То бе тъй отдавна в далечна страна — В приморска страна сред мъгли. — И живееше там девойка една, Наречена Аннабел-Ли; Обичах я аз — и обичан сам бях: В разлъка не бихме могли. Ний бяхме деца — две деца в таз страна, Окръжена от сиви мъгли, — Но безкрайна любов — непозната до днес — Ме обвързваше с Аннабел-Ли! — И за нея дори да завиждат на нас Серафимите биха могли! Но затуй ли, — уви! — в тая морска страна, Окръжена от вечни мъгли, — Ах, затуй ли, — уви! — буря есенна сви — И уби мойта Аннабел-Ли! И тогава от мен, в онзи траурен ден, — Там роднини и близки дошли — Скриха в скъп саркофаг върху морския бряг Навсегда мойта Аннабел-Ли! О, без завист, — уви! — горе в ангелский хор Да ни гледат не биха могли! — И аз знам: затова — знаят всички това Във онази страна сред мъгли — Затова там, — уви! — буря есенна сви И уби мойта Аннабел-Ли! Но аз зная: сега да обичат така, Както двама ний с Аннабел-Ли — Да обичат така, както двамата ний — Вече други не биха могли! И затуй — нито Бог в своя светъл чертог, Нито земните духове зли — Те не ще разделят вече мойта душа От душата на Аннабел-Ли! Щом луната изгрей, скъпи мисли навей За нетленната Аннабел-Ли! — И звездите навред ми изпращат привет Със очите на Аннабел-Ли! — В нощний мрак аз съм пак там под гробния свод С нея — мойта душа — и любов — и живот! — Сякаш двама ни сбра във един саркофаг любовта там на морския бряг! ,
© 1920 Георги Михайлов, превод от английски
Edgar Allan Poe
Annabel Lee, 1849
Сканиране, разпознаване и корекция: А.Б., 2010
Издание: Едгар По. Поеми. София, 1920
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15933]
Последна редакция: 2010-04-24 18:00:00
