Пол Андерсън

Крилата на победата

Нашите изследователски задачи ни бяха отвели чак отвъд големите слънца Алфа и Бета от Южния кръст, а разстоянието до Земята бе колкото до съзвездието Вълк. Но Земята отстоеше на 278 светлинни години, слънцето отдавна беше станало невидимо и звездите рисуваха странни картини в тъмнината.

След три години бяхме изморени и претърпели загуби, а чудесата продължаваха. И как биха могли да секнат — нали пътувахме от свят в свят? Бяхме видели толкова много светове и някои от тези, на които стъпихме, бяха прекрасни, други ужасни, някои — и двете заедно (както и и на Земята), но нямаше два еднакви и всички бяха тайнствени. Оставаха в съзнанието ни като замъглен спомен.

Все още копнеехме да намерим друга съзнателна раса повече, отколкото да открием нова планета, подходяща за колонизиране от човека. Преди година Али Хамид бе загинал от отровно ухапване, Мануел Гонсалвес още не се бе оправил от черепна фрактура, причинена от тоягата на едно разгневено същество при последната ни спирка. Така Вон Уебнър стана нашия главен ксенолог, а от него можеха да се очакват неприятности.

И не че той или някой от нас ги искаше. В свят, непригоден специално за теб, или се научаваш да действаш внимателно, или си мъртъв, трета възможност няма. Приближихме поредната звезда, защото всяко джудже от тип „G“ сякаш ни махаше да се приближим, но не влязохме в орбита около най- земеподобния й спътник, докато неутрино-анализът не потвърди, че никой в системата не използваше атомна енергия. Преди да изпратим първите роботи за сондаж, изстискахме всичко от уредите си.

Слънцето беше G9, със златен цвят, по размер наполовина на нашето. Планетата, която ни интересуваеше имаше естествена радиация, близка до земната. Беше по-малка, спритегляне 0.75, с по- тънка и суха атмосфера. Но въздухът бе годен за дишане, а съществуваха и водни басейни които с известни резерви можеха да бъдат наречени океани. Обърнато към обсипаното със звезди тъмно небе, кълбото беше много красиво; синьо, светлокафяво, ръждивокафяво, покрито с бели облаци. Около него като ескорт се носеха двете му малки луни. Биологическите проби потвърдиха, че животът тук е химически близък до нашия. Никой от култивираните от нас микроорганизми не показваше някаква опасност, при която обикновените предпазни мерки и медицински средства биха били безполезни. Фотосите, направени на малки надморски Височини и на сушата, изобразяваха езера и гори и широки равнини. Бяхме в бойна готовност да стъпим на повърхността. Но туземците…

Припомнете си само колко ново явление са полетите в хиперпространството и колко необятен е космосът. Организаторите на Голямото Изследване бяха прекалено мъдри, за да си въобразят, че малкото, което бяхме научили за няколкото съседни системи, ще ни даде достатъчни познания за формулирането на основна поведенческа доктрина. Нашата служба имаше следното гордо мото: „Ние идваме като приятели“. Иначе всеки екипаж бе свободен сам да определя начините си на действие. След пет години оцелелите трябваше да се съберат и да обменят опит.

От името на всички, които бяха на борда на „Олга“, капитан Грей беше решил, че живите същества не бива да бъдат обезпокоявани от гледката на нашите машини и трябваше да се стремим да вземаме преимуществено проби от необитаеми райони. Самите ние, след приземяване, се показахме открито. Как изглеждаш все пак е далеч по-маловажно, отколкото какво мислиш — или поне така вярвахме.

Разбира се, ние притежавахме всички данни, събрани от орбита и при високоатмосферното проучване. Макар и не изключително ясни при тези условия, снимките ни показаха няколко малки града, пръснати на два континента — групичка сгради без защитни стени и обособени улици (нещо характерно за примитивните общества). Те изглеждаха твърде незначителни в сравнение с огромните и почти ненаселени територии. Доколкото можахме да определим, въпреки многообразието от култури, населението се намираше на границата между каменната и желязната ера. Наред с това, встрани от малките градове, се мяркаха неизменно и селища от по няколко самотни къщи. Никое от тях не бе разположено на по-малко от 10 км от другото; повечето бяха дори още по-отдалечени.

