Дискриминатор

Металният вариант е снабден с електронна апаратура, тя поддържа ритъма. А това означава, че трябва да бъде включен цял механизъм от миниатюрни приспособления, за да променят сърдечния ритъм така, че той да подхожда на емоционалния и физически статус на индивида. Понякога там нещо не върви и хората умират преди грешката да бъде поправена.

— Никога не съм чувал за такова нещо.

— Уверявам ви, случва се и това.

— Искате да ми кажете, че се случва често?

— Съвсем не. Случва се рядко.

— Ами ще опитам. Какво ще ми кажете за пластмасовите сърца? Те нямат ли приспособление за определяне на ритъма?

— Естествено имат. Но химическият строеж на фибро кибер-сърце е доста по-близък до строежа на човешката тъкан. То е в състояние да реагира на йонния и хормонален контрол на самото тяло. И общият комплекс от приспособления, които то трябва да съдържа, е много по-опростен, отколкото при металното кибер-сърце.

— Пластмасовото сърце никога ли не излиза от хормонален контрол?

— Досега не се е случвало с нито едно сърце.

— Защото не сте ги имплантирали често. Не е ли така?

Хирургът малко се забави с отговора си:

— Вярно е, че фибро кибер-сърцата не са използвани толкова дълго, колкото металните.

— Ето на. И в какво е тогава проблемът, докторе? Страх ви е, че се превръщам в робот… в Метало, както ги наричат, откакто и те станаха граждани?

— Няма нищо лошо в Металото като Метало. Както казвате, те също са граждани. Но вие не сте Метало. Вие сте човешко същество. Защо да не си останете човешко същество?

— Защото искам най-доброто за себе си. И то в случая е металното сърце. Разбирате ли?

— Много добре — кимна хирургът в знак, че разбира. — Ще ви помолят да подпишете необходимите документи и после ще ви бъде имплантирано метално сърце.

— А вие ще ръководите операцията? Казаха ми, че сте най-добрият.

— Ще направя каквото е във възможностите ми, за да премине операцията леко.

После врата се отвори и автоматичната количка изведе пациента при сестрата, която го очакваше.

Медицинският инженер влезе, огледа през рамо излизащия пациент и изчака вратата да се затвори след него:

— Е, не ми е възможно само по вида ви да разбера какво е станало. Какво е решението му?

Хирургът се наведе над масата, за да отбележи последните си бележки:

— Както казахте, така и стана. Той настоя за метално кибер-сърце.

— В края на краищата те са по-добри.

— Разликата е незначителна. Те са от по-дълго време в употреба, нищо повече. Тази мания поразява човечеството, откакто Метало съществата получиха граждански права. Хората са обзети от странното желание да направят Метало съществата част от себе си. Стремят се към физическа мощ и издръжливост, която свързват с роботите.

— Процесът не е едностранен, докторе. Вие не работите с Метало същества, но аз работя и зная. Последните двама, които дойдоха за поправка, помолиха за фибро елементи.

— Получиха ли ги?

— В единия случай ставаше въпрос само за сухожилия. Нямаше значение дали са от метал или от фибро тъкан. Другият искаше кръвна система или неин еквивалент. Казах, че не мога да му направя, не и без цялостно преустройство на структурата на тялото му с фибро тъкан… Но мисля, че един ден ще се стигне и до това. Метало същества, които не са истински Метало, а са от плът и кръв.

— Нямате обаче нищо против, така ли?

— А защо да имам? Нямам нищо против и срещу метализираните човешки същества. На Земята сега имаме два вида интелект. Защо да се мъчим с тези два вида? Нека да се приближават един към друг. Най- накрая няма да можем да ги различаваме. Защо да е нужно да ги различаваме? Ще имаме най-доброто съчетание от двата свята: плюсовете на хората, свързани с плюсовете на роботите.

— Ще получите хибрид — отговори хирургът, а в интонацията му се долавяше някакво подобие на ярост. — Ще получите нещо, което не е нито едното, нито другото. Не е ли логично индивидът да е дотолкова горд с тялото си, със своята идентичност, че да не пожелае да ги смесва с някакви чужди същества? Би ли поискал той хибридизация?

— Това са расистки приказки.

— Тогава нека да е така — отговори хирургът спокойно. — Вярвам в съществата такива, каквито са. Не бих променил и частица от своето тяло по никакви причини. Ако някой орган се нуждае от подмяна, ще поискам да го заменят с такъв, който е най-близък по природа с него. Аз съм си аз, много съм доволен от себе си и не мога да бъда никой друг.

Завърши мисълта си. Сега трябваше да се приготви за операцията. Сложи силните си ръце в нагорещената пещ и ги остави да се зачервят до огненочервено. Така се стерилизираха изцяло. Но независимо от пламенните му думи, той никога не повиши глас, а по излъсканото му метално лице (както винаги) не се появи и следа от чувство.

,

Информация за текста

© 1967 Айзък Азимов

© 1999 Елена Кортел, превод от английски

Isaac Asimov

Segregationist, 1967

Източник: http://sfbg.us

Издание:

Айзък Азимов. Събрани разкази (том трети)

„Мириам Паблишинг“, София, 1999

ISBN: 954-951-364-5

Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1, Volume 2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1138]

Последна редакция: 2009-09-01 18:05:00