Айзък Азимов
Женска интуиция
ТРИТЕ ЗАКОНА НА РОБОТИКАТА:
1. Роботът съзнателно, или чрез своето бездействие не може да наранява човек.
2. Роботът е длъжен да се подчинява на заповедите на човека. Изключение правят случаите, които противоречат на Първия закон.
3. Роботът трябва да защитава собственото си съществуване. Изключение правят случаите, които противоречат на Първия и Втория закон.
За пръв път в историята на Корпорация „Американски роботи и механични същества“ бе унищожен робот.
Никой не можеше да бъде обвиняван за това. Корабът се бе разпаднал в космическото пространство. Проучващата група се чудеше дали да оповести факта, че той всъщност се е сблъскал с метеорит. Нищо друго не би могло достатъчно бързо да дезактивира системата за самозащита. Нищо друго не би причинило щети с размерите на ядрен удар. В това нямаше съмнение.
От обсерваторията Флагстаф, а не от някакъв аматьор, бяха съобщили за ярка светлина в нощното небе секунди преди експлозията на кораба. На съответстващото място върху земната повърхност се бе забил метален къс от неотдавна образуван метеорит. Какво повече трябва, за да се извлекат съответните изводи?
И все пак досега не беше се случвало подобно нещо. Странностите на събитието бяха наистина колосални, въпреки че понякога бяха възможни и чудовищни несъответствия.
В офисите на Корпорацията всички „защо“ и „как“ стояха на заден план. Стресиращото бе унищожението на механично същество.
Факт бе, че ДжН–5 беше прототип. Първият успешен от четири предишни опита, включен в действие. Това обясняваше стреса.
Факт бе, че ДжН–5 беше радикално нов тип робот. Различаваше се от всичко, създадено преди това. Такава загуба трудно би могла да се преглътне.
Факт бе, че ДжН–5 очевидно бе направил някакво откритие, може би безвъзвратно изчезнало с него. Поражение, което не можеше да се изрази с думи.
Може би си струваше да се спомене, че заедно с робота, бе загинал и Главният роботопсихолог на Корпорацията…
Клинтън Меръдаян беше постъпил на работа във фирмата десет години преди това. Петте от тях той безропотно бе изслужил под строгото ръководство на вечно нацупената и кисела Сюзан Калвин.
Изключителната надареност на Меръдаян беше повече от очевидна. Това бе причината Сюзан Калвин да го предложи за ръководител на много по-възрастни от него колеги. Във всеки друг случай тя би приложила писмена обосновка. Но при този Питър Богърт — шеф на Изследователския отдел, разбираше, че това не е необходимо.
Меръдаян бе пълна противоположност на известната доктор Калвин. Въпреки масивната си двойна брадичка, той не беше пълен, за разлика от своята началничка. Но също за разлика от нея, той очевидно тежеше в други области. Масивното му и червендалесто лице, както и гъстата му рижа коса, гърмящият му глас и звучен смях, го налагаха сред останалите. Но най-отличителната му черта бе недостижимата увереност, с която оповестяваше своите успехи. Изброените качества караха всеки около него да се чувства незначителен в пространството.
Когато Сюзан Калвин най-сетне се пенсионира, беше съвсем естествено Меръдаян да заеме нейното място. Между другото, тя се оттегли без излишен шум, отказвайки всякакво честване и тържествени приеми.
Заместникът й беше изкарал точно едно денонощие на новия пост, когато предложи стартирането на проекта ДжН.
Той щеше да струва на Корпорацията нечувани досега средства, но Меръдаян игнорира този факт с едно махване с ръка.
— Ще изплати всяко пени, Питър — убеждаваше той своя началник. — Очаквам да убедиш Борда на директорите в това!
— Аргументирай се — настоя Богърт, чудейки се дали Меръдаян ще успее да го направи. Сюзън Калвин никога не бе обяснявала своите мотиви.
— Няма проблем — отговори инициаторът на проекта, като се настани удобно на едно кресло в директорския кабинет.
Богърт го изгледа със страхопочитание. Собствената му, някога черна коса, вече беше побеляла. Скоро и той щеше да последва Сюзан. Това означаваше край на екипа, поставил основите на Корпорация „Американски роботи и механични същества“. Те бяха успели да я превърнат във фирма с национално и международно влияние и значение. Незнайно защо нито той, нито някой от вече напусналите, не се бяха замисляли върху изключителния прогрес на тяхното предприятие.
Но идваше друго поколение. Новаците бяха на „ти“ с модерните технологии. Не се лутаха в области, където те някога бяха стъпвали на пръсти. Така стремително се движеха напред, а това беше хубаво.
— Предлагам да започнем конструирането на роботи без задръжки — започна Меръдаян.
— Неподвластни на Трите закона? Сигурно…
— Не ме разбра, Питър. Това ли са единствените ограничения, според теб? По дяволите, ти асоциираш с ранните позитронни мозъци! Трябва ли да ти напомням, че освен областта на Трите закона, няма разклонение в тези мозъци, което да не е добре разработено и фиксирано? Създали сме роботи за всякакви специфични задачи. Спокойно можем да кажем, че имат почти неограничени възможности.
— И ти предлагаш…
— Всяко ниво под Трите закона да бъде отворено. Това не е никак трудно!
— Не е трудно, наистина — сухо отбеляза Богърт. — Безполезните неща никого не затрудняват. Трудното е да се фиксират тези нива и да се направи робота използваем!
— Но какво те притеснява? Фиксирането на нивата изисква големи усилия, защото Принципът на вероятността пряко касае масата на позитроните. Неговите стойности могат да бъдат сведени до минимум, но защо да правим това? Ако успеем да използваме този принцип, за да пресечем пътя на догадките…
— Ще получим непредсказуем робот!
— Ще имаме творящ робот — настоя нетърпеливо Меръдаян. — Питър, ако човешкият мозък е притежавал нещо, което роботите нямат, това е непредсказуемостта — функция на субатомните нива. Признавам, че този ефект никога не е бил демонстриран експериментално върху нервната система. И без това човешкият мозък принципно не е по-висш от този на робота.
— И ти смяташ, че ако приложиш Принципа на вероятността в мозъка на робота, той ще заприлича на нашия?
— Точно така!
Те спориха и обсъждаха още много след това.
Бордът на директорите очевидно нямаше намерение да бъде убеден лесно.
Скот Робъртсън, най-крупният акционер във фирмата, каза:
— Достатъчно трудно се управлява роботната индустрия такава, каквато е. Общественото недоверие е голямо поради вечно съществуващия риск роботът да излезе извън строя. Ако хората осъзнаят идеята, че може да изгубим контрол над тях… О, не ми говорете за Трите закона! Средностатистическият човек няма да повярва, че роботите ще го защитят, щом чуе думата „неконтролируем“!
— Тогава не я използвайте — посъветва Меръдаян. — Може да я смените е „интуитивен“.
— Интуитивен… И при това робот-момиче? — измърмори някой.
Всички заседаващи около дългата маса се подсмихнаха ехидно.
Меръдаян реши да овладее ситуацията.
— Точно така! Робот-момиче. Нашите роботи са безполови, както и новият, но ние винаги си мислим за