— Предполагам, че са месоядни — каза Уебнър. — Примитивните общества се изхранват с лов, риболов и събиране на плодове, напредналите — със скотовъдство. Големите площи, които изглеждат обработваеми, вероятно дават само фураж; те нямат основа за планирано фермерство — той подръпна брадичката си и продължи: — Признавам, озадачен съм как са достигнали до тази степен на цивилизованост. За това ниво на технологично развитие са необходими търговия, комуникации, обмен на идеи. Ако правилно се ориентирам по снимките, на практика пътища не съществуват, малко калпави шосета между градовете и мините или към случайните докове за баржи и кораби. По дяволите, водният транспорт е недостатъчен!

— Може би използват впрегатен добитък? — предположих.

— Прекалено бавен начин за придвижване — каза той. — Не биха имали шанса да развият истинска култура, ако трябваше да изминават месеци при осъществяване на всяка отделна връзка. — Собствената му педантичност го бе овладяла за момент и сега той се отърси от нея:

— Добре де, ще видим. — Израз, който звучи еднакво мъдро на всички езици.

При установяването на първия контакт винаги вземаха участие трима души — минимален брой — от страх да не загубим повече. Този път избрахме Уебнър, ксенолог; Арам Тюрекиан, пилот и Юкико Сачански, въорьжена охрана. Последната беше включена по идея на Грей, той настояваше тази задача да се даде на някоя от жените, Смяташе, че те по-добре от мъжете умеят да наблюдават и да изчакват, както и е по- малко вероятно да открият огън в неясна ситуация.

Избраното място бе металургичен район, въпреки че не представляваше същински град. Защо трябваше да усложняваме нещата, без да е необходимо? То се намираше на неравна височина, заобиколена от много километри гъста гора. На север склонът се издигаше стръмно над горския пояс, където чукарите му се оформяха в корона около масивен ледник. На юг преминаваше в голямо плато — открита местност, където стадата пасяха някакво червеникаво подобие на трева или шубраци. Може би бяха опитомени, може би — не. И в двата случая ловът Вероятно бе едно от основните препитания на местните обитатели.

— Нима това е причината да са толкова разпилени? — учуди се Юкико — Всеки техен индивид ли се нуждае от свое пасище?

— Ако е така, всеки трябва да има определена територия — каза Уебнър — Отваряй си очите, картечарке!

Не ни беше забранено да се защитаваме при атака, предизвикана от наша или чужда грешка. Тюрекиан погледна през рамо и забеляза как момичето трепна и се сви. Гледката и тонът на Уебнър го накараха да кипне.

— Я по-кротко, Вон — изръмжа той.

Дългата, мършава фигура на Уебнър застина на седалката. Когато наведе глава към пилота, плешивината лъсна през рядката коса на черепа му.

— Какво каза?

— Казах да си гледаш работата! Ако въобще я умееш.

— Внимавай с държанието! Може да командвам за пръв път, но аз съм…

— Моля ви — Юкико се пресегна от оръдейния пулт и сложи ръце на раменете им. — Моля ви, не се карайте… точно когато сме на път да се срещнем с цяла една нова история.

Не можеха да не я послушат. Дори и в работен гащеризон, пълен с инструменти, евразийскиятт й произход я правеше най-желаната жена на борда на „Олга“, освен това и останалите момичета я харесваха, а Гонсалвес винаги я наричаше „симпатичната девойка“.

Ето защо й се подчиниха. Бяха лош тандем, но не и врагове — не бяха в състояние да си позволят да ги завладее омразата — просто не бяха приятели. Уебнър бе академичен тип, професор по ксенология от университета в Океания. На младини бе написал отлична дисертация, чиято теза бе изградена върху данни от народната занаятчийска култура на Синтия и бе оценена високо. Беше коравосърдечен тип и заклет теоретик, когото средната възраст бе превърнала в догматик.

Тюрекиан бе другата крайност: млад, плещест, с черна брада, необуздан и шумен, роден в база на Марс и свикнал да се бори постоянно със заобикалящата го вселена. Ако половината от хвалбите му бяха верни, той беше най-смелият авантюрист, най-печеният боец и най-добрият любовник. Но за себе си бях открил, че съвсем не бе играчът, за който се представяше. Освен това той беше способен, непринуден и доста популярен заради готовността си винаги да помогне, което може би бе запалило завистта на неприветливия Уебнър.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×