крал.“
„Сир — каза Ке, — ще си замина11
и да ми давате по крина
най-чисто злато всеки ден.“
А краля твърде бе смутен
и при кралицата отиде:
„Госпожо, но какво обиди,
да сте разбрали, сенешала?
Да търси с моя двор раздяла
не знам причината каква е.
За мен каквото не желае,
за вас ще го направи, знам,
но помолете го, мадам.
След просбите ми да остане
е ред на вашите покани,
паднете му на колене,
спокоен аз да съм поне,
че ще е в моите палати.“
Кралицата при него прати.
А сенешала тя откри
при сътрапезници добри
и рече му с горчивина:
„Тъй много, Ке, ми домъчня,
когато чух за вас, уви,
какво от всички се мълви.
Тежи ми много мисълта ви
тук краля да се изостави.
С кой ум това решихте, питам.
За мъдър няма да ви считам,
ни за любезен както вчера.
С молбата си не лицемеря:
Ке, останете с нас ведно!“
„Благодаря, госпожо, но
не мога вече да остана.“
И тя молбите си подхвана,
след нея — рицари накуп.
А Ке, но без да бъде груб,
й рече грижа да си няма.
И падна тази първа дама
в нозете му без колебание,
но Ке помоли я да стане.
Отвърна му да я остави,
че ще склони да се изправи,
но увещае ли го тя.
Тогава Ке й обеща
да не помисля за раздяла,
ако не го възпират краля
и тя, реши ли нещо сам.
„Каквото и да бъде, знам,
че никой няма да ви пречи,
елате да му кажем вече:
оставате при краля свой.“
С кралицата отиде той.
Застанаха пред краля:
„Сир — му рече тя, —
Ке най-подир едва
предумах да остане,
предавам ви го с обещание
молбата му да уважите.“
Въздишка облекчи гърдите
на краля — ще му обещае,
каквото и да пожелае.
„Сир — каза Ке, — но да посочим
дарът какъв е, който впрочем
ми обещахте в този час.
Щастлив безкрайно ще съм аз,
като получа милостта ви.
Кралицата да се избави,
на мен сега я поверете
да я опазя от несрети,
нас чака рицарят в гората.“
Не знаеше да се отмята
от думата си кралят, но
тук огорчение едно
му пролича и гневен млъкна.
Кралицата — и тя помръкна,
за всички гости стана видно,
че горделиво и обидно
държал се беше Ке така.
И кралят хвана за ръка
кралицата и промълви й: